О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 16.12.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2165 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 1.02.2019 год. по гр. д. № 1267/2018 год. Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 16.02.2018 год. по гр. д. № 2126/1992 год. на Варненския районен съд, с което в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е оставена без уважение молбата на Ж. И. Д. от [населено място], област В. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 6.01.1993 год. решение по същото дело. С това решение е била осъдена Районна дирекция „Български спортен тотализатор”, гр. Варна да предаде на ищците, между които и настоящата молителка Ж. Д., владението върху един магазин с площ 22.41 кв. м., заедно със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в [населено място], [улица]- имот пл. № в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на града, на основание чл. 108 ЗС. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка касае адреса на този имот, вместо посочения – [улица] да се чете [улица] [улица], който е верният административен адрес на имота.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от молителката Ж. Д., чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК-Д., с оплаквания за неговата нищожност, респ. недопустимост по изложените съображения за неясна воля и неизясняване на спора от фактическа и правна страна. Касаторката поддържа становище, че допуснатата грешка в административния адрес на имота, предмет на спора, следва да бъде поправена по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, като делото се разгледа в открито съдебно заседание на основание чл. 247, ал. 3 ГПК. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение или обезсилването му, като вместо това молбата й за поправка на очевидната фактическа грешка в адреса на имота бъде поправена въз основа представените доказателства или се дадат указания за представяне на други такива.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с оглед процедиране при наличие на несъвпадане на данните по кадастралната карта и кадастралните регистри и адреса на имота, посочен в решението. Счита, че по формулирания въпрос „Следва ли съдът при установени очевидни фактически грешки в съдебен акт да ги поправи и без да е сезиран с молба за ОФГ от някоя от страните” е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с липса на задължителна съдебна практика. Въпреки ясните разпоредби на закона, поради което и ненуждаещи се от тълкуване, същите се нарушават и видоизменят, което обуславя необходимостта от произнасяне.
От ответника ДП БСТ-София, чрез пълномощника адв. М. от ВАК, е постъпил писмен отговор, в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба М. И. Ж., чрез адв. Х., не оспорва подадената касационна жалба и иска да се допусне до разглеждане и се уважи.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в индивидуализацията на имота, предмет на ревандикационния иск по делото, тъй като не се касае до несъответствие между формираната истинска воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. В диспозитива на решението имотът е точно описан, съобразно индивидуализацията му по исковата молба, подадена и от Ж. Д.. Не са представени доказателства за собственост, установяващи по безспорен начин, че към датата на постановяване на решението процесният имот се е намирал на сочения от молителката адрес, за да се приеме, че действително е налице такава грешка. Представените нови документи, съставени след постановяване на решението, не могат да обосноват основание за поправката, а евентуално за неговата отмяна. Поправката на очевидната фактическа грешка цели отстраняване на пропуск във външното обективиране на волята на съда в диспозитива, а не да се внасят допълнения или поправки, съответстващи на последващи изменения на обстоятелствата, в случая относно промените в административния адрес на имота. Освен това, съдът приел, че административният адрес на имота не е единственият, нито най-същественият белег на един недвижим имот, за което сочи и очевидната липса на проблем с индивидуализацията на процесния имот в изминалия период от повече от 25 години от постановяване на решението. И на последно място е отбелязан фактът на отмяна на решението от 6.01.1993 год. на основание чл. 225 и сл. ГПК /отм./ с решение на ВС по гр. д. № 1034/1993 год., обосноваващо липса на правен интерес от исканата поправка в първото.
С оглед на тези съображения искането на молителката е възприето от решаващия съд като такова за формиране на друга воля на съда относно административния адрес на имота. Ревандикационният иск относно този имот е бил отхвърлен с отмяната на влезлите в сила решения, в т. ч. и това, чиято поправка се иска, по реда на преглед по реда на надзора с влязло в сила решение на ВС № 436 от 2.08.1994 год. по гр. д. № 1034/1993 год. на ІV г. о., в което адресът е посочен по същия начин както в мотивите, така и в диспозитива. Т. е. налице е и осъществена проверка относно правилността на извода за адреса на имота към този момент. Оспорването на този извод не може да е предмет на молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Решаващият извод в обжалваното въззивно решение е обусловен от произнасянето по въпроса за липса на очевидна фактическа грешка в посочване на административния адрес на имота към постановяване на решението, като същото кореспондира с установената съдебна практика за същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Поради това и формулираният от касаторката въпрос за отстраняване на установени очевидни фактически грешки от съда и при липса на молба от някоя от страните е неотносим и не може да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Липсата на правен въпрос, произнасянето по който да е обусловил извода в обжалваното решение, е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се обсъжда налице ли е допълнителното основание – значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Както това основание, така и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не са налице – нито съществува вероятност решението да е недопустимо, тъй като произнасянето е по заявеното искане за поправка на очевидна фактическа грешка, нито да е нищожно или очевидно неправилно. Волята на съда е ясно изразена и разбираема – не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд по иска за собственост на имота, предмет на делото, касаеща неговия административен адрес, който извод не може да се оспорва с искането за представяне на нови доказателства, относими към правилността на решението. За наличието на очевидната неправилност законът и съдебната практика изискват да са налице такива явни пороци на решението, които и без анализ на доводите и доказателствата да могат да бъдат констатирани и да обосноват такъв извод и в производството по допускане на касационното обжалване. В настоящия случай съдът не намира да е налице основание за такъв извод, с оглед на което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 115 от 1.02.2019 год. по гр. д. № 1267/2018 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Ж. И. Д. от [населено място], област В., чрез адв. Д. М. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: