О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София,20.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1758 по описа за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Х. Х. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Н. А., против определението от 7.03.2016 год. по гр. д. № 1000/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение от 9.10.2014 год. по гр. д. № 1999/2014 год. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че съдът се е произнесъл формално, което противоречи на смисъла на изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 /ДВ бр. 50/2015 год./, изключваща от обхвата на въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв., неподлежащи на касационно обжалване, тези, постановени по искове за собственост. При тях цената на иска не представлява критерий за допустимост на касационното обжалване, като счита за неотносимо обстоятелството кога е подадена касационната жалба при действието на изменението на закона. Жалбоподателката иска отмяна на обжалваното определение на предходния състав на ВКС и връщане на делото за продължаване процесуалните действия в производството по чл. 288 ГПК.
Ответниците по частната жалба – В. Д. В., К. Г. Д., А. Д. Т. и Г. С. Т., чрез адв. В. К., оспорват частната жалба като неоснователна по съображения в представения писмен отговор. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
П. състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка на 1.12.2014 год. касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено то, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК в действащата към този момент редакция /ДВ бр. 100/2010 год./ размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота и приложимия закон за определяне на цената на иска – чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, възлизаща на сумата 997 лв. Приел, че изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 50/2015 год., в сила от 7.07.2015 год./, с което отпада ограничението на достъпа до касационно обжалване на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е неприложимо, съгласно параграф 14 ПЗР на същия закон, предвиждащ, че подадените преди влизането му в сила касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред, каквато е настоящата хипотеза.
Обжалваното определение, постановено при условията на иззета от ВКС компетеност, е правилно и следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 50/2015 год., предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение, при цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска се определя на основание чл. 69 ГПК, към момента на предявяването на иска, като съгласно т. 1 от ТР № 8/2014 год. ОСГК на ВКС се прие, че исковете по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са оценяеми. С оглед момента на постъпване на касационната жалба се определя и приложимия закон за достъп до касационно обжалване, съгласно изричната преходна разпоредба на пар. 14 ПЗР за разглеждането й при досегашните условия и ред, изключваща обратното действие на изменението на процесуалния закон. Поради това и доводите на жалбоподателката за обратен извод са неоснователни, а с оглед този изход на делото същата следва да заплати на ответниците поисканите с представения отговор и направени от тях разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 53 от 7.03.2016 год. по гр. д. № 1000/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. Х. Д. и производството пред касационната инстанция е прекратено.
Осъжда Х. Х. Д. от [населено място], [улица] да заплати на В. Д. В., К. Г. Д., А. Д. Т. и Г. С. Т. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: