О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 1847 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 3314 от 19.03.2015 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 154 от 04.03.2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по ч.гр.д.№ 815/2015 г., с което е оставена без разглеждане подадената от Комисията частна касационна жалба срещу определение № 29 от 07.01.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 4940/2014 г. на Софийски апелативен съд, VІІ състав.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – А. Д. М., А. Т. М. и А.-М. А. М.. Поддържат, че обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предходният тричленен състав на ВКС, Четвърто г.о. е съобразил, че производството пред Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество срещу А. Д. М. е образувано с решение № 573 от 12.11.2014 г. – при действието на ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012 г. Във връзка с производството е поискано налагане на обезпечителни мерки на основание чл.37, ал.1 ЗОПДНПИ вр.чл.390, ал.1 ГПК. Първоинстанционния съд (Окръжен съд – Кюстендил) е допуснал исканото обезпечение, но по жалба на ответниците в обезпечителното производство, Апелативен съд – София е отменил определението на Окръжен съд – Кюстендил, като е приел, че искането е изцяло неоснователно.
За да остави без разглеждане подадената от Комисията частна касационна жалба срещу определението на Апелативен съд – София, предходният тричленен състав на ВКС се е мотивирал, че, доколкото не се касае до неприключили до приемането на ЗОПДНПИ проверка и производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, то се прилага реда и условията на този закон, а не на отменения с § 2 ПЗР на ЗОПДНПИ предходен ЗОПДИППД (отм.). В разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) изрично бе предвидено касационното обжалване на определението на въззивен съд, произнесъл се по реда на обжалване на определението в обезпечителното производство по този закон, като за разлика от тази уредба, в ЗОПДНПИ (чл.38, ал.4) не е предвидено касационно обжалване на определението на въззивния съд, постановено в това обезпечително производство. Същевременно с чл.56 ЗОПДНПИ е направено препращане за неуредените случаи, касаещи обезпечителното производство по ЗОПДНПИ, към разпоредбите на ГПК. Съобразно чл.396, ал.2 ГПК се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд, постановено в обезпечителното производство само в случаите, в които въззивният съд за пръв път допуска исканото от молителя обезпечение, като по аргумент от тази разпоредба, определението на въззивен съд, с което се отменя определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечението, не подлежи на касационно обжалване, доколкото и касационното обжалване не е изрично предвидено.
Така постановеното определение на ВКС, Четвърто г.о. е законосъобразно.
Съобразно разясненията на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, не подлежат на касационно обжалване. Обезпечителното производство е двуинстанционно и актовете на въззивния съд (извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК – когато въззивният съд за пръв път е допуснал исканото от молителя обезпечение) не попадат в приложното поле на чл.274, ал.3 ГПК. Предвид наличието на препращащата разпоредба на чл.56 ЗОПДНПИ и отсъствието на разпоредба в новия закон, аналогична на чл.23, ал.2 от отменения ЗОПДИППД, то в случая са приложими именно постановките на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, обосноваващи извод за недопустимост на подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество частна касационна жалба срещу определението на Апелативен съд – София, с което е отменено определението на Окръжен съд – Кюстендил по заявеното от Комисията искане за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.37, ал.1 ЗОПДНПИ вр.чл.390, ал.1 ГПК във връзка с производството срещу А. Д. М., образувано с решение № 573 от 12.11.2014 г. В същия смисъл е формираната до момента практика на ВКС по въпроса (така : определение № 592 от 27.10.2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. по ч.гр.д.№ 4421/2014 г.; определение № 58 от 03.02.2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. по ч.гр.д.№ 230/2015 г.; определение № 133 от 04.03.2015 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. по ч.гр.д.№ 587/2015 г.; определение № 272 от 11.05.2015 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. по ч.гр.д.№ 727/2015 г.).
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 154 от 04.03.2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по ч.гр.д.№ 815/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: