О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 18.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3912 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5879/16.06.2017 година на М. В. А. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. Г.Н. САК срещу въззивно Решение Nо 166 от 28.04.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 750/2016 година на ОС-София.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 198 от 26.08.2016 г., постановено по гр.д. № 92/2016 година на РС – Ботевград , с което са уважени предявените от П. С. З. , Ц. И. Х. , Х. Н. Х. и М. Н. Д. ревандикационни искове , с които на основание чл. 108 ЗС е прието за установено , че същите са собственици на следния недвижим имот- ливада с площ от 1.570 дка , шеста категория , намираща се в строителните граници на [населено място], м.“Г.“ , представляваща имот пл. No 58030, парцел 144.287 при посочените съседи, на основание Решение No 6613/28.02.2011 год. на ОбСЗ [населено място] като ответника М. В. А. е осъдена да им предаде владението на 690 кв.м. от имот с идентификатор 58030.505.7180 по КК и КП на [населено място], съставляващо УПИ II-1663 в кв. 64 по РП на [населено място] от 1980 година.със същото решение е отхвърлено като неоснователно възражението на М. А. за признаване право на задържане на процесния имот до заплащането на сума от 9 615 лв., представляваща стойността на извършени в имота подобрения.
Прието е , че при възникналата конкуренция на вещни права- за ищците реституция в стари реални граници по ЗСПЗЗ при условията на чл. 10 ал.13 от същия закон, а за ответницата –придобивна давност , чиито срок тече от 1981 година , няма основания да се изследва въпроса за принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне земите в ТКЗС. Прието е , че ответницата М. А. не е доказала осъществяването на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание- давностно владение за времето 1981-1991 година , доколкото административната процедура по възстановяване на правото на собственост на земеделския имот е приключила след 28.02. 2011 година и от този момент за собственика е налице правната възможност да защити правото си на собственост по исков ред , то изтеклата давност до този момент не може да обуслови извод за придобиване на правото на собственост в хипотеза , попадаща под действието а чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ.
Прието е , че претендираните подобрения не са извършени от ответника М. А. като добросъвестен владелец или при знание и непротивопоставяне от страна на собственика на имота- ищците по делото, поради което същата не е носител на правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , като постановено в нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон – чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса за възможността да се оспорят правата на собствениците по земеделска реституция когато и насрещната страна противопоставя свое конкуриращо право на собственост, произнесени в противоречие със задължителна практика на ВКС- Решение No 138/ 23.10.2010 година по гр.д. No 2463/2008 год. на ВКС- II г.о.; Решение No 185/ 28.05.2010 година по гр.д. No 65/2010 год. на ВКС- II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация П. С. З. , Ц. И. Х. , Х. Н. Х. и М. Н. Д.- адв.К. К.- САК с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване както и доводи за неоснователност на касационната жалба поради това , че обжалваното решение е правилно като съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година , настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено по поставения материално-правен въпрос за възможността да се оспорят правата на собствениците по земеделска реституция когато и насрещната страна противопоставя свое конкуриращо право на собственост. С посочените две решение по чл. 290 ГПК – Решение No 138/ 23.10.2010 година по гр.д. No 2463/2008 год. на ВКС- II г.о.; Решение No 185/ 28.05.2010 година по гр.д. No 65/2010 год. на ВКС- II г.о. , както сочи и самият касатор безспорно са разгледани хипотези на конкуриращи права на собственост на насрещните страни , но и в двата случая тези конкуриращи права, свързани с възможността за признаването им в рамките на ЗСПЗЗ. В настоящия случай ответника –касатор М. А. е противопоставила право на собственост на основание придобивна давност т.е. на едно оригинерно основание което има за база упражняване на фактическа власт с намерение за своене за определен период от време на един чужд имот , а това от своя страна предполага безспорно установен собственик на имот. Основните изводи на съда за да не уважи парвоизклюващото възражения за придобивна давност са тези , че от момента на възстановяване на собствеността в полза на ищците, не е изминал периода по закон , за да се изследва наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5879/16.06.2017 година, заявена от М. В. А. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. Г.Н. САК срещу въззивно Решение Nо 166 от 28.04.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 750/2016 година на ОС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :