Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
София, 02.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2241 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 303 , ал.1 т.3 и т.5 ГПК .
Молителката Ю. А. А. иска да се отмени по реда на чл. 303 и сл. ГПК Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 8.10.2015 година на ЧСИ А. П. на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] извършено в полза на И. П. П., взискател по изпълнително дело № 20148490401836 по описа на посочения частен съдебен изпълнител.
Поддържа се, че изпълнителният лист е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, постановена по гр.д. № 49930/2013 година, СРС-ГК, 73 с-в, въз основа на заявление на И. П. П. и договор за заем и договор за доброволна ипотека, сключени от името на Ю. А. от лицето С. Й. (понастоящем излежаващ присъда за убийство в затвора [населено място] ). Предвид на влязло в сила Решение № 222 от 07.12.2017 година по гр.д. № 4594/2016 год. на ВКС – IVг.о., с което е прогласена унищожаемостта на упълномощителната сделка по силата на която е сключен договора за заем и договора за доброволна ипотека, на Разпореждане на СГС, постановено 5 години след подадена (висящата) жалба срещу издадената заповед за изпълнение, е постановено отмяна на същата и е обезсилен издадения изпълнителен лист и на това, че недвижимият имот се намира в патримониума на взискателя И. П. – ответник по молбата за отмяна, молителката счита, че са налице предпоставките за отмяна и на постановлението за възлагане на недвижимия имот като единствен начин на защита на правото си на собственост на процесния недвижим имот.
След преценка на наведените доводи, настоящият съдебен състав на върховният касационен съд, намира :
Производството за отмяна на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по чл. 496 ГПК принципно е процесуално допустимо. Макар и да не се касае до „влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен гражданско-правен спор за материално право„, то правната природа на възлагателното постановление на съдебния изпълнител като акт-волеизявление, продукт на уредена в ГПК нарочна процедура по чл. 483 и сл. ГПК от органа по изпълнението в рамките на съдебния изпълнителен процес, налага извод, че защитата на длъжника срещу евентуални пропуски и грешки в рамките на извършените процесуални действия не може да бъде ограничена само до разпоредбите на чл. 496, ал. 3 ГПК и чл. 435, ал. 2 ГПК. Възлагането на недвижим имот от публична продан се извършва с едностранен властнически акт на съдия-изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции, поради което последиците на възлагането биха отпаднали едва с факта на отмяна действията на съдия-изпълнителя. Доколкото съдебната практика на ВС и ВКС не допуска разширително тълкуване на чл. 496, ал. 3 ГПК респ. на чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), то тезата за недопустимостта на отменителното производство по отношение на възлагателните постановления на недвижим имот от публична продан би дало основание за извод, че е налице отказ от правосъдие, ако липсва друг процесуален ред за съдебна защита.
С ТР № 90 от 01.11.1972 година на ОСГК на ВС се приема, че „действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим могат, включително постановлението за възлагане могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК (отменен, но аналогична разпоредба в чл. 303 и сл. ГПК на действащия от 2008 година ГПК), ако са налице предвидените в него условия“, с основен мотив, че когато гражданско процесуалния кодекс сочи като подлежащи на отмяна „влезлите в сила съдебни решения“, не може разпоредбата да се тълкува стеснително, без да се имат предвид и други „актове по правоотношения, произнесени от друг правораздавателен орган“, визирайки в т.ч. и възлагателните постановления на съдебния изпълнител.
Доколкото настоящият състав не споделя тезата, че Постановленията на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот от публична продан не са от категорията на съдебните актове, визирани от закона в разпоредбата на чл. 303 и сл. ГПК (Определение № 364 от 09.11.2017 год. по гр.д. № 887/2017 год. на ВКС- III г.о.), то счита, че релевираните от ответника в производството доводи в тази насока са неоснователни по изложените по – горе съображения.
За да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание, молбата за отмяна следва да е подадена в установените от закона в чл. 305 ГПК срокове, съобразно на посоченото основание за отмяна. Наведените в молбата за отмяна факти и обстоятелства, въз онова на които се поддържа молбата за отмяна, сочат на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 и т.5 ГПК т.е. молбата за отмяна следва да бъде подадена в срок – т.е. 3 месеца от узнаване на акта за отмяна, но не по – късно от 1 година от влизането му в сила респ. 3 месеца от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Сроковете, установени в чл. 305 ГПК са процесуално преклузивни и тяхното пропускане обуславя процесуална недопустимост на отменителното производство.
В настоящият случай Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот от публична продан е влязло в сила на 08.10.2015 година, а молбата за отмяна е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 27.02.2019 година. Страната молител основава искането си на Определение № 27093 от 26.11.2018 година, постановено по ч. гр.д. № 8727/2018 год., състав на Софийския градски съд, 1 състав с което е отменено Разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК от 24.10.2014 год. по ч.гр.д. № 49930/2013 год. на СРС, ГО, 73 с-в и е обезсилен издадения срещу Ю. А. А. изпълнителен лист, послужил като изпълнително основание за образуване на изп.д. № 20148490401836 по описа на частния съдебен изпълнител А. П., с район на действие СГС респ. на Решение № 222 от 07.12.2017 год. по гр.д. № 4594/2016 год. на ВКС – IV Г.О.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на Ю. А. А. е подадена извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, изтекъл на 26.02.2019 година (вторник, работен ден) поради което отменителното производство е процесуално недопустимо, а подадената молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения и на осн. чл. 306 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд – второ отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ю. А. А. от [населено място], жк. “Р.„ ул.“М. П.„ [жилищен адрес] за отмяна на Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 8.10.2015 година на ЧСИ А. П. на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] извършено в полза на И. П. П., взискател по изпълнително дело № 20148490401836 по описа на посочения частен съдебен изпълнител, на основание чл. 303, ал. 1 т. 3 и т. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО (имащо характер на определение) може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК в седмичен срок от съобщението до молителката с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от настоящото решение (определение) да се изпрати на молителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :