О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 25.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2316 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от А. С. Н. от [населено място] молба за отмяна на влезлите в сила решения:
– решение № 43 от 29.03.2011 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд, потвърдено с решение № V-177 от 17.12.2012 год. по гр. д. № 1052/2012 год. на Бургаския окръжен съд. Подадената срещу въззивното решение от Н. Ч. и А. Н. касационна жалба е върната с разпореждане от 20.02.2013 год. на съдията-докладчик по въззивното дело. С това влязло в сила решение е допусната съдебна делба на поземлен имот с площ 2 170 кв. м. в м. „Л.” в землището на [населено място], с идентификатор 57491.19.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива, при описаните в решението граници, между Р. и Р. Й. с общ дял 19/24 ид. ч., А. С. Н. – 1/8 ид. ч. и Н. З. Ч. с дял 1/12 ид. ч. Прието е от въззивния съд, че част от делбения имот е урегулиран в УПИ І-207, кв. 10 по ПУП-ПЗ на [населено място], м. „Л.”, с площ 723 кв. м.
– решение № 43 от 21.02.2014 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд и допълнително решение № № 272 от 23.12.2014 год. по същото дело, потвърдени с решение № ІІ-78 от 27.07.2016 год. по гр. д. № 290/2015 год. на Бургаския окръжен съд Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадена от А. Н. касационна жалба с определение № 189 от 3.05.2017 год. по гр. д. № 4995/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. С първото от тези влезли в сила решения е извършена съдебната делба по реда на чл. 353 ГПК, като допуснатият до делба имот е разпределен в дялове между съделителите, както следва: на Р. и Р. Й. е поставен в дял УПИ І-207, кв. 19, землище „Л.”, с площ 723 кв. м., в полза на А. Н. е поставен в дял неурегулиран поземлен имот с площ 1 085 кв. м., представляващ нива № 19207 в землището на [населено място], м. „Л.”, с проектен идентификатор 57491.19.590, и в полза на Н. Ч. е поставен в дял неурегулиран поземлен имот с площ 362 кв. м., представляващ нива № 19207, същото землище и местност, проектен идентификатор 57491.19.588. С допълнителното решение са присъдени суми за уравняване дяловете на съделителите.
Решението по допускане на съдебната делба е влязло в сила на 8.03.2013 год., когато е влязло в сила разпореждането за връщане на нередовната касационна жалба /чл. 296, т. 2, предл. 2 ГПК, и с оглед мотивите на т. 7 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, а решението по извършване на делбата е влязло в сила на 3.05.2017 год., на която дата е постановено определението на ВКС по гр. д. № 4995/2016 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение /чл. 296, т. 3 ГПК/.
Молбата за отмяна на горните решения е подадена на 28.03.2018 год.
Молителят се позовава на влязло в сила решение по адм. д. № 1645/2015 год. на адм. съд-Бургас, скица на поземлен имот с идентификатор 57491.19.674, издадена на 8.03.2017 год. и удостоверение от [община] от 14.02.2017 год., обосновавайки наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Поддържа наличието и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки нарушение на съда на съответните съдопроизводствени правила, вследствие на което е бил лишен от възможността да участва в производството по делото – не е бил призоваван, както и не е бил надлежно представляван. Налице е формално позоваване в молбата и на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна – Н. З. Ч. оспорва същата като недопустима, респ. неоснователна, по съображенията в представения отговор.
Останалите ответници – Р. и Р. Й. не са взели становище по подадената молба за отмяна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира същата за недопустима поради подаването й извън сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК.
Видно е от представените към молбата за отмяна писмени доказателства, че молителят се е снабдил с тях най-късно на 8.03.2017 год., когато е издадена представената скица на поземления имот, съгласно изменението на кадастралната карта, инициирано по заявлението на молителя, при липса на данни за друг извод. Т. е. молителят е разполагал с тези доказателства преди влизане в сила на решението по извършване на делбата на дата 3.05.2017 год., от която дата същият е узнал за него /молителят е касатор в производството пред ВКС и твърдението му, че е узнал за определението за недопускане на касационно обжалване в деня на подаване на молбата за отмяна е неоснователно/. Поради това и тримесечният срок за подаване на молбата в най-благоприятния за молителя вариант, считано от влизане в сила на второто решение по извършване на делбата, е изтекъл на 3.08.2017 год. както относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, така и по т. 5 ГПК.
Подадената на 28.03.2018 год. молба е извън този срок, поради което и следва да се остави без разглеждане, като просрочена. Този извод на още по-силно основание важи и за просрочие на молбата за отмяна на решението по допускане на делбата с оглед датата на влизането му в сила далеч преди тази на решението по извършване на делбата.
По отношение поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице формално позоваване на разпоредбата, без да са изложени твърдения за факти, относими към това основание за отмяна. Процесуалната недопустимост на молбата в тази й част произтича и от горната нередовност, съгласно разясненията по т. 10 на цитираното ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС. Горните съображения са относими и към поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
С оглед на изложеното подадената молба за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. С. Н. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решения:
– решение № 43 от 29.03.2011 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд, потвърдено с решение № V-177 от 17.12.2012 год. по гр. д. № 1052/2012 год. на Бургаския окръжен съд и
– решение № 43 от 21.02.2014 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд и допълнително решение № № 272 от 23.12.2014 год. по същото дело, потвърдени с решение № ІІ-78 от 27.07.2016 год. по гр. д. № 290/2015 год. на Бургаския окръжен съд, като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: