О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 26.11.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4314 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 1598 от 21.05.2015 г., подадена от М. Я. К. и Д. М. К. чрез адвокат Й. С. от АК – Б., която е насочена срещу въззивно решение № 1062 от 09.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 921/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
Ответниците по касация Г. С. К., В. А. М., Д. А. К., С. С. Б., Ф. С. Б. и Е. С. Б. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение № 4958 от 11.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1066/2013 г. по описа на РС – [населено място], с което е признато за установено по отношение на ответниците по исковете М. Я. К. и Д. М. К., че ищците Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. са собственици общо на ? ид. ч., а ищците С. С. Б., Ф. С. Б. и Е. С. Б. са собственици общо на ? ид. ч. от следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот пл. № 981 в кв. 93 по плана на пети микрорайон на [населено място], целия с площ от 748 кв.м., при подробно описани съседи, който по Схема № 22802 от 13.12.2011 г. на Агенция по кадастъра – [населено място] представлява поземлен имот с индентификатор № 04279.604.88, по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], при съседни поземлени имоти : № 04279.604.87, № 04279.604.85, № 04279.604.93, № 04279.604.89, № 04279.604.255, № 04279.604.83, и № 04279.604.92 и е осъдил ответниците М. Я. К. и Д. М. К. да предадат на ищците Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. владението върху 1/8 ид. ч. от описания имот. Първоинстанционното решение е потвърдено и относно постановената отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Нотариален акт № 111, том II, рег. № 7048, дело № 253 от 2011 г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, на Нотариус К. М., вписан в Служба по вписания с вх. рег. № 2956 от 15.09.2011 г., Акт № 81, том X, дело № 1648 от 2011 г., с който на ответника М. Я. К. е признато правото на собственост на основание давностно владение на 1/8 ид. ч. същия поземлен имот с индентификатор № 04279.604.88 по кадастралната карта на [населено място], както и относно осъждането на М. Я. К. и Д. М. К. да преустановят незаконните действия, с които пречат на съсобствениците Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. да ползват съсобствените си идеални части от същия недвижим имот , като премахнат изградените в южната и югоизточна част на имота врата от метална рамка и мрежа, и метална конструкция, покрита с полиетилен – за парник, и да не създават пречки същите трима ищци, да ползват съсобствените си ид. ч. от имота.
В частта, с която е бил отхвърлен предявения от Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. срещу М. Я. К. и Д. М. К. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 2 500 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената им общо ? ид. ч. от южната част на източната страна на процесния недвижим имот за период от 3 години, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
За да постанови описания резултат, възприемайки изложените от първоинстанционния съд мотиви, окръжният съд е приел за установено, че процесният имот е придобит от Я. Г. К. и С. Г. Б. при равни квоти за двамата по силата на Договор за покупко- продажба от 1947 г. и последващо придаване на терен по регулация. През 1996 г. Я. Г. К. продал на синовете си М. Я. К. и А. Я. К. общо ? ид. ч. от имота – при равни части, а с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност от 1997 г. М. Я. К. и А. Я. К. били признати за собственици и на останалата ? ид. ч., придобита от баща Я. Г. К.. След смъртта на С. Б. другата половина от имота станала притежание на наследниците му по закон – ищците С. С. Б., Ф. С. Б. и Е. С. Б.. След смъртта на брат му А., с констативен нотариален акт от 2006 г. М. Я. К. бил признат за собственик на ? ид. ч. от процесния имот, ведно с изградената в същия имот паянтова сграда с площ от 15 кв.м. Последвало предявяването на иск за делба през 2008 г. от страна на наследниците на А. Я. К. – Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К., в което производство бил предявен и инцидентен установителен иск относно признаването за установено в полза на тези лица, че притежават ? ид.ч. от имота, както и за отменяването на издадения в полза на М. Я. К. през 2006 г. констативен нотариален акт. С влязло в сила на 27.05.2011 г. решение били уважени инцидентния установителен иск и искането за отменяване на издадения в полза на М. Я. К. през 2006 г. констативен нотариален акт. В мотивите на съдебния акт е прието, че М. Я. К. не е упражнявал давностно владение върху имота, предмет на нотариалния акт от 2006 г., доколкото е бил владелец само на своите ид. ч. и държател на частта на останалите, поради което и в негова полза изобщо владение не е било налице.
Независимо от изхода на този съдебен спор, с нотариален акт от 15.09.2011 г. било удостоверено правото на собственост на основание обстоятелствена проверка в полза на М. Я. К. върху 1/8 ид. ч. от същия имот – по силата на давностно владение, като в акта изрично е посочено, че заедно с притежаваните от лицето 2/8 ид. ч. (равняващи се на ? ид. ч.), същият става собственик общо на 3/8 ид. ч. и е отбелязано, че реалното им ползване е в югоизточната му част. Последвало е предявяването на разгледаните от съдилищата претенции с искова молба, депозирана на 26.04.2013 г.
М. Я. К. и Д. М. К. са съпрузи; по действащата кадастрална карта имота е с идентификатор № 04279.604.88, като в същия е изградена двуетажна масивна жилищна сграда, ползвана от страните. В имота са изградени и още четири паянтови постройки. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни, както и заключенията на СТЕ, съдът е приел за установено, че именно М. Я. К. и Д. М. К. ползват преимуществено (и то много над съответната на ? ид. ч. от имота) незастроената южна част от терена, като са ситуирали в нея и врата от метална рамка, мрежа и метална конструкция, покрита с полиетилен (парник). Установено, е че тези конструкции са разположени в тази част от имота именно от М. Я. К. и Д. М. К., като те пречат на пълноценното му ползване от страна на останалите съсобственици. В резултат от така извършените действия Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. на практика изобщо нямат достъп и не могат да ползват заградената част.
При така установените факти, произнасяйки се по установителните искове за собственост и по иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищците са доказали наличието на собственическите си права общо върху ? ид. ч. от имота на релевираните от тях придобивни основания – правни сделки и наследяване, като Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. са носители на право на собственост общо върху ? ид. ч. от него; С. С. Б., Ф. С. Б. и Е. С. Б. – общо върху ? ид. ч. от имота, а ответникът М. Я. К. – на останалата ? ид. ч. Съдът е извършил и преценка за легитимиращото действие на констативния нотариален акт от 15.09.2011 г., с който ответникът М. Я. К., отново е признат за собственик, този път на 1/8 ид. ч. от процесния имот по силата на давностно владение, освен притежаваните от него 2/8 ид. ч. ( ? ид. ч.). Посочено е, че не са установени обективните и субективни признаци на владението, както и че владението на реална част от имот не може да има за последица придобиването на идеални части от съсобствеността. Съдът се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и предвид липсата на доказателства за манифестирана промяна в намерението – от държане в своене – спрямо дела в съсобствеността, притежаван от Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К., е формиран отрицателен извод относно годността на констативния нотариален акт от 2011 г. да легитимира М. Я. К. като притежател на права, извън притежаваната от него ? ид. ч. Отчетена е и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по инцидентния установителен иск, предявен през 2008 г. при преценката дали е налице изискуемия от чл. 79, ал. 1 ЗС срок. Съдът е приел, че дори да третира вторият констативен нотариален акт като обективиране на намерение за своене, то с предявяването на исковата молба на 26.04.2013 г. е прекъснат давностния срок при условията на чл. 84 вр.чл. 116 ЗЗД, което препятства придобиването на права за разликата над ? ид. ч.
Като последица от уважаването на исковете за собственост е постановена отмяната на Нотариален акт № 111, том II, рег. № 7048, дело № 253 от 2011 г.
По негаторния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е прието за доказано правото на собственост на ищците, както и посегателството от страна на М. Я. К. и Д. М. К., което пречи на Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. да осъществяват спокойно и в пълен обем своите правомощия да ползват имота, предвид което и тази претенция е уважена.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите са преповторили постановения от въззивния съд резултат по съществото на спора, цитирали са част от мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ВКС и са заявили, че според тях въззивното решение противоречи на посоченото ТР. По този начин те отново (както и в касационната жалба) са изразили своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулират правни въпроси, каквито се изискват съобразно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че в случая отсъства общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 1598 от 21.05.2015 г., подадена от М. Я. К. и Д. М. К. чрез адвокат Й. С. от АК – Б., която е насочена срещу въззивно решение № 1062 от 09.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 921/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: