O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 01.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2959 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 31039/10.03.2015 год. на Т. Й. Г. и Ц. Й. К. чрез адв. П. А.- САК и адв. Ц. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 312 от 13.01.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 582/ 2014 година на Софийския градски съд- 2 в.с.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 218б.“з“ във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./, при повторното разглеждане на делото , е оставил в сила решението на първата инстанция с което е отхвърлен иска на Т. Г. и Ц. К. по чл. 108 ЗС , с който същите са искали да им се признае правото на собственост на 46/48 идеални части от недвижим имот- дворно място от 450 кв.м. , находящо се в [населено място] ,[жк], парцел X.-994 от кв.40 при посочените съседи.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила и изричните указания на ВКС с отменителното решение, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че с решението на въззивния съд не е съобразено отменителното решение на ВКС по чл. 290 ГПК относно правната природа и доказателственото значение на съдебната спогодба , като правно основание на базата на което ищците – касатори са заявили правото си на собственост ,чиято защита е предмет ан заявения от тях ревандикационен иск.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че правният въпрос :допустимо ли е съдът служебно да оспори установителното действие на решението за допускане на делбата , с което се определя кръга на съделителите и делбената маса , по приключило делбено производство и допустимо ли е съдът служебно да оспори правото на собственост на лице , легитимирано като собственик ,с надлежно вписан в службата по вписвания акт за собственост , без да е проведено нарочно производство по оспорване на собствеността, което да е установило противното ? , които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на данните по делото за данъчната оценка на имота/ л.17-районен съд/.
За да остави в сила и при новото разглеждане на делото от въззивения съд решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск по отношение на претендираните от ищците 46/48 идеални части на спорния недвижим имот в [населено място] , като наследство от праводателката им Р. Ч. , поч. 1992 год. , решаващият състав е приел, че представеният Спогодителен протокол от 26. 05.1975 година по гр.д. 1132/1975 година на СРС – К. р., 4 с-в не установява по безсъмнен начин правото на собственост на праводателката към момента на откриване на наследството с оглед на данните по представения ‚изпълнителен лист от 18.08.1981 година за изнасяне на публична продан на имот, състоящ се от къща и дворно място [улица] кв. к. с.- С. по гр.д. 750/1964 година , издаден по искане на Р. С. Ч. и сочещ , че съсобствеността не е ликвидирана по силата на спогодбата от 1975 година .
След преценка на наведените доводи с изложението на касаторите , настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
За да е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , законодателят е поставил условието по конкретен правен въпрос да е налице произнасяне на ВКС с решение по чл. 290 ГПК или съответно ТР на ОСГК на ВКС и др, съставляващи задължителна съдебна практика , съгласно разясненията на по т. 2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , а произнесените решаващи мотив на въззивния съд да са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Решението по чл. 290 ГПК , с което се обосновава наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по настоящото дело , е постановено в рамките на същото съдебно исково производство , с това отменително решение на ВКС , наред с доводите за характера на съдебната спогодба като основание за придобиване право на собственост , са дадени и указания по приложение на закона и доколкото може да бъде констатирано „противоречие“ в изводите на въззивения съд по съществото на спора относно крайния резултат , а такива мотиви в насока на правната природа на съдебната спогодба като основание за придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС няма, то както самите касатори излагат , това противоречие може да се констатира само като нарушение на процесуални правила- чл. 294 ал.1 изр.-второ ГПК в рамките на правораздавателния контрол на касационния съд като контролна инстанция , без евентуалното неизпълнение на нормата на закона да може да се цени и като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси по искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимостта съдът служебно да оспори установителното действие на решението за допускане на делбата , с което се определя кръга на съделителите и делбената маса , по приключило делбено производство и допустимо ли е съдът служебно да оспори правото на собственост на лице , легитимирано като собственик ,с надлежно вписан в службата по вписвания акт за собственост , без да е проведено нарочно производство по оспорване на собствеността, което да е установило противното ? не могат да бъдат приети като въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , с оглед на дадените в тази насока разяснения с т.1 на ТР 1/20909 год. на ОСГТК на ВКС. При поставяне на въпросите , касаторите са квалифицирали дейността на решаващия съд по преценка на доказателствата относно наличието на твърдяния от ищците факт – основанието за притежаване на правото на собственост и проведеното от тяхна страна пълно и пряко негово доказване , като „оспорване“ на правата им. Т.е. формулировката на правния въпрос съдържа безусловна формула за наличието на спорен факт и оценъчно съждение на касаторите и защитата им за процесуалното поведение на съда , без довод относно необходимостта да бъде дадена правна интерпретация на последиците на установените факти, а не фактическа оценка на процесуалното поведение. Поставените въпроси изискват преценка относно законосъобразността на процесуалните действия на съда , но без конкретно формулирано искане за интерпретация по приложение на правна норма , касаеща евентуалните последици на това поведение , исканата селекция не може да бъде направена.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 31039/10.03.2015 год. на Т. Й. Г. и Ц. Й. К. чрез адв. П. А.- САК и адв. Ц. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 312 от 13.01.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 582/ 2014 година на Софийския градски съд- 2 в.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: