О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 17.05.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1170 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх.№ 5033789 от 26.02.2019 г., подадена от касаторите А. М. Х. и М. К. К. чрез адвокат Р. П., както и с молба вх.№ 5034215 от 27.02.2019 г., подадена от касатора А. М. Х. чрез адвокат С. Б., са заявени искания за изменяване на постановеното по настоящото дело Определение № 91 от 18.02.2019 г. с намаляване на присъдените на противната страна разноски до минималния размер и съобразяване на обстоятелството, че в рамките на едно производство касаторът А. М. Х. е осъден да заплати на В. М. Ж. две адвокатски възнаграждения.
Преписи от молбите са връчени на ответника по молбата (и по касация) В. М. Ж., който е подал отговори на всяка от молбите чрез адвокат А. М. – съответно с вх.№ 2609 от 18.03.2019 г. и с вх.№ 2846 от 25.03.2019 г. Възразява срещу основателността на молбите по следните съображения: срещу въззивното решение са постъпили две жалби и ответникът по касация е направил разноски за защита срещу всяка от тях поотделно, поради което (съответно на тези обстоятелства) отговорността на касатора А. М. Х. следва да бъде ангажирана във връзка с всяко едно от предприетите от него процесуални действия поотделно (както това е постановено с Определение № 91 от 18.02.2019 г.). Неоснователно молителите поддържат, че иска за делба е неоценяем – напротив, той е оценяем, като в конкретния случай данъчната оценка на процесния имот /намиращ се в абсолютния център на столицата/ е 197 572,80 лв., поради което минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ възлиза на 5 481 лв. и заплатените възнаграждения от по 2 000 лв. не са прекомерни. При преценка за фактическата и правна сложност следва да се има предвид, че по делото се събрани голям обем доказателства (писмени, гласни, шест СТЕ), продължило е 11 години, като само пред въззивния съд са проведени 13 открити заседания; освен това размерът на адвокатския хонорар отразява и връзката „клиент-адвокат” (последният с над 26 г. адвокатски стаж), което обосновава извод, че двете възнаграждения са определени коректно. С молба вх.№ 3062 от 01.04.2019 г. ответникът е заявил и искане да му се присъдят разноски за изготвянето на два отговора срещу всяка от молбите по чл. 248 ГПК пооделно, всяко в размер на по 300 лв.; приложени са два договора за правна защита и съдействие.
С вх.№ 3041 от 01.04.2019 г. е постъпило становище по молбите от Е. А. К., който счита, че същите са процесуално допустими и основателни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са подадени в предвидения от закона срок от легитимирани за това лица, поради което са процесуално допустими.
С постановеното по настоящото дело Определение № 91 от 18.02.2019 г. касаторите и молители в настоящото производство са осъдени да заплатят на В. М. Ж. разноски за защитата му пред ВКС, както следва: А. М. Х. да заплати сумата 2 000 лв., представляваща разноски за защитата на В. М. Ж. срещу касационната жалба с вх.№ 114497 от 04.09.2017 г., а А. М. Х. и М. К. К. – да заплатят сумата 2 000 лв., представляваща разноски за защитата на В. М. Ж. срещу касационната жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г. Доколкото са предприети две самостоятелни процесуални действия по сезиране на ВКС, като В. М. Ж. е ответник по всяко едно от тях, то последният има право да бъде репариран за разноските, направени във връзка със защитата срещу всяко от действията поотделно. Ето защо не е налице основание за отстъпление от принципа, на който почива произнасянето по отговорността за разноските, възприет с Определение № 91 от 18.02.2019 г. В този смисъл е и регламентацията по чл. 9, ал. 3 НМРАВ, съгласно която адвокатско възнаграждение се дължи (съответно – присъжда) за изготвяне на „отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване”, без да се въвеждат критерии, които да служат като основание за лимитиране на отговорността на касаторите при неблагоприятен изход (недопускане на обжалването).
Доколкото на молителите не са връчвани преписи от депозираните от В. М. Ж. чрез адвокат А. М. отговори на касационните им жалби и съответно – не са били запознати със заявеното искане за присъждане на разноски и списъците по чл. 80 ГПК, заявените с разглежданите молби възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК са процесуално допустими.
Разгледани по същество, възраженията са основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая отправна точка при определяне размера на възнаграждението за адвокатска защита за изготвянето на отговор по всяка една от касационните жалби съставляват разясненията по т. 17 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които в производството по допускане на делбата имуществото и дяловете на съделителите /доколкото изобщо е преценено, че е налице съсобственост/ не са остойностени, поради което приложение намират разпоредбите за неоценяемите искове. По тази причина, при определяне на минималния размер на възнаграждението за първа фаза на производството за делба, приложимо е правилото на чл. 7, ал. 4, изр. 1 НМРАВ („За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза”) в неговата заключителна част. Изчислено на тази база, възнаграждението възлиза на 450 лв., поради което приложим е минимума по чл. 9, ал. 3 НМРАВ – сумата 500 лв.
При преценката за фактическата и правна сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да се взема предвид продължителността на производството пред инстанциите по същество, нито обема на събраните по делото доказателства, доколкото задача на произнасянето по чл. 288 ГПК не е да се провери правилността на въззивния акт, в която връзка ВКС не разполага и с правомощия във фазата по селектиране на жалбите. В жалбите са поставени въпроси, които се свеждат до два правни проблема, на които са дадени отговори от ответника по касация и състава на съда, като естеството на същите не разкрива сложност, надхвърляща типичната за такъв вид дела. Ето защо заплатените възнаграждения от по 2 000 лв. за защита срещу всяка от жалбите се явяват прекомерни и следва да бъдат намалени до минималните размери от по 500 лв. Във връзка с настоящото произнасяне е ирелевантно и естеството на отношенията, установени между ответника по касация и неговия адвокат, както и нивото на притежаваната от последния квалификация. Причината е в обстоятелството, че (както е разяснено с т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК) намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели подлежащи на изпълнение задължения по него, а е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие.
Независимо от основателността или неоснователността на искането по чл. 248 ГПК, ответникът по него няма право на разноски за изготвянето на отговор/и срещу молбите по чл. 248 ГПК, тъй като настоящото производство няма самостоятелен характер (така и Определение № 65 от 13.04.2017 г. по гр.д.№ 1826/2016 г., ВКС, ІІ г.о.).
Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА постановеното по настоящото дело Определение № 91 от 18.02.2019 г., като
НАМАЛЯВА размера на дължимите от А. М. Х. в полза на В. М. Ж. разноски за защитата на последния срещу касационна жалба с вх.№ 114497 от 04.09.2017 г. от сумата 2 000 (две хиляди) лева на сумата 500 (петстотин) лева, както и
НАМАЛЯВА размера на дължимите от А. М. Х. и М. К. К. в полза на В. М. Ж. разноски за защитата на последния срещу касационна жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г. от сумата 2 000 (две хиляди) лева на сумата 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: