О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 12.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 852/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 10127/20.12.2017 год. от „Д.‘ ООД със седалище и адрес на управление [населено място] ЕИК[ЕИК] представлявано от управителите Д. А. и К. Б., подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Н. АК-П. срещу въззивно Решение Nо 214 от 08.11.2017 год. по гр.възз.д. Nо 187/2017 год. на АС-Пловдив.
С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 52 / 13.01.2017 година на ОС-Пловдив, постановено по гр. д. Nо 1563 / 2016 година, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [община] обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 63 и чл. 111 ЗС за признаване на установено по отношение на Общината , че търговското дружество е титуляр на право на строеж, учредено от [община] с Договор № 10ДГ725 от 29.06.2010 г. за продажба на право на собственост и учредяване на възмездно безсрочно право на строеж, Анекс към него от 30.06.2010 г. и Договор от 05.09.2013 г. за поправка на Договора от 29.06.2010 г., върху : 1./ ПИ с идентификатор 56784.514.1019 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ от 434 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор-няма, номер по предходен план 514.501, кв. 8 по плана на[жк], парцел II-1, за обществено обслужване, при граници на имота ПИ 56784.514.9509, ПИ 56784.514.9506 и ПИ 56784.514.1018; 2./ ПИ с идентификатор 56784.514.1031 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ от 519 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор-няма, номер по предходен план 514.508, кв. 12 по плана на[жк], парцел II-8, за обществено обслужване, при граници на имота ПИ 56784.514.9513, ПИ 56784.514.9511 и ПИ 56784.514.1030; 3./ ПИ с идентификатор 56784.514.1038 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ от 1052 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор-няма, номер по предходен план 514.503, кв. 14 по плана на[жк], парцел IV-3,4,, за обществено обслужване, при граници на имота ПИ 56784.514.9512, ПИ 56784.514.1037 и ПИ 56784.514.1036 и ПИ 56784.514.1035; 4./ ПИ с идентификатор 56784.514.1012 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ от 659 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор-няма, номер по предходен план 514.503, кв. 5 по плана на[жк], парцел II-3, за обществено обслужване, при граници на имота ПИ 56784.514.9506, ПИ 56784.514.1011 и ПИ 56784.514.9509.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради недопускане на относими доказателства , необосновано като произнесено в нарушение на правилата на формалната логика относно изводите на въззивния за съществуването на обективни пречки за упражняването на правото на строеж, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса: „ ако са налице обективни причини, които не са свързани с недобросъвестното поведение на страните по учреденото право на строеж, а от състоянието на терена, за който е учредено то, от кой момент следва да тече давностния срок по чл. 67 ЗС ?, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР Nо 1 от 04.05.2012 година по т.д. Nо 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, Решение Nо 57 от 04.03.2010 година по гр.д. Nо 17/2009 година на ВКС-I гр. отд., Решение Nо 137 от 07.08.2009 година по гр.д. Nо 6234/2007 година на ВКС-I гр. отд., Решение Nо 1444 от 19.11.2008 година по гр.д. Nо 4517/2007 година на ВКС-I гр. отд., Решение Nо 539 от 10.06.2010 година по гр.д. Nо 1077/2009 година на ВКС-I гр. отд.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК с аргумент, че допуснатите от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на относими за изясняване на обективната невъзможност да се упражни правото на строеж, допълнителни въпроси към СТЕ, са в противоречие с постановките на т. 3 от ТР Nо 1от 09.12.2013 година по т. д. Nо 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, което прави решението очевидно неправилно.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касацията [община], с който се оспорва наличието на сочените основания за допускане на касационното обжалване, както и се поддържат доводи при условията на евентуалност за неоснователност на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед предмета на спора за съществуване на ограничено вещно право на строеж върху недвижим имот и спазения процесуално преклузивен срок по чл. 283 ГПК.
Съобразно наведените от касатора и защитата му доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че отстъпеното по Договор от 29.06.2010 г. с [община] възмездно право на строеж върху процесните имоти е погасено по давност, като неупражнено в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС срок, като погасяването се дължи на недобросъвестното поведение на ищеца, а не на обективни причини, липса на съдействие от страна на [община] или на противопоставяне на нейни представители на предприети от суперфицияра правни действия. Според решаващия съд за времето от датата на сключване на договора до 19.02.2016 г., когато [фирма] е подало заявление за издаване на скици-визи за проучване и проектиране, от страна на дружеството изпълнител не са предприети никакви правни или фактически действия по реализиране на правото на строеж, поради което не може да се приеме , че е налице упражнено право на строеж по см. на закона и дадените с ТР 1/2011 год. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения по приложение на чл. 67 ЗС. От фактическа страна е прието, че „затруднения достъп“ до процесните имоти не обуславя обективна невъзможност за реализирането на учреденото през 2010 година право на строеж, посочено, че липсата на изградена инфраструктура не е пречка за предприемане на действия по осъществяване на правото на строеж, като издаване на скица-виза, съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж, както и за изграждане на сградата в груб строеж.
Поставеният правен въпрос при наличие на обективни причини, които не са свързани с недобросъвестното поведение на страните по договор за учредяване право на строеж, а се обуславят от състоянието на терена, за който е учредено то, от кой момент следва да тече давностния срок по чл. 67 ЗС, не може да бъде квалифициран като правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. В предмета на спора е включено искането на ищцовата страна да се признае , че неупражненото в срок право на строеж от негова страна като изпълнител по учредения договор за суперфиция се дължи на обективна невъзможност да бъде упражнено правото на строеж през определен период от време правото на строеж. Поставеният въпрос за обективни причини е чисто фактически въпрос , зависи от установени по делото факти на обективната действителност, а не касае правни изводи на съда относно фактите на които се основава института на обективната невъзможност по см. на чл. 81 , ал.1 ЗЗД. Правните изводи на съда за липсата на обективна невъзможност касае преценката на конкретните факти относно обективната възможност за упражняване на правото на строеж, а не преценка дали поведението на суперфициара е добросъвестно или не. Цитираната съдебна практика на ВКС няма отношение към установените по делото факти, поради което и не може да послужи като база за селекция. В посочените решения е прието, че началният момент, от който започва да тече петгодишният срок за погасяване на правото на строеж по давност е от възникване на фактическата възможност за реализирането му. Доколкото погасителната давност по чл. 67 ЗС представлява период на бездействие на носителя на правото на строеж , то следва да не е обусловено от причини извън неговата волята и поведение- каквито в конкретния случай не са установени. В случая възникналите пречки за реализиране на правото не са от естество, че да не могат да бъдат преодолени, но след като ищецът не е предприел посочените в мотивите правни действия, който не са зависили нито от липсата на конкретна инфраструктура или друго състояние , обуславящо затруднен достъп, то не може да се приеме тезата , че обжалваното решението не е в съответствие с практиката на ВКС.
Касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, предложение трето, като очевидно неправилно .
Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за селектиране на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на матераилни или процесуален закон , или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
Доколкото в случая не могат да бъдат констатирани такива пороци , то не може да бъде допуснато и исканото касационно обжалване и на това основание .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 и ал.2 предложение трето ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 10127 / 20.12.2017 година на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], с управители Д. Н. А. и К. К. Б., заявена чрез адв. Е. Н.- АК-П., срещу въззивно Решение Nо 214 / 08. 11.2017 година по гр.възз.д.Nо 187/2017 год.на АС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :