O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 15.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети октомври на две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3789 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 5626/18.05.2015 год. на Н. И. Р. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК Р. срещу въззивно Решение No 171 от 03.04.2015 година пo В.гр.д Nо 129/2015 година на OС- Русе.
С посоченото решение , окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е потвърдил Решение No 1588 от 28.10.2014 год. по гр.д.No 6749/2013 год. на РС – Русе, в частта , с която е допусната съдебна делба на 800 кв.м. , реална част от недвижим имот, заедно с построените 2 бр. гаражни клетки , целият с площ от 2399 кв.м. / по документи/ съставляващ ПИ с идентификатор 63427.3.280 по КК и КР на [населено място] , м.“Л. о.“ с начин на трайно ползване- зеленчукова градина.
Тезата на съделителката – касатор Н. Р. е , че тази 800 кв.м. са придобити по давност, съставляват нейна лична собственост и не подлежат на съдебна делба.
За да допусне съдебна делба на целия ПИ с идентификатор 63427.3.280 по КК и КР на [населено място] , м.“Л. о.“ с начин на трайно ползване- зеленчукова градина при равни права на страните / брат и сестра/ решаващият въззивен съд е приел, че с решението по чл. 30 ал.1 ЗН, с което е намалено дарение в полза на ищеца Н. П. по отношение на имота в [населено място], [община] , е формирана наследствена маса и доколкото има в делбения процес има възражение , че не целия ПИ с идентификатор 63427.3.280 по КК и КР на [населено място] , м.“Л. о.“ с начин на трайно ползване- зеленчукова градина е съсобствен по наследство , то това възражение е преклудирано в предходното производство, както и при събраните доказателства , няма основание да се приеме , че упражняваната фактическа власт на процесните 800 кв.м. са с намерение за своене при данните за отдаване под наем .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалните правила , основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите за допустимостта въззивният съд за игнорира исканията на една от страните и да не даде отговор с обжалваното решение на въведени доводи по въззивната жалба допуснати с обжалваното решение на първата инстанция съществени нарушения на правилата за правилно разглеждане на делото в отсъствие на защитата на страната по обективни причини, на неосигурена възможност за ангажиране на доказателства , при данни , че същата страна страда от психическо заболяване и не може да реализира сама защитата си по делото?и по въпроса за допустимостта при постановяване на въззивното решение съдът да откаже да обсъди възражението за придобивна давност на спорните 800 кв.м. събраните доказателства за платени данъци на тази част в продължение на повече от 10 години и без да даде отговор кой е собственик на имота-дъщерята , разполагаща с акт за дарение или майката –общ наследодател, на чието име е извършена реституцията на имота ? решението на въззивния съд е постановено п противоречие със практиката на ВКС по Решение No 279/22.02.2013 година по гр.д.No 1008/2013 година на IVг.о. , Решение No 34/ 22.02.2012 година по гр.д.No 652/2011 година на II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация В. А. Д. чрез адв. Д. В. – АК В. с който се оспорват релевираните основания за незаконосъобразност на обжалваното решение , като се поддържа , че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на защитимото потестативно право на съдебна делба , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по изведените процесуални въпроси.
С т.1 на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , на базата на които касационният съд следва да направи преценката за наличие на основание за допускане на касационното обжалване , трябва да имат характеристиката на обуславящи изхода на спора т.е. да са пряко свързани с предмета на спора .
Формулираните от касатора и защитата му въпроси по естеството си съставляват релевирани доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по конкретното дело и възможността касационният съд да се произнесе по това дали е допустимо подобно процесуално поведение в рамките на постановяване на съдебния акт се свърза по същество с правораздавателния контрол на касационната инстанция , но само и доколкото касационното обжалване е допуснато.
Дори и да се приеме , че има поставени процесуално правни въпросиот категорията на тези по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , то не може да се допусне касационно обжалване , тъй като не са налице предпоставките на закона за извършване на конкретната селекция.
Посочените „Решение“ No 279/22.02.2013 год. по гр.д.No 1008/2013 год.на IV г.о. , видно от представения препис ,всъщност е Определение по чл. 288 ГПК. Съгласно ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС под визираната в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК „задължителна съдебна практика на ВКС“ попадат , наред с ТР на ОСГК или на ОСТК , ОСГТК на ВКС , само решенията постановено по чл. 290 ГПК- т.е. тези които са постановени при допуснато касационно обжалване и са дали разрешение на спора по същество. Решение No 34/ 22.02.2012 година по гр.д.No 652/2011 година на II г.о. е неотносимо към правните проблеми, на които е поставен акцент от касатора, като свързано със събиране а документи, намиращи се в трето лице , но не с конкретни факти по несъбиране на документи и неосигурена възможност за това поради неупражнено право на защита.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5626/18.05.2015 год. на Н. И. Р. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК Р. срещу въззивно Решение No 171 от 03.04.2015 година пo В.гр.д Nо 129/2015 година на OС- Русе , по допускане на делбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: