О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 24.07.2017г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1873 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба с вх.№ 2353 от 24.03.2017 г., подадена от В. Н. М. чрез адвокат А. К. срещу определение № 207 от 16.03.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил.
Ответницата по касация М. В. Я., чрез пълномощника Р. В. Я., е депозирала отговор, като възразява срещу основателността на жалбата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
С обжалваното определение ОС – Кюстендил е отменил определение от 29.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1580/2015 г. по описа на РС – Кюстендил, с което не е допуснато възстановяването на гр.д.№ 764/1997 г. по описа на същия съд, като вместо това постановил възстановянето на загубеното гр.д.№ 764/1997г. по описа РС – Кюстендил, съдържащо документи, изрично изброени в акта в 13 пункта. За да обоснове този резултат, въззивният съд се е позовал на тълкуването на чл. 90 от Правилника за администрацията в съдилищата (отм., считано от 13.06.2017 г.), направено с отменителното определение № 599 от 22.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 3989/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. и дадените в същото указания по приложението на Закона.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен въпроса „Дали само наличието на копие от искова молба, без наличие на съществени обстоятелства, обосноваващи проведените процесуални действия и липсата на представени, води до възстановяване на делото”, като се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така поставеният въпрос, на първо място, няма обуславящо значение за изхода на производството по чл. 90 от ПАС, тъй като с молбата за възстановяване на делото и в хода на производството по нея са представени множество документи, а не само копие от искова молба. Освен отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, в случая не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по приложението на чл. 90 от ПАС е формирана задължителна съдебна практика – определение № 599 от 22.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 3989/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., чиито постановки се споделят от настоящия състав на съда и са съобразени от въззивния съд с атакуваното определение. Ето защо не следва да се допуска исканото касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 207 от 16.03.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: