О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 31.12.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1750 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Потребителна кооперация „Родопа-Райково”, гр. Смолян, представлявана от К. Б., чрез пълномощник адвокат Б. М. от СмАК, срещу въззивното решение № 58 от 13.02.2019 год. по гр. д. № 431/2018 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.11.2018 год. по гр. д. № 292/2018 год. на Смолянския районен съд. С него е отхвърлен предявения от кооперацията срещу И. Д. Т. иск да се признае за установено, че ответникът не е собственик на 72 кв. м. /оцветени в жълт цвят на скицата на вещото лице/ от поземлен имот – ливада в м. „П. с.”, целият с площ 0.302 дка, съставляващ имот № * по картата на землището и при описаните в решението граници. Постановено е скицата към заключението на вещото лице да се счита неразделна част от решението и е осъдена кооперацията да заплати на ответника направените от него разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, спазени са изискванията на чл. 284 ГПК, поради което и същата е процесуално допустима. В същата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение с искане същото да се отмени и се постанови друго по същество на спора.
В представения писмен отговор ответникът по касация, и по предявения отрицателен установителен иск – И. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. М. от СмАК оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява срещу касационната жалба по същество с доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноските, съгласно представения списък.
По наведените от касатора в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въз основа на данните по делото, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния районен съд, с което е отхвърлен предявения от кооперацията отрицателен установителен иск с предмет спорната площ от 72 кв. м. от описания имот по съображения за наличие на легитимация на ответника за собственик на възстановения по ЗСПЗЗ на неговия праводател имот.
Спорът между страните касае имот № * по картата на землището на [населено място], представляващ ливада от 0.302 дка, собствеността върху която е възстановена с решение на поземлената комисия, гр. Смолян от 2001 год. на праводателя на ответника Д. Т., в който имот съществува сграда – хранителен магазин, собственост на кооперацията съгласно издадения нот. акт № 73/2004 год. Предмет на иска е част от имота с площ 72 кв. м., представляваща прилежаща площ към сградата.
Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че в имота е извършено строителство, изразяващо се в изградена на ниво на пътя стоманенобетонна плоча върху колони в едната част, и каменни зидове – в другата, поради денивелацията на терена, и върху плочата монтиран /през 1980 год./ павилион с площ 35 кв. м., функционирал като хранителен магазин на кооперацията, представляващ преместваем обект, по смисъла на пар. 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Същият не е представлявал пречка за възстановяване на собствеността върху този земеделски имот в полза на бившия собственик – праводателя на ответника по иска, с оглед на това, че имотът не попада в урбанизираната територия, нито е налице законно строителство на сградата. Съдът приел за неоснователни доводите на кооперацията за нарушение на чл. 11 ППЗСПЗЗ, както и, че не е налице пречка по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като съгласно установената съдебна практика, вкл. и цитираната такава, за да е налице горната хипотеза законът има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като комплекс от строителни действия. Обстоятелството, че имотът граничи с жилищната територия и междуселищния път, както и предназначението му да обслужва населението с хранителни стоки /до преди 8-10 години, тъй като от тогава магазинът не работи съгласно свидетелските показания/ не обосновава наличието на комплексно мероприятие, като пречка за възстановяване на собствеността върху земеделския имот – ливада в полза на бившия й собственик. Възстановяването по реда на ЗСПЗЗ е законосъобразно, поради което и ответникът се легитимира на основание разпоредителната сделка по нот. акт № 127/2002 год. за собственик на имота
Поставеният в изложението въпрос: В кои случаи строежите представляват пречка за реституция на земеделски земи при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ и представляват ли търговските обекти, построени от потребителна кооперативна кооперация за задоволяване на обществени потребности на населението, реализирани мероприятия по смисъла на тази разпоредба, независимо, че е налице единична сграда, не може да обоснове наличие на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е поставен в контекста на изложените от касатора съображения за наличие на пречка за възстановяване на собствеността върху спорния имот, респ. част от него в размер на прилежащата към сградата част от него, с оглед осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Произнасянето на въззивния съд за липса на релевираната пречка за възстановяване на собствеността не противоречи на цитираното решение на ВКС № 1082 от 5.12.2008 год. по гр. д. № 2570/2007 год. на ІІ г. о., тъй като неприложимостта на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е обоснована с характера на строителството в частен интерес, а с оглед осъщественото такова, представляващо поставяне на метален павилион върху бетонова площадка, имащ характеристика на преместваем обект. С оглед на това е прието, че същият не представлява комплексно мероприятие, а единична постройка, което не обосновава наличие на пречка по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за реституиране на имота.
Произнасянето по поставения правен въпрос не противоречи и на съществуващата утвърдена съдебна практика по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, напр. Р № 277 от 12.01.12 год. по гр. д. № 1140/10 год. ІІ г. о., Р № 329 от 11.10.11 год. по гр. д. № 1277/10 год. І г. о., Р № 201 от 30.06.10 год. по гр. д. № 79/2009 год. ІІ г. о. и др., в т. ч. и цитираните във въззивното решение. В тях е прието, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на горната разпоредба е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство /срвн., напр. Р № 310 от 24.06.10 год. по гр. д. № 494/2009 год., № 865 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 1533/2009 г. и решение № 329 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 1277/2010 г. на I г. о./. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Именно наличието на тази предпоставка е прието да не е налице в случая, въз основа на установените факти, поради което и не е налице противоречие със съдебната практика, което да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съображенията на касатора за предназначението на постройката в спорния имот за задоволяване на обществени потребности са доводи относно правилността на изводите в обжалваното решение, поради което не могат да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Извън горните съображения, настоящият състав не констатира и основания за служебно допускане на обжалване на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 58 от 13.02.2019 год. по гр. д. № 431/2018 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от Потребителна кооперация „Родопа-Райково”, гр. Смолян, чрез адв. Б. М., касационна жалба.
Осъжда Потребителна кооперация „Родопа-Райково”, ЕИК 000619077, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „Родопи” № 99 да заплати на И. Д. Т. от [населено място] разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: