О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 24.04.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3099 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадените в срока по чл. 283 ГПК касационни жалби от ищците А. И. Г., Й. Ж. Г., М. К. Г., А. К. М., К. В. Б. и П. В. Б., чрез пълномощника им адв. Юр. М. и от ответниците М. Х. А., П. Х. А. и М. Х. А., чрез пълномощника им адв. М. И., против въззивното решение № 87 от 31.03.2017 год. по гр. д. № 599/2016 год. на Добричкия окръжен съд. Изложени са оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това делбата се допусне при поисканите от ищците квоти. Касаторите претендират присъждане и на направените съдебни разноски.
В касационните жалби касаторите релевират наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по изложените съображения за произнасяне по правни въпроси, посочени като такива, свързани с възстановяването на собствеността върху земеделските земи с решение на поземлената комисия, а не на основание констативния нотариален акт, кредитиран от съда като доказателство за обосноваване извода му за недействителност на отказа от наследство поради предходното му приемане с действията по снабдяването с този нотариален акт – по този въпрос се сочи противоречие с ТР № 9/2012 год., ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, цитирани решения от практиката на ВС. По поставения въпрос за придобивната давност касаторите се позовават на противоречие в произнасянето с ТР № 7/2012 год., ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на цитирана практика на ВС. Приложното поле на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с поставянето на въпросите: 1. „При наличие на възстановена земя по силата на ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия /имащо сила на констативен нотариален акт съгласно самия закон/ следва ли да се счита, че издаването на последващ нотариален акт за същата вещ по отношение на същите лица се явява правопораждащ факт за придобиване право на собственост” и 2. „Явява ли се злоупотреба с право претенцията за недействителност на отказ от наследство на наследник на лице, което се е отказало от своето наследство и не е заявявала каквито и да било претенции приживе с фактически и правни действия по отношение на наследството, от което се е отказало, а и самият наследник след смъртта на прекия си наследодател не е оспорвал в продължение на повече от 10 години правото на другите наследници, които са се ползвали от отказа от наследство?” В касационната жалба на ищците са поставени и допълнителни въпроси в същия смисъл, обосноваващи приложението на това основание за допускане на касационното обжалване.
От ответницата по иска и по касация – Й. М. С., чрез пълномощника й адв. Д. Т., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който възразява срещу допускане на касационното обжалване поради липса на релевираните основания за това, евентуално – срещу касационната жалба по същество. Претендира присъждане на направените разноски.
По наведените в касационните жалби основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд в производството по чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично решението на първоинстанционния съд от 10.02.2015 год. по гр. д. № 199/2012 год. на районен съд, гр. Тервел и вместо това постановил друго, с което допуснал извършването на съдебна делба на описаните седем земеделски имота в землището на [населено място], [община], между всички съделители, наследници на Х. М. А., Й. Х. С. и С. И. С., при посочените в решението квоти в съсобствеността. С оглед указанията в отменителното решение на ВКС по гр. д. № 5913/2015 год., І г. о. при първата касация въззивният съд е разгледал възраженията на ответницата Й. С. по иска за делба на възстановените на наследниците на общия наследодател Х. А. имоти, като приел, че отказът на сина му М. Х. А. от наследството му е недействителен, с оглед предхождащото приемане на това наследство със снабдяването по молба на всички наследници с констативен нотариален акт № 172/98 год. от 29.07.1998 год., с който всичките му наследници са признати за собственици на възстановените земеделски земи. Поради това и доброволната делба от 11.11.98 год. без участието на този наследник на общия наследодател е нищожна, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, поради което и участвалите в тази делба наследници не могат да се легитимират като изключителни собственици на получилите въз основа на нея в дялове имоти.
При този извод въззивният съд, съгласно указанията в отменителното решение при първата касация, е изложил съображения и по евентуалното възражение за придобивна давност от сключване на договора за доброволна делба, като приел, че за имотите извън дела на Й. Х. С. възражение за придобивна давност от страна на участвалите в тази делба съделители не е заявено в срока по чл. 342 ГПК, поради което и съдът не може служебно да прилага давността. Този придобивен способ е релевиран като евентуално основание за делба в първоначалната искова молба относно имот № 026008 с площ от 98.309 дка, по отношение на който въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел липсата на един от елементите на фактическия му състав – владението. Установеният факт на сключване на договори за аренда относно ползването на този имот не обосновава извод за наличие на явно и несъмнено владение, тъй като тези договори имат облигационен характер и съставляват действие по управление на вещта, позовавайки се на постановено по чл. 290 ГПК решение на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 5109/2013 год. Поради това и съдът отрекъл наличието на евентуално поддържаното основание за собственост на този имот в лицето на наследодателите Й. С. и съпруга й С. С..
При тези съображения въззивният съд приел, че имотите, възстановени на наследниците на общия наследодател Х. М. А., починал на 28.10.1991 год., като съсобствени между всички тях следва да бъдат поделени, при съобразяване на дяловете им съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 2 ЗН, и посочени в решението по допускане на делбата.
Въз основа на изложените съображения за допускане на делбата на всички земеделски земи, възстановени на общия на страните наследодател, поставеният от касаторите въпрос относно възстановяването на собствеността върху тях с решение на поземлената комисия, а не на основание констативния нотариален акт от 1998 год. не е относим, тъй като въззивният съд не е приел собствеността върху земеделските земи да е възстановена с този нотариален акт. Съдът приел, че не е спорно, а е и установено от събраните доказателства, че наследниците на общия наследодател Х. М. А. се легитимират като собственици на процесните земеделски земи, а снабдяването им с констативния нотариален акт въз основа на издадените решения на поземлената комисия, описани в него, по молба на всички негови наследници, е прието като приемане на наследството и от отказалия се впоследствие от него негов син М. Х. А.. Това обстоятелство е обосновало извода за недействителност на отказа му преди извършване на доброволната делба, като този извод не противоречи на съдебната практика. С оглед неотносимостта както на горния въпрос, така и на формулираните такива при обосноваване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, неотносима се явява и задължителната съдебна практика, в т. ч. тълкувателните решения № № 9 и 11/2012 год. ОСГК на ВКС, на които се позовават касаторите, обосновавайки наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./. По въпроса за придобивната давност тълкувателното решение № 7 от 2.11.2012 год. по т. д. № 7/2012 год. ОСГК на ВКС е неотносимо, с оглед разглеждания в него въпрос за личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, а такова е и ТР № 10 от 5.12.2012 год. по т. д. № 5/2012 год. на ОСГК на ВКС по същите съображения за неотносимост на разисквания в него въпрос към настоящия спор. Произнасянето по този въпрос, който действително е обусловил извода за допускане на делбата и на имот № 026008 с площ от 98.309 дка, /относно останалите имоти такъв довод не е заявяван, респ. не е разглеждан/, не противоречи на разясненията на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което при наследствено правоприемство, каквото е налице в случая, за да се приеме, че един от наследниците е установил владение върху притежаваните от другите наследници идеални части, е необходимо да е отблъснал тяхното владение, като демонстрира ясно пред тях намерението си да владее за себе си целия наследствен имот, т. е. при наличие на преобръщане на държането във владение, каквото съдът приел да не е налице. Изводът е направен въз основа на събраните доказателства по делото относно сключване на договори за аренда относно ползването на имота, съобразена е и цитирана задължителна съдебна практика, при което доводите на касаторите в изложението представляват такива за неправилност на изводите, но не и правни въпроси като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Затова и по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска в приложното поле на релевираните основания. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Поради това касационното обжалване в случая не може да се допусне при наведените от касатора доводи за неправилност, предмет на обсъждане при касационното разглеждане на делото, но не е в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Въпреки този изход на настоящето производство разноски не се присъждат, тъй като няма данни за направени такива в настоящето производство от ответницата по касация Й. С..
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 87 от 31.03.2017 год. по гр. д. № 599/2016 год. на окръжния съд, гр. Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: