Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 09.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2136 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на „Боб-Тони” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, представлявано от управителя му Кр. Т., чрез пълномощника му адв. В. Р. от АК – П., против въззивното решение № 112 от 23.03.2018 год. по гр. д. № 20/2018 год. на Смолянският окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.11.2017 год. по гр. д. № 1187/2016 год. на Смолянския районен съд. С него е признато за установено по отношение на „Алекс-64” ЕООД, гр. Чепеларе, че касаторът „Боб-Тони” ООД, гр. Асеновград не е собственик на сграда с идентификатор 69345.6.114.1, със застроена площ 101 кв. м., на едно ниво, с предназначение: сграда за обществено хранене, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.6.114, м. „Ардашлъ”, землище на с. Стойките, с площ от 13 503 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, с посочени съседи, отменен е нотариалния му акт № 39/2016 год., както и е отхвърлен предявения от него иск срещу „Алекс-64” ЕООД за признаване за установено, че последният не е собственик на описания недвижим имот и за отмяна на нотариалния акт, издаден в негова полза с № 18/2016 год. и са присъдени в полза на „Алекс-64” ЕООД направените по делото разноски.
Касационното обжалване на горното въззивно решение е допуснато с определение на настоящия състав на ВКС № 586 от 29.11.2018 год. за проверка относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение с оглед произнасянето по предявените отрицателни установителни искове при евентуална липса на правен интерес с оглед спецификата на спора за собствеността на сграда, построена върху имот, частна държавна собственост.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният срещу него отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, а предявеният от касатора насрещен отрицателен установителен иск бъде уважен. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответникът „Алекс – 64” ЕООД, представляван от управителя му и едноличен собственик на капитала С. Ч., чрез пълномощника му адв. Ел. Д.- Р. от АК-Смолян, оспорва жалбата по съображенията в писмения отговор и тези, изложени в откритото съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от „Алекс-64” ЕООД срещу „Боб-Тони” ООД отрицателен установителен иск за собствеността върху спорния имот, за който и двете страни са се снабдили с нотариални актове за собственост, като е признато за установено, че „Боб-Тони” ООД не е собственик на сградата в к. Пампорово, в м. „Ардашъ”, землището на с. Стойките, с идентификатор 69345.6.114.1, и предявеният от него срещу „Алекс-64” ЕООД насрещен отрицателен установителен иск за собствеността на същия имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че първоначалният ищец /”Алекс-64” ЕООД/ е установил придобивното си основание – давностно владение върху процесната постройка от построяването й през 2005 год. до снабдяването му с нотариален акт през 2016 год. /нот. акт № 18 от 1.03.2016 год./ Изводът е основан на събраните и обсъдени свидетелски показания, вкл. са кредитирани и част от показанията на свидетелите на ответното дружество, като доводът на ответника, сега касатор, за наличие на наемни отношения между страните по повод експлоатацията на постройката като търговски обект е приет за неоснователен поради липса на доказателства за плащането на наем. Въззивният съд е подложил на анализ и събраните в тази насока писмени доказателства, както и заключението на приетата експертиза относно записванията по сметките на дружеството „Алекс-64” ЕООД /разходи за придобиване на дълготрайни активи и дълготрайни нематериални активи/, а преди това на едноличния търговец със същата фирма, осчетоводяване на инвестиционни разходи по изграждане и подобрения на процесния обект, в т. ч. и такива за възстановяване на сградата след пожара през 2011 год., при липса на движение по сметките на „Боб-Тони” ООД след тази дата. За неоснователен е приет доводът на „Боб-Тони” ООД за възникването на нов обект след пожара през 2011 год., обосновавайки липса на необходимия срок на давностното владение, с оглед преценка на свидетелските показания относно възстановяване на изгорялото заведение в предишните му очертания при наличието на част от стените му, колони и бетонна основа. Въз основа на събраните и преценени доказателства въззивният съд приел, че ищецът, като владелец, с ясно изразено намерение за своене е упражнявал фактическа власт върху спорния имот, в т. ч. и по възстановяването му, поради което и с оглед на необходимия десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС приел да са настъпили правните последици на давностното владение. Обратният извод е направен относно твърдението на „Боб-Тони” ООД за осъществявано владение в необходимия срок до снабдяването му с нотариалния акт № 39 от 4.11.2016 год., обоснован с липсата на представени доказателства в тази насока, както и с позоваване на подадената от това дружество искова молба по чл. 108 ЗС срещу „Алекс-64” ЕООД, съдържаща признание за наличието на обективиране на намерението у другата страна да свои имота като собствен към 2015 год. Поради това и въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният срещу него отрицателен установителен иск е уважен, с отмяна на нотариалния му акт, а предявеният от него такъв срещу първоначалния ищец е отхвърлен.
При обективно съединените насрещни отрицателни установителни искове за собствеността на процесната сграда въпросът относно предпоставките за допустимостта им е релевантен и с оглед произнасянето по него е допуснато касационното обжалване. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, поради което и е относим въпроса за придобивното основание като индивидуализиращ белег на това отричано от ищеца и претендирано от ответника право. Правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като в настоящия случай установяването на правен интерес е необходим за всяка от страните при насрещно заявените претенции за защита правото на собственост при избрания способ чрез предявяване на отрицателни установителни искове, съединени в общото исковото производство. Спорът между страните е за собствеността върху сграда, построена в имот, представляващ частна държавна собственост, като всяка от тях отрича претендираното от другата страна вещно право на собственост, позовавайки се на издаден нотариален акт за собственост по давностно владение за всяка от страните, без да са изложени каквито и да е съображения за фактите, обуславящи възникването му с оглед на това, че се касае за сграда, построена в имот, частна държавна собственост.
Необходимостта от обосноваване на правния интерес у всяка от страните да отрича претендираното от другата страна право е предпоставено от характера на възникналия спор между страните относно суперфициарната собственост, като в случая този интерес е обоснован и от двете страни само с позоваването на притежаване на същото право на собственост, обективирано в издадените им нотариални актове. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като, за да приеме, че касаторът не е собственик на сградата, приел, че такъв е ищецът на релевираното придобивно основание и въз основа на този извод е постановил решението си по съединените искове, без да съобрази данните по делото за собствеността на терена, в който е построена сградата, в лицето на държавата /акт за частна държавна собственост № 4072/2015 год./. Действително, в настоящето производство спор на страните с държавата не е поставен за разглеждане, но предметът на делото включва произнасянето по придобивното основание, като индивидуализиращ белег на отричаното от ищеца и претендирано от ответника право, а последното имплицитно включва и възможността това право на всяка от страните по отношение суперфициарната собственост върху построената върху държавна земя сграда да възникне. Твърдения за фактите, обуславящи възникване на правото на собственост върху сградата, построена върху държавната земя, не са изложени от ищците по предявените искове, поради което е налице нередовност, която съдът е следвало да отстрани при наличие на горните данни, с указания за това към страните.
Като се е произнесъл по исковете въз основа на констативния нотариален акт на ищеца, /респ. този на ответника/ при липса на твърдения за обстоятелствата, обуславящи възникване на претендираното право на собственост върху сграда, построена върху държавна земя, въззивният съд всъщност се е произнесъл по нередовни, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, искови молби и на двете страни по делото. Поради това постановеното решение по обективно съединените искове е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване нередовностите в исковите молби и на двете страни по делото, съобразно горните съображения /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото.
По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивното решение № 112 от 23.03.2018 год. по гр. д. № 20/2018 год. на Смолянския окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за продължаване на процесуалните действия по отстраняване нередовностите в исковите молби и произнасяне от друг състав по предявените искове.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: