О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3453 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 123 от 21.04.2017 год. по гр. д. № 1071/2017 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 28.11.2016 год. по гр. д. № 893/2016 год. на Старозагорския районен съд и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от Ж. И. Т., П. И. Т. и И. Т. Г. против Б. Г. Т., Б. М. Б. и Я. П. Б. иск за признаване за установено по отношение на тях, че ищците са собственици общо на 220/828 ид. ч. от ПИ № 255.141 по плана, одобрен със заповед № 10-00-964 от 15.05.2013 год. на кмета на община Ст. З., целият с площ 828 кв. м., м. „Б. б.” IХ категория, при посочените в решението граници и за предаване от ответниците владението върху горните идеални части от този имот.
Решението на въззивния съд е постановено при участието на трети лица, помагачи на ответниците – И. и Ш. Я..
Въззивното решение е обжалвано от ищците, чрез пълномощника им адв. Р. М., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Изложени са съображения за неправилност с искане за отмяната му и вместо това искът за собственост бъде уважен, като се отмени издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт № 173/2012 год. за новообразувания имот № 255.139 в частта над 1/3 ид. ч. за разликата общо в размер на 2/3 ид. ч.. Претендират присъждане на направените по делото пред всички инстанции съдебни разноски.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с релевирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ и съдебна практика – решения на административни съдилища.
Касационната жалба е оспорена от ответниците Б. Б. и Я. Б. с представения писмен отговор на пълномощника им адв. Ем. Е. по съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставените правни въпроси, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират се и разноски.
Ответницата Б. Т. също оспорва касационната жалба в представен писмен отговор, а третите лица, помагачи не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което отхвърлил предявения иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд приел, че не е налице първата предпоставка на този иск, а именно ищците да са собственици на процесния имот, придобит от ответниците Б. при наличието на стабилен административен акт, какъвто е заповедта на кмета на общината № РД-25-930 от 30.05.2012 год. Същата не е нищожна и правата, придобити от Б. като трети добросъвестни лица са противопоставими на ищците.
Въз основа на представените по делото доказателства за доброволната делба с договор от 28.12.2010 год. между наследодателката на ищците – И. Т. и ответницата Б. Т. на съсобствения им имот, възстановен им като наследници на Т. Д. със заповед № 507/28.03.2005 год. на основание параграф 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, съдът приел, че същите се легитимират като съсобственици на получения в общ дял имот № 255.127 с площ 990 кв. м., м. „Б. б.” при дялове 2/3 ид. ч. за първата и 1/3 ид. ч. за втората.
Със заповедта № РД-25-930 от 30.05.2012 год. на кмета на община Ст. З. по молба на съсобственика Б. Т. е изменен ПНИ за землището на местността „Б. б.”, като горният съсобствен имот е разделен на две части съобразно правата на съсобствениците и са обособени два нови имота – № 255.139, собственост на Б. Т. с площ 330 кв. м. и имот № 255.140, собственост на И. Т. с площ 660 кв. м. С първия имот са последвали разпоредителни сделки и по настоящем имот 255.139 представлява част от новообразуван имот 255.141, за съответната част от който ищците претендират да са собственици поради нищожността, респ. незаконосъобразността на издадената заповед на кмета за разделянето на съсобствения имот.
Въззивният съд приел, че същата не е нито нищожна, нито незаконосъобразна, поради съображенията за наличието на компетентност на кмета на общината да отреди в изключителна собственост отделен поземлен имот при изменението на ПНИ по параграф 4к, ал. 12 във вр. с ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ, като се е позовал на вещноправното действие на тези заповеди по изричното разпореждане на закона. Приел да е налице основанието по параграф 4к, ал. 8, т. 5 ПЗР ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ – със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици. Този извод е обоснован с наличието на доброволната делба на възстановените на наследниците на наследодателя им земеделски земи, с неоспорените обяснения на ответницата Б. Т. по повод разделянето на съсобствения имот № 255.127, обстоятелството, че след издаване на заповедта на кмета същата не е била обжалвана, а е послужила и като основание на ищците след смъртта на И. Т. за доброволната делба на отредения за нея имот № 255.140. С оглед на това и ищците не могат да се легитимират като собственици на претендираната идеална част от новообразувания имот № 255.141 с площ 828 кв. м., образуван от част от бившите имоти 255.90 /част от него/ и 255.139. Придобиването на последните на основание покупко-продажба по представените по делото нотариални актове /№ 60/2012 год., № 174/2012 год./ и последващата замяна с нот. акт № 15/2013 год. в крайна сметка легитимират Б. и Я. Б. за собственици на новобразувания от тях имот 255.141 /със заповед № 10-00-964 от 15.05.2013 год. на кмета на общината/, поради което и предявеният иск за собственост на посочените идеални части срещу тях е отхвърлен, след отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. Зачетена е материалната доказателствена сила на официалните писмени документи, както и валидността на административните актове на кмета на общината по изменение на плана на новообразуваните имоти, влезли в сила като необжалвани в предвидените за това срокове, като е отчетено и изтичането на преклузивните срокове за извънредната им отмяна. Напротив – на основание същата заповед на кмета от 30.05.2012 год. е извършена от ищците доброволната им делба след смъртта на наследодателката им, в т. ч. и на отредения й на основание тази заповед имот № 255.140, представляващо факт, установяващ наличието на приетото от съда съгласие по параграф 4к, ал. 8, т. 5 ПЗР ЗСПЗЗ.
При горните съображения на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост като неоснователен поставените от касаторите материалноправни въпроси, касаещи най-общо правомощията на кмета да изменя ПНИ и действието на заповедта му, така както са формулирани в изложението на касаторите, не представляват обуславящи решаващите изводи на съда, съгласно разясненията в тази връзка в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, изискващи да е налице произнасяне на въззивната инстанция по поставения въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил или подготвил изхода на делото и по отношение на който да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Задължително е този въпрос да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението, но не и да е относим към правилността му, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Затова и доводът на касаторите за неправилно приложение на параграф 4к, ал. 8, т. 5 ПЗР ЗСПЗЗ при направените изводи представлява оплакване за неправилност на изводите, но не и правен въпрос, обусловил същите. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Изводите в обжалваното решение са обосновани от произнасянето на въззивния съд по въпросите за валидността на оспорената от ищците заповед на кмета, както и инцидентно по законосъобразността й, съгласно правомощията по чл. 17, ал. 2 ГПК. Направените в тази връзка изводи обаче, в т. ч. и относно границите на осъществения косвен съдебен контрол, не могат да бъдат предмет на проверка при липса на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито според настоящия състав формулираните такива в изложението не са, а всъщност представляват доводи за нищожност и незаконосъобразност на заповедта на кмета, които не са предмет на произнасяне в настоящето производство по чл. 288 ГПК. В него касаторът следва да постави правни въпроси, обуславящи извода на съда по спора за собствеността, който е решен с оглед приетото от съда, че на придобитите от ответниците Б. права на основание разпоредителните сделки при наличието на влязлата в сила заповед на кмета не може да се противопоставят претендираните от ищците такива при наличието на имот и за тях, и съобразно техните права, въз основа на оспорената заповед, който е и предмет на делба между тях.
Освен горното, липсват и останалите предпоставки за допускане на касационното обжалване – да е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос и въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, каквито са релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК /в редакцията до последното изменение на закона/. Както е посочено в цитираното вече ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, „понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища” с оглед различния предмет на произнасянето и различния ред за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по тях. Поради тези съображения приложената към изложението съдебна практика на административните съдилища, в т. ч. и ТР на Общото съобрание на колегиите на ВАС /№ 5/2010 год./ е неотносима към предмета на настоящето производство и не може да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а позоваването на неправилно тълкуване и приложение на закона не обосновава наличието на това по т. 3.
При липса на общото основание за допускане на касационното обжалване, както и на специфичните такива по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. Независимо от този изход в настоящето производство разноски в полза на ответниците в него не се присъждат поради липса на доказателства да са направени такива.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 123 от 21.04.2017 год. по гр. д. № 1071/2017 год. на Старозагорския окръжен съд по касационната жалба на Ж. И. Т., П. И. Т. и И. Т. Г., чрез адв. Р. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: