О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
гр. София, 29.04.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3877 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 88 от 4.04.2019 год. по гр. д. № 3/2019 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 11.10.2018 год. по гр. д. № 1027/2017 год. на Дупнишкия районен съд, с което е признато по отношение на ответниците Н. А. Т., М. Н. А. и Р. Н. А. правото на собственост на ищеца А. С. А. върху 1/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], подробно описан, ведно с 1/12 ид. ч. от построените в него сгради с идентификатори № № **** и **** и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен за 1/12 ид. ч. нотариалния акт № */2015 год., с който ответникът Н. А. Т. е признат за собственик по давност и наследство на 1/2 ид. ч. от горния поземлен имот, ведно със сградите в него.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Н. А. Т., чрез пълномощника му адв. Ал. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа становище и за произнасяне по непредявен иск за 1/12 ид ч. от целия имот, вместо от наследствения такъв, представляващ половината от него. Последното обосновава тезата на касатора за необходимостта от участие в производството и на другия съсобственик. Искането е за отмяна на решението с всички произтичащи последици и присъждане на направените разноски.
Подадената жалба от другите двама ответници – М. Н. А. и Р. Н. А. е оставена без разглеждане като нередовна с определение № 438 от 28.10.2019 год. по настоящето дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулирания процесуалноправен въпрос относно участието в производството на съсобственика на процесния имот при предявен иск за собственост срещу друг съсобственик. Счита произнасянето по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на други съображения.
Ищецът в производството и ответник по жалбата – А. С. А. оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор чрез пълномощника му адв. М. З.. Искането му е за недопускане на касационното обжалване, респ. за потвърждаване на въззивното решение с присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора установителен иск за собственост на ид. ч. от описания имот, въззивният съд приел, че касаторът не е доказал възражението си за придобивна давност чрез обективиране на поведение пред останалите съсобственици, с което да им покаже по недвусмислен начин завладяване на имота с намерение да го свои. Напротив, от събраните свидетелски показания се установява, че ищецът, заедно със семейството си, е живял в имота, като е ползвал половината от построената жилищна сграда, а общо с ответниците ползват дворното място. Въззивният съд се е позовал на разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС относно необходимостта от доказване при спор на преобръщането на държането на идеалните части на другите съсобственици във владение чрез манифестиране на действия в тази насока, като приел липсата на такива, както и относно твърдяната уговорка между бащата на ищеца и касатора, негов брат, след смъртта на майка им спорният имот да остане в собственост на касатора. При липса на доказано възражение за придобивна давност в полза на ответника, сега касатор, предявеният от ищеца иск за собственост в размер на наследствената му част е уважен, с последица отмяна на издадения на ответника констативен нотариален акт до уважения размер от 1/12 ид. ч.
Претенцията на ищеца е относно притежаваната от него по наследство част от имота, за който ответникът, сега касатор се е снабдил с констативен нотариален акт по давностно владение и наследство. По отношение обема и наследствения характер на имота между страните не е имало спор. Спорът е бил съсредоточен върху възражението на ответника за придобиване по давностно владение на чуждите наследствени части от имота и разрешаването му е обосновано с преценка на събраните свидетелски показания, установяващи неоснователността му, с позоваване на цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Съгласно задължителните указания в ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, касационният съд следва да го допусне до касационен контрол за извършване на преценка с оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото, вкл. и във фазата по допускане на касационното обжалване. В настоящия случай горният извод се налага предвид вероятността решението да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/. Това е така, тъй като ищецът се позовава на придобитото по наследство право на собственост върху недвижимия имот, без да е изрично уточнено какво представлява този имот с оглед данните по делото за наличие на съсобственост с трето лице /нот. акт на наследодателката, скица на имота/. Налице е порок в обстоятелствената част на исковата молба, който, независимо от дадените от съда указания, не е отстранен в уточнителната молба на ищеца. Тази нередовност, както и поддържаното в представените писмени бележки искане на ищеца поставят въпрос за допустимостта на произнасянето на съда относно 1/12 ид. ч. от целия имот, при положение, че ответникът се е снабдил с документ за собственост само за 1/2 от него, до който размер всъщност следва да се счита предявеният иск относно наследствения дял на ищеца и до който е отменен този нотариален акт с решението на съда.
По тези съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 88 от 4.04.2019 год. по в гр. д. № 3/2019 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд по подадената от Н. А. Т. от [населено място], чрез адв. Ал. Р., касационна жалба.
Указва на касатора Н. А. Т. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: