О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 17.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Балевска
ч. гр. дело № 223 / 2016 година и за да се произнесе взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 2 ГПК във вр. с чл. 121 ГПК.
З. К. С. от [населено място], чрез адв. Р. Н. – АК-С. , обжалва и иска да се отмени Определение № 16158 oт 19.08.2015 г., постановено по гр. д. № 10346/2015г. на СГС ІV-А състав, с което е потвърдено Определение от 26.03.2015 година по гр.д. № 60070/2014г. на РС- София, ГО 28 състав и е прекратено производството по гр.д. № 60070/2014 год. по описа на РС-София и делото е изпратено по подсъдност на РС-Казанлък.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 118 ал. 2 изречение второ ГПК, във вр. с чл. 119 ал. 3 ГПК, като не е съобразил наведените от частния жалбоподател твърдения в тази насока. Искането да се допусне касационно обжалване на съдебния акт се обосновава с въпроси относно това дали извършените пред ненадлежно сезиран съд процесуални действия запазват действието си и тече ли нов срок за отговор на исковата молба в хипотезата, при която надлежният по подсъдността съд, след като му е изпратено делото, е извършил повторно връчване на исковата молба, без конкретно посочено основание по т.1. т.2 и/или т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК, на което се иска допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника в настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , насочена срещу обжалваем съдебен акт, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено определение касаещо спор за подсъдност, поради което и е процесуално допустима.
С обжалваното определение , въззивният съд – Софийският градски съд след като прима, че направеното от ищеца частично оттегляне на предявения иск по гр.д. № 1190/2012г. по описа на ОС-Стара Загора не променя местната подсъдност, а касае само родовата подсъдност на спора. Въпросът по направения от ответника отвод за местна подсъдност е предмет на правораздавателен контрол по гр.в. дело № 2950/2014год. на АС-София по повдигната препирня за подсъдност между Софийски градски съд и ОС-Стара Загора, поради което спорът не може да се пререшава. Съобразявайки приложените Определение от 20.05.2013г., което е потвърдено с Определение от 29.05.2014 год. по ч.гр. дело № 2950/2014г. на ВКС, ГК – II отд., Софийският градски съд приема , че Определение от 26.03.2015г., постановено по гр.д. № 60070/2014г. на РС- София, г.о. 28 състав, с което производството прекратено, а делото изпратено по подсъдност на РС-Казанлък – първоначално сезиран компетентен съд по иска с правно основание чл. 240 ЗЗД , е правилно и законосъобразно и е оставил без уважение подадената частна жалба.
В приложеното изложение и допълнението към него частният жалбоподател извежда въпроса дали извършените пред ненадлежно сезиран съд процесуални действия запазват действието си и дали тече нов срок за отговор на исковата молба, в хипотезата, при която надлежният по подсъдността съд, след като му е изпратено делото, е извършил повторно връчване на исковата молба, по които въпроси се е произнесъл въззивният съд, без точни и ясно да се сочи по кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване . Цитираната и приложена задължителна практика на ВКС, а именно: Решение № 307/20.03.2011г. по гр.д. № 283/2011г. ІІ г.о. на ВКС; Решение № 84/06.07.2012г. по гр.д. № 142/2011г., І т.о. на ВКС и Определение № 754/26.10.2010г. по ч.т.д №626/2010г., ІІ т.о. на ВКС, налагат логичния извод , че поддържаното основание е това чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, след преценка на доводите на частния жалбоподател , намира , че касационното обжалване не може да се допусне. Изведените процесуално-правни въпроси не са относими към правните проблеми на цитираната по горе задължителна съдебна партика. В посочените съдебни решения: Решение № 307/20.03.2011г. по гр.д. № 283/2011г. ІІ г.о. на ВКС и Решение № 84/06.07.2012г. по гр.д. № 142/2011г., І т.о отд. на ВКС е дадено казуално тълкуване по въпроси свързани с процесуални нарушения на въззивния съд във връзка с доклада по делото, а в цитираното Определение № 754/26.10.2010г. по ч.т.д №626/2010г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че подаденото възражение за местна подсъдност не прекъсва срока за отговор на исковата молба, който въпрос е обсъден във чл. 64 ал. 2 ГПК и също се явява неотносим към релевираните с частната касационна жалба въпроси.
В допълнение следва да се отбележи, че по релевираните въпроси за допускане до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана с Определение № 530 от 16.10.2009 г. по ч.т.д. № 479/2009 г., І т.о. на ВКС и Определение № 120 от 27.01.2010 г. по ч.т.д. № 730/2009 г., І т.о. на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. No 132227/30.10.2015 година срещу Определение № 16158 oт 19.08.2015 г., постановено по гр. д. № 10346/2015г. на СГС ІV-А състав, с което е потвърдено определение от 26.03.2015г., постановено по гр.д. № 60070/2014г. на РС- София, г.о. 28 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: