О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 355 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 137378 от 23.10.2018 г., подадена от Столична община чрез ю.к. Д. К. – служител в район „Средец”, срещу Определение № 19691 от 25.09.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 12131/2018 г. на СГС, ІІ „в” въззивен гр. състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Столична община срещу разпореждане № 85863 от 06.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 4831/2015 г. на СРС, 40 гр. състав. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивна жалба с вх.№ 5048503 от 30.03.2017 г., подадена от Столична община срещу решението, постановено по гр.д.№ 4831/2015 г. на СРС, 40 гр. състав.
Ответниците по касация А. Б. К. – К., Н. Т. Д., Н. Т. К. Х. Н. К., И. Б. К., А. Г. С., Б. А. С. и В. А. С., не са депозирали отговор.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 4831/2015 г. по описа на СРС, 40 гр. състав е приключило с постановяването на решение № 52349 от 02.03.2017 г. (поправено с решение № 56709 от 08.03.2017 г.), с което е уважен предявения срещу Столична община иск по чл. 109 ЗС. Съобщението за така постановения акт е връчено на Столична община на 15.03.2017 г., Последвало е подаването на въззивна жалба с вх.№ 5048503 от 30.03.2017 г. Последната е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК с разпореждане № 85863 от 06.04.2017 г. по съображения, че срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е изтекъл на 29.03.2017 г. – сряда, работен ден, а жалбата е подадена на 30.03.2017 г. – след изтичането му. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, с която е заявено и искане по чл. 64 и сл. ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Понастоящем производството по това искане е проведено и приключило с влязло в сила на 12.09.2018 г. определение, с което молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване е оставена без уважение. Последвало е постановяването на атакуваното пред настоящия състав на съда определение на СГС, ІІ „в” въззивен гр. състав, с което и частната жалба на Столична община срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба е оставена без уважение по съображения, че въззивната жалба с вх.№ 5048503 от 30.03.2017 г. е просрочена.
В представеното изложение на касационните основания са поставени въпросите:
(1) „Следва ли да бъде ангажирана отговорност на жалбоподател – юридическо лице за пропускане на съдебен срок, ако пропускът се дължи на особено непредвидено обстоятелство – внезапно влошаване на здравословното състояние на лице, на което е възложена работата по извършване на процесуално действие ?” – с довод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и
(2) „Достатъчно ли е страната да представи доказателства, от които съдът да може да направи извод за внезапния характер на влошаване на здравословното състояние на процесуален представител и връзката между него и невъзможността на страната да спази срока, без да е необходимо с точност да се доказва неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок ?” – с довод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Определение № 215 от 15.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2541/2016 г. на ВКС, І г.о.
Нито един от така поставените въпроси няма обуславящо значение за изхода на настоящото дело. На първо място – тези правни проблеми изобщо не са обсъждани в атакувания акт. Те касаят производството по чл. 64 и сл. ГПК, което обаче е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който не е и не може да бъде обект на контрол в рамките на настоящото гражданско дело. Въпросите нямат отношение към преценката дали районния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което и въззивният съд не е бил длъжен да ги обсъжда и да се произнася по тях. Следователно – формулираните от касатора питания не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване и такова не може да бъде постановено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 19691 от 25.09.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 12131/2018 г. на СГС, ІІ „в” въззивен гр. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: