О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 25.09.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1195 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 173/30.11.2018 год. по в. гр. д. № 214/2018 год. Окръжен съд – Габрово, като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение № 24/18.05.2018 год. постановено по гр. д. № 341/2017 год. на Районен съд – Трявна, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“, ЕИК 817030721, седалище и адрес на управление гр. Трявна, представляван от К. М. М., че „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329, седалище и адрес на управление гр. София, представлявано заедно от А. А. Ц. и Р. Г. С., е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 73403.501.72 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ № 156, площ 1549 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при описани граници, заедно с построените в него промишлени сгради: сграда с идентификатор 73403.501.72.1 със з.п. 194 кв. м., брой етажи – 2; сграда с идентификатор 73403.501.72.2 със з.п. 211 кв. м., брой етажи – 1; сграда с идентификатор 73403.501.72.4 със з.п. 66 кв. м., брой етажи – 1; сграда с идентификатор 73403.501.72.5 със з.п. 12 кв. м., брой етажи – 1; сграда с идентификатор 73403.501.72.6 със з.п. 11 кв. м., брой етажи – 1; поземлен имот с идентификатор 73403.501.73 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010 год. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-5784/27.07.2015 год. на началника на СГКК – Габрово, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ № 158, площ 528 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построената в него селскостопанска сграда с идентификатор 73403.501.73.1 със з.п. 48 кв. м., брой етажи – 2 и селскостопанска сграда с идентификатор 73403.501.74.2 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ № 158, със застроена площ 43 кв. м, брой етажи – 2, разположена в ПИ с идентификатор 73403.501.74; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по договор и съдебно решение № 3, т. ІІІ, рег. № 4899, дело № 379 от 17.12.2015 год. и ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“ е осъден да заплати направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 23 от 03.01.2019 год. в срок от ответника ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“, гр. Трявна, чрез пълномощника му адв. Св. Б., с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания, идентични с изложените във въззивната жалба – сделката, за която е уважен иск по чл. 135 ЗЗД, поражда желаните и целени от страните по нея правни последици, но по силата на закона тя няма действие спрямо кредитора, т. е. по отношение на него се счита за нестанала /несъществуваща/. Касаторът се позовава на ТР № 5/29.12.2014 год. по тълк. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което искът по чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие; при неговото уважаване прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението към прехвърленото имущество. Приобретателят следва да търпи изпълнението за удовлетворяване на чуждото /на длъжника/ задължение, защото е собственик на спорните имоти само в отношенията с длъжника /решение № 136/15.08.2017 год. по гр. д. № 61238/2016 год. на ВКС, ІV г. о./. Публичната продан е деривативен способ за придобиване на собственост върху недвижими имоти, поради което купувачът не може да придобие повече права върху имота от притежаваните от длъжника; преобретателят става собственик само ако имотът, предмет на продажбата, е собственост на прехвърлителя, респ. на длъжника /в случая с решение № 167/10.01.2008 год. по гр. д. № 8/2007 год. на Окръжен съд – Габрово е обезсилен сключеният нот. акт, с който касаторът е продал на „Меридиан“ ЕООД – праводател на длъжника по изпълнителното дело спорните имоти/. „Меридиан“ ЕООД не е прехвърлило правото на собственост на „Бултрейд“ ЕООД, поради което то не е преминало и в полза на купувача по публичната продан „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“, АД с постановлението за възлагане от 07.12.2010 год. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по следните правни въпроси: 1. Действителна или нищожна е покупката на недвижим имот от публична продан при положение, че праводателят на длъжника не е собственик на имота, предмет на публичната продан; 2. Възможно ли е едно лице да придобие право на собственост върху имот от публична продан при положение, че документът за собственост на праводателя на длъжника по изпълнителното дело е обезсилен, като касаторът се позовава на определение № 377/18.03.2015 год. по гр. д. № 7095/2014 год., ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касация – „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“, АД, гр. София, чрез адв. Р. Р., подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да уважи установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че ищецът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“АД се легитимира като собственик на процесните имоти с постановление за възлагане от 07.12.2010 год. Публичната продан на недвижим имот като деривативно придобивно основание обуславя, че приобретателят става собственик само ако имотът, предмет на продажбата, е собственост на длъжника – в случая длъжникът по изпълнителното дело „Бултрейд“ ЕООД е придобил имотите чрез договор за покупко – продажба от „Меридиан“ ЕООД на 30.08.2005 год. От друга страна, ответникът ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“ се легитимира като собственик на спорните недвижими имоти с констативен нот. акт от 17.12.2015 год. за собственост на недвижим имот, придобит по договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопански цели от 02.10.1997 год. и решение № 338/19.01.2009 год. по в. т. д. № 93/2007 год. на Апелативен съд – Велико Търново. С влязло в сила на 10.06.2010 год. решение № 13/27.03.2009 год. по гр. д. № 201/2008 год. на Районен съд – Трявна е отхвърлен предявеният от касатора против „Бултрейд“ ЕООД и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД иск за признаване за установено, че спорните имоти не са собственост на длъжника по изп. д. № 20087320400178/2008 год., на основание чл. 440, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“ действително е придобил правото на собственост върху процесните имоти с договор от 02.10.1997 год. за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, но впоследствие е прехвърлил собствеността на „Меридиан“ ООД /нот. акт № 141/17.08.2004 год./. „Меридиан“ ООД е продало имотите на „Бултрейд“ ЕООД /нот. акт № 98/30.08.2005 год./. Въпреки, че с решение № 167/10.01.2008 год. по гр. д. № 8/2007 год. на Окръжен съд – Габрово сключеният с нот. акт № 141/17.08.2004 год. договор между едноличния търговец и „Меридиан“ ООД е развален на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а самият нот. акт – обезсилен, искът по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за връщане и предаване на собствеността и владението върху имотите е отхвърлен /тъй като исковата молба за разваляне на договора е вписана на 22.12.2005 год., след прехвърляне на имотите на „Бултрейд“ ЕООД на 30.08.2005 год./; процесните имоти не са се върнали в патримониума на едноличния търговец след разваляне на договора за продажба на първия купувач „Меридиан“ ООД.
Съдът е посочил, че това не е станало и с постановеното в полза на ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“ решение по в. т. д. № 93/2007 год. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Приобретателят по оспорената сделка „Бултрейд“ ЕООД е продължил да бъде собственик на имуществото, което му е било прехвърлено и то не се е върнало в патримониума на „Меридиан“ ЕООД. Едноличният търговец е кредитор на „Меридиан“ ЕООД и вземането му е за незаплатена сума по продажбата на недвижимия имот, възникнало преди сключване на атакуваната сделка. Решението по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не легитимира касатора като собственик на имота, както неправилно е прието в констативния нот. акт за собственост, с който се е снабдил.
Съдът се е позовал и на ТР № 5/29.12.2014 год. по тълк. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че искът по чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя – в случая на „Бултрейд“ ЕООД. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът – ищец по паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице /„Бултрейд“ ЕООД/, а не получава правото на собственост върху това имущество. Собственикът на вещта понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно /решение № 136/15.08.2017 год. по гр. д. № 61238/2016 год., ВКС, ІV г. о., цитирано във въззивната жалба/. Качеството кредитор на ответника не го прави собственик на имота въз основа на уважена претенция по чл. 135 ЗЗД, тъй като това е облигационен, а не вещен иск.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 год., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените правни въпроси относно действителността на покупката на недвижим имот от публична продан при положение, че праводателят на длъжника не е бил собственик на имота /респ. документът за собственост на праводателя на длъжника по изпълнителното дело е обезсилен/ така, както са зададени, както и доводите на касатора, че ако праводателят не е титуляр на прехвърлените вещни права, те не могат да преминат в патримониума на приобретателя и да се придобият впоследствие на деривативно основание, нямат обуславящо значение за изхода на спора и правните изводи на въззивния съд с оглед конкретно установените факти по делото. Решаващите изводи за основателността на предявения иск са, че длъжникът „Бултрейд“ ЕООД е придобил собствеността върху спорните имоти /независимо от отпадане на правата на неговия праводател/, предвид последователността на вписване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на 22.12.2005 год. и прехвърлянето на имотите на 30.08.2005 год. в полза на дружеството, т. е. преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, с който същите са преминали в патримониума на праводателя „Меридиан“ ЕООД. Правото на собственост на длъжника по изпълнителното дело произтича от реда на вписване и от защитната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, според която правата на третите лица не се засягат от обратното действие на развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот, ако тези права са придобити преди вписване на исковата молба за развалянето /в този смисъл са и мотивите на съда за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 440, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК против „Бултрейд“ ЕООД и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД/. В съответствие с установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, въззивният съд е приел, и че уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД няма за последица връщане на имотите в патримониума на касатора, предвид облигационния характер на иска, и не засяга правото на собственост на „Бултрейд“ ЕООД върху тях, поради което публичната продан е произвела прехвърлителното си действие и постановлението за възлагане легитимира ищеца като собственик на имотите. Посоченото от касатора определение № 377/18.03.2015 г. по гр. д. № 7095/2014 г. на ВКС, ІV г. о. по чл. 288 ГПК е постановено при различна фактическа обстановка, поради което не представлява практика, с която да се прави съпоставка в произнасянето по поставените правни въпроси, обуславяща допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не е обосновал значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването. Относно вещно – прехвърлителното действие на постановлението за възлагане и характера на публичната продан като деривативен способ за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, както и по приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и характера на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е налице трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, изцяло съобразена във въззивното решение, което изключва допускането му до касационно обжалване на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното решение – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да налага служебното му допускане до касационен контрол.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
С оглед този изход на настоящето производство и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“, ЕИК 817030721, гр. Трявна, следва да заплати на ответната страна – „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329, гр. София, направените разноски в размер на 1459,50 лв., дължими за адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства – адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и преводно нареждане.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173/ 30.11.2018 год. по в. гр. д. № 214/2018 год. на Окръжен съд – Габрово по подадената от ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“, гр. Трявна, чрез пълномощника му адв. Св. Б., касационна жалба срещу него.
ОСЪЖДА ЕТ „МЪГЛОВ – КОЛЬО МЪГЛОВ“, ЕИК 817030721, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, представляван от К. М. М., да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. А. Ц. и Р. Г. С., направените в настоящето производство разноски в размер на 1459,50 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: