О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 14.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2253 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 14274 от 05.04.2016 г., подадена от [фирма], представлявано от управителя Ц. И. Л. с искане да бъде отменено Определение № 74 от 07.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 7911/2015 г. по описа на Районен съд – [населено място], втори граждански състав.
С атакуваното определение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Постановление № 4220 от 30.11.2015 г. на ЧСИ с рег.№ 833 и район на действие ОС – Русе за наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК.
Твърди се, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – поради противоречието му с Определение от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 7910/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, ХІV граждански състав.
Препис от молбата е връчен на ЧСИ В. М., като не е постъпил отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:
Като средство за извънинстанционен контрол върху съдебните актове, отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е приложима по отношение на актове (по правило – решения), които се ползват със сила на пресъдено нещо по материално-правни въпроси, т.е. с които са разрешени гражданско-правни спорове. Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения.
В разглеждания случай се атакува произнасяне по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК – по жалба срещу постановление, с което съдебният изпълнител е наложил глоба в някоя от хипотезите по чл. 93, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. По своя характер производството по чл. 93, ал. 2 ГПК се явява съпътстващо изпълнителното производство. То не се развива в рамките на граждански исков процес и актът, с който приключва не дава разрешение по същество на материален гражданско-правен спор. По тази причина не е налице и основание да се поддържа, че определението по чл. 93, ал. 2 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 298 ГПК. Това от своя страна означава, че определенията по чл. 93, ал. 2 ГПК по принцип не попадат в приложното поле на отмяната, включително в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
На следващо място – отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима при противоречие между две решения не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане. Видно от твърденията в самата молба за отмяна, с атакуваното определение № 74 от 07.01.2016 г. по гр.д.№ 7911/2015 г. на РС – гр. Русе, ІІ гр.състав съдът се е произнесъл по жалба, насочена срещу Постановление № 4220 от 30.11.2015 г. на ЧСИ с рег.№ 833 и район на действие ОС – Русе по изп.д.№ 20158330400878 , докато със соченото като противоречащо му Определение от 28.12.2015 г. по гр.д.№ 7910/2015 г. на РС – гр. Русе, ХІV гр.състав е разгледана жалба срещу Постановление № 4228 от 01.12.2015 г. на ЧСИ с рег.№ 833 и район на действие ОС – Русе по изп.д.№ 20158330400879. Очевидно е, че двата съдебни акта са постановени в отговор на различни по своя предмет искания, доколкото жалбите са насочени срещу два самостоятелни акта на ЧСИ по две отделни изпълнителни дела. При това положение настоящият състав на съда намира, че дори да се приеме, че определенията по чл. 93, ал. 2 ГПК по принцип попадат в приложното поле на отмяната, то сочените от молителя обстоятелства не кореспондират с изискването по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (разяснено с т. 9 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г.) да се касае за постановени актове при идентичност на страните, основанието и искането.
Дори в двата съдебни акта да е налице противоречиво произнасяне по идентични правни въпроси, то би могло да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика, но производството за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не представлява способ за преодоляването на такава.
Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 14274 от 05.04.2016 г., подадена от [фирма], представлявано от управителя Ц. И. Л. с искане да бъде отменено Определение № 74 от 07.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 7911/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, втори граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2253/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от връчването на молителя на съобщението за постановяването му.
На молителя да се връчи препис от определението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: