О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№392
гр.София, 09.07.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 945 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 348 от 19.12.2017 год., постановено по гр. д. № 226/2017 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 175 от 24.02.2017 год. по гр. д. № 3328/2015 год. на Добричкия районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от К. Д. П. и П. С. П. срещу Р. П. Х. и Х. Х. Х. искове, както следва: за осъждане на Р. П. да премахне от собствения на ищците имот с идентификатор 72624.622.3714.13 с площ 31 кв. м. складираните бетонни строителни блокчета, чували със строителни материали и отпадъци, за осъждане на Х. Х. да премахне от същия имот на ищците складираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон, за осъждане на ответниците всеки от тях да заплати на ищците сума в размер 1 500 лв., представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 год. до подаване на исковата молба – 16.09.2015 год. са ползвали имота на ищците като склад и за преминаване.
В тази част въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от ищците П. и К. П., чрез пълномощника им адв. Ж., с оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендират присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността сградата с идентификатор 72624.622.3714.13 да бъде реституирана, като се позовават на противоречие с ТР № 1 от 17.05.95 год. по гр. д. № 3/94 год. ОСГК на ВС, в което е прието, че вътрешните преустройства, колкото значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността.
Касаторите поддържат и становище обжалваното въззивно решение да е очевидно неправилно, като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване, като съображенията касаят приетото от съда, че спорният имот представлява подход от улицата към вътрешността на имота, въз основа на фактически действия по решение на комисията по чл. 67 ЗПИНМ /отм./, без да е предвиден в никой от подробните устройствени планове на града, и без да отговаря на техническите изисквания за такъв подход.
В представения от ответниците по касация Р. Х. и Х. Х. отговор се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Позовават се на влязло в сила решение по гр. д. № 3229/2015 год. на Добричкия РС, с което по предявен от Р. Х. иск по чл. 109 ЗС настоящите касатори са осъдени да преустановят действията си, с които възпрепятстват достъпа на Х. до имота през спорния имот. Искат да не се допуска въззивното решение до касационно разглеждане, евентуално ако се допусне – да се потвърди като правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените от касаторите искове по чл. 109 ЗС са обосновани с твърденията им да са собственици на сграда с идентификатор 72624.622.3714.13, представляваща склад, със застроена площ 31 кв. м., на основание покупко-продажбата от 2013 год., като ответниците преминават през него без да имат това право и го ползват като склад, с което им пречат да упражняват правото си на собственост. Исковете са отхвърлени, като въззивният съд се е произнесъл по спорния между страните въпрос за правния статут на процесния имот, който според ответниците представлявал проход за осъществяване достъпа от улицата до съсобствения имот, а не самостоятелен обект на правото на собственост. Въз основа на заключението на техническата експертиза, прието във въззивното производство, е установено, че преди одържавяването на съществуващите в имота складове по протежение на улицата, представляващи една голяма сграда, спорният имот е бил част от нея, с вход към улицата на всяко от тези помещения. След одържавяването на складовете и промените в съседните имоти, за които е отреден по плана от 1958 год. един общ парцел ІV е възникнал проблем в осигуряване на достъпа от улицата до вътрешността на дворното място, в което са се намирали жилищни сгради на частни лица, по повод на което е взето решение /протокол № 5 от 20.06.60 год. на комисията по чл. 67 ЗПИНМ/отм.// за придаване към парцела на частните лица на „2 л. м., част от полумасивен склад на СП „Жилфонд” с площ 88 куб. м., от които 44 куб. м. ще бъдат възстановени на лицата, на които се регулира парцела…дава се излаз към улицата, приспада се от общата площ на склада 17 кв. м.”. Така от държавния склад на СП „Жилфонд” са отнети 17 кв. м., които заедно с част от съществуващата там жилищна сграда са обособени в проход за достъп до имота по начина, показан в приложение № 7, който проход е с площ 31.90 кв. м. През него в годините се е осъществявал достъпа до съсобствения имот, установено от показанията на разпитаните по делото свидетели за съществуването му /наричан „ганг”/, при това положение и ответницата Х. е купила своя имот през 1976 год. В одобрената кадастрална карта проходът е заснет с отделен идентификатор 72624.622.3714.13, като предвижданията на изработения въз основа на кадастралния план от 2005 год. ПУП –ПЗР за малкоетажно свързано застрояване по уличната регулация също предвижда покрит проход, северната част на който съвпада с този имот.
При установените от експертизата данни, въззивният съд е приел, че при влизане в сила на ЗВСВОНИ част от одържавения от бившите собственици Ц. склад не е съществувал във вида, в който е бил отчужден от тях през 1953 год., с оглед частичното отчуждаване в полза на частните лица за осигуряване на достъп от улицата към имота, в който се намират жилищните им сгради. Реституцията е настъпила само за частта от склада, останала след прокарване на прохода, т. е. само за реално съществуващата като склад част, а спорният имот не е в обема на реституцията, респ. на последващите разпоредителни сделки с него. Спорният имот представлява част от поземления имот, съсобствен между страните, собственици и на сгради в него, поради което и последните имат право да си служат с него като проход за преминаване от улицата към имота и сградите си. Липсват доказателства това служене с него да накърнява упражняване на правото на собственост на касаторите, ищци, нито са установени действия на пречене със складиране в прохода на описаните строителни материали и вещи, нито ползването му да е извън правата им на съсобственици. Поради това и въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, да обоснове наличието на специфичните основания. Поставеният в приложеното изложение към касационната жалба правен въпрос, касаещ „възможността сграда с идентификатор 72624.622.3714.13 да бъде реституирана” в контекста на твърдението съдът да е приел, че не е възможна реституцията поради това, че този имот не е съществувал към момента на реституцията, не е обуславящ изводите на съда правен въпрос. Видно от мотивите на въззивното решение съдът е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ през 1992 год. одържавеният от Ц. склад не е съществувал във вида, в който е бил отчужден през 1953 год., тъй като част от него е отчуждена през 1960 год. в полза на собствениците на терена за осигуряване на излаз на улица и са извършени фактически действия по изграждането на прохода. Реституцията е настъпила само за частта от склада, останала след прокарване на прохода, т. е. само за реално съществуваща като склад част, съответстваща на сградата с идентификатор…3714.1, а спорният имот не е в обема на реституцията, респ. на последващите разпоредителни сделки с него. Тези изводи кореспондират с приетото в ТР № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС, че една от предпоставките за реституция по ЗВСОНИ е имотите „да съществуват реално в размерите, в които са отчуждени”. Посочено е, че „целта на закона е да възстанови собствеността върху отнетите имоти доколкото съществуват като обекти на собственост”, …в размерите, в които са отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с промени във функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията”. Установено е, че към момента на одържавяването на процесния имот той е представлявал част от склад, който е бил самостоятелен обект на правото на собственост. С извършените след одържавяването фактически промени тази част от склада е придобила друго предназначение – обособена е заедно с друга част в проход между улицата и дворното място, която промяна в предназначението е несъвместима със статута й на самостоятелен обект на правото на собственост, вкл. на част от такъв обект, както е прието в определението по гр. д. № 3003/2017 год. на ВКС, І г. о., с което е влязло в сила решението по уважения срещу настоящите касатори иск по чл. 109 ЗС на Р. Х.. Тази част от склада не подлежи на реституция, но не защото не е съществувала към момента на реституцията, а защото не е самостоятелен обект на правото на собственост, нито част от такъв. В същия смисъл е посочената в горното определение на І г. о. съдебна практика.
Поради тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не е налице и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение не може да бъде направен при обосноваността на правните изводи на съда за неоснователност на исковете от установената вследствие преценката на събраните по делото доказателства липса на твърдяното неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над имота, което да пречи на ищците на пълноценното му ползване. Произнасянето на съда кореспондира с ТР № 4 от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. Поставените в изложението въпроси в тази връзка не обосноват наличието на това основание, тъй като последното предполага позоваване на квалифицирани състави на неправилност на решението, за да е налице достатъчна аргументация във фазата по допускане на касационното обжалване съдът да направи извод за наличие на това основание. Доводът на касаторите, че спорният имот не е подход към улицата и в този смисъл не е обща част на съсобствения поземлен имот представлява оплакване за неправилност на направения в обратен смисъл извод на съда, обоснован въз основа анализа на събраните по делото доказателства, който не подлежи на обсъждане в настоящето производство, а и не може да обоснове извод за наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 348 от 19.12.2017 год., постановено по в. гр. д. № 226/2017 год. на Добричкия окръжен съд в обжалваната му част по касационната жалба на П. С. П. и К. Д. П., чрез адв. И. Ж..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: