О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 25.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4337 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 73161/30.05.2016 год. на М. Н. М. от [населено място], чрез адвокати А. Д., Н. Х. и Н. Ч., срещу определение от 27.04.2016 год. по в. ч. гр. д № 4974/2016 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 06.04.2016 год. по гр. д. № 23284/2015 год. на Софийски районен съд. С последното е прекратено производството по предявените от М. Н. М. против Н. Г. К., Б. Н. К. и [фирма] обективно и субективно съединени искове за собственост на подробно описаните недвижими имоти, поради заявения от ищеца отказ от тях, с молба вх. № 1051291 от 01.04.2016год., с нотариална заверка на подписа.
Жалбоподаталят поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно определение, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и иска неговата отмяна. Излага съображения за упражнен натиск и заплаха спрямо него с цел подаване на молбата за отказ от исковете, както и оттеглянето й с последваща молба от 11.04.2016 год. преди влизане в сила на определението на съда за прекратяване на производството по делото, до който момент счита оттеглянето за допустимо. Като не е съобразил предприетото оттегляне на заявения отказ от иска въззивният съд е постановил неправилно определение, което иска да бъде отменено и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете.
В изложение към частната касационна жалба, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС в условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл – допустимо ли e оттегляне на изявлението за отказ от иск, след постановяване на определението за прекратяване на делото, но преди влизането му в сила. Като противоречива съдебна практика жалбоподателят представя определение № 804 от 7.12.2012 год. по ч. т. д. № 644/2012 год. на І т. о. на ВКС и се позовава на сочената в него такава.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба – Н. Г. К., Б. Н. К. и [фирма], чрез адвокат С. И. Х., с който се поддържа неоснователност на касационната жалба и твърдения, че не са отправяни заплахи към ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1 (в ред. на ДВ бр. 50 от 2015 год., в сила от 07.07.2015 год.) и е процесуално допустима.
Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че направеното с молба вх. № 1056202/11.04.2016 г. оттегляне на изявлението за отказ от предявените искове, придружено с оттегляне на представителната власт, не поражда правни последици, тъй като е с дата, следваща датата на определението за прекратяване на производството, а твърденията за порок във волята при подписване молбата за отказ от исковете са недоказани.
По въпроса за отказа от иска има установена съдебна практика, както по приложението на чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.) – напр. Опр. № 299/3.VII.2007 г. по ч. т. д. № 205/2007 г. на ВКС, така и по приложението на чл. 233 ГПК – Опр. № 108/2.III.2010 г. по ч. гр. д. № 7/2010 г., Опр. № 114/26.I.2011 г. по ч. т. д. № 898/2010 г., Опр. № 810/17.Х.2011 г. по ч. т. д. № 650/2011 г., ІІ т. о., Опр. № 823 от 20.10.2011 год. по ч. т. д. № 707/2011 год. ІІ т. о., поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази практика е в смисъл, че отказът от иска е неоттегляем, след като съдът се е произнесъл по него. За да прекрати производството по делото поради отказ от иска, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление за отказ – отказът да е предприет от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно, и да е адресиран до съда, който проверява фактическия състав на отказа и прогласява с определение прекратяване на делото, ако отказът от иска е налице. Преди съдът да се произнесе по отказа, ако ищецът оттегли волеизявлението за отказ от иска, няма да е налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото.
В този смисъл е и представеното от жалбоподателя Опр. № 804 от 7.12.2012 год. по ч. т. д. № 644/2012 год. І т. о. на ВКС по въпроса за оттегляемост на отказа от иска по чл. 233 ГПК до произнасянето на съда по десезирането му със спора. Прието е, че молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване на определението на съда за прекратяване на производството по делото.
Произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение за ирелевантност на последващата молба от 11.04.2016 год. на ищеца за оттегляне на молбата за отказ от исковете с оглед постановеното с определение от 6.04.2016 год. прекратяване на производството по делото поради волеизявлението за отказ от иска по молбата от 1.04.2016 год., изхождаща от ищеца /за което няма спор/, с която съдът е бил десезиран със спора, кореспондира с горната задължителна съдебна практика по въпроса за момента, до който е оттегляем заявения отказ от иска. Поради това не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводите на жалбоподателя за наличие на порок във волята му при заявяване на отказа от исковете не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като тези обстоятелства подлежат на установяване по друг ред /така напр. опр. № 229 от 22.03.2012 год. по ч. гр. д. № 181/2012 год. ІІІ г. о. ВКС, опр. № 554 от 25.10.2011 год. по ч. гр. д. № 550/2011 год. ІІІ г. о/.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаните в изложението основания, водим от което настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба вх. № 73161/30.05.2016 год. на М. Н. М. от [населено място], чрез адвокати А. Д., Н. Х. и Н. Ч., срещу определение от 27.04.2016 год. по в. ч. гр. д. № 4974/2016 год. на Софийски градски съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: