О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 884 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1122891 от 02.12.2015 г., подадена от С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф. чрез адвокат В. В. от САК срещу решение от 04.10.2001 г., постановено по гр.д.№ 12850/2000 г. на Софийски районен съд, 48 състав.
Ответниците по молбата В. В. Н. чрез адвокати Р. М. и Д. Н. от САК и В. В. Н. чрез адвокат Д. Е. от САК и са подали писмени отговори, в които изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. В откритото съдебно заседание пледират, че молбата е недопустима поради преклудиране на правото да се иска отмяна на решението, влязло в сила при действието на отменения ГПК. Претендират разноски.
Във връзка със заявените от ответниците по молбата възражения срещу допустимостта на молбата, настоящият състав на ВКС, Второ г.о. намира, че преди да пристъпи към разглеждане на молбата по същество, следва да се произнесе по нейната допустимост, в която връзка намира следното:
В молбата е заявено твърдение, квалифицирано от молителите като обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовават се на т. 3 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, а е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК (чл. 22, ал. 3 от СК, отм.), ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител. Същевременно, в мотивите на атакуваното решение, при преценката за валидността на съдебната спогодба, оформена с протокол от 18.06.1990 г. по гр.д.№ 1679/1990 г. на V-ти РС – София (по силата на която наследодателят на молителите Г. Н. Ф. е получил в дял целия имот, без съпругата му С. Б. Ф. да е участвала като страна по делото), по възражение, заявено не от С. Б. Ф., е възприето противното разрешение с оглед тълкуването на чл. 75, ал. 2 ЗН до 2014 г. В резултат от това молителите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на В. В. Н. и В. В. Н. (в качеството им на наследници на М. Н. Ф.) владението на 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ втория етаж с площ 72,85 кв.м. от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], а понастоящем е висящо производство за делба на имота, инициирано от ответниците по молбата за отмяна.
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. Във всяко положение на делото ВКС е длъжен да извърши проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна, която се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в закона срокове. В случая производството, образувано по молбата за отмяна, е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
На първо място, всяко тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската и/или Търговската колегии на ВКС има за предмет откриване точния смисъл на правните норми чрез изясняване на вложеното в тях от законодателя съдържание. По тази причина нито едно тълкувателно решение на ОСГК, ОСТК или ОСГТК няма отношение към фактическата обстановка по конкретен правен спор. Даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Последващото задължително тълкуване, което противоречи на изложеното в решението по конкретно дело, не може да породи право за пререшаване на правния спор. Това е така, защото противоречието между приетото от съда казуално тълкуване на правна норма по конкретен правен спор и задължителното тълкуване на същата норма с последващо тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, между които нарушението на материалния закон не е предвидено като отменително основание. Последващото тълкувателно решение не се включва в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК актът, на който е основано решението, е властнически акт, който няма нормативен характер, а представлява индивидуален правен акт. Неговата отмяна води до промяна на фактическата обстановка, имаща отношение към обстоятелствата, релевантни за основанието на иска, което обуславя и отмяна на влязлото в сила решение, основано на впоследствие отменения индивидуален правен акт. Както вече бе посочено, последващото тълкувателно решение няма отношение към правнорелевантните факти, не води до промяна във фактическата обстановка, поради което то не представлява основание за отмяна по смисъла както на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по смисъла както на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че предявената молба за отмяна не съдържа изложение на обстоятелства, попадащи в приложното поле на което и да е от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, поради което е процесуално недопустима и като такава не следва да бъде разглеждана по същество.
Освен това, правото на молителите да искат отмяна на влязлото в сила решение е преклудирано още при действието на отменения ГПК. Решението на СРС от 04.10.2001 г. е потвърдено с въззивно решение на СГС, ІІ „г” г.о. по в.гр.д.№ 658/202 г., което е оставено в сила с решение № 2566 от 14.07.2005 г. по гр.д.№ 2177/2003 г. на ВКС, ІV г.о. Молителите не се позовават на предвидено в някой от фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК отменително основание, което да се е осъществило след влизане в сила на решението, т.е. след 14.07.2005 г. Считано от този момент е започнал да тече пределният 1-годишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), който е изтекъл преди влизане в сила на новия ГПК. Това представлява самостоятелна причина за това подадената молба за отмяна да бъде оставена без разглеждане.
Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата В. В. Н. следва да се присъди заплащането на сумата 800 лева съгласно ДПЗС № 613824 от 15.02.2017 г., сключени с адвокат М. (л. 63 от делото), а на ответника В. В. Н. – сумата 600 лева съгласно ДПЗС № 0124582 от 12.12.2016 г. (л. 58) и ДПЗС № 0124583 от 10.01.2017 г. (л. 59) – договорени и заплатени в брой възнаграждения за защита от по един адвокат.
Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 22.05.2017 г. , с което е даден ход по съществото на молбата за отмяна с вх. № 1122891 от 02.12.2015 г., подадена от С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф. чрез адвокат В. В. от САК срещу решение от 04.10.2001 г., постановено по гр.д.№ 12850/2000 г. на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх. № 1122891 от 02.12.2015 г., подадена от С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф. чрез адвокат В. В. от САК срещу решение от 04.10.2001 г., постановено по гр.д.№ 12850/2000 г. на Софийски районен съд, 48 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 884/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. Н. сумата 800 (осемстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. Н. сумата 600 (шестстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Да се връчат преписи от определението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: