O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 2.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 825/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 4815/20.12.2016 година на Н. С. Н. от [населено място], приподписана от адв. И. Я.- АК Б. срещу Решение Nо 139 от 22.11.2016 година по В.гр.д. Nо 148/2016 година на ОС-Търговище по чл. 54 ал.2 ЗКИР /ред. ДВ. бр.49/2014 год. /
С посоченото решение , въззивният съд е отменил решение на първата инстанция , с което е уважен иска на Н. Н. срещу Б. Т. и Г. Г. по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред.до ДВ. бр. 49/2014 год./ , като е прието за установено , че към момента на одобрение на КК на [населено място] от 2005 годна ищецът, като собственик на ПИ с идентификатор 73626.502.75, е собственик на спорните 138 кв.м., погрешно отразени като част от ПИ понастоящем с идентификатор 73626.502.74, собственост на ответниците поделото, при предходна регулация за времето 1925-1965 година и постановил ново , с което искът на Н. Н. е отхвърлен изцяло.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение „въззивният съд се е произнесъл материално-правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР No 8 от 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС, без да е изведен и конкретно формулиран правен въпрос .
При липсата на точно формулиран от касатора правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС , и възможност такъв да бъде извлечен от доводите на касатора, решаващият съд може да приеме касационната жалба за редовна и същата бъде подложена на процедурата по селекция.
В настоящият случай , предвид възраженията и доводите на касатора , въведени с касационната жалба и нейното допълнение за насоката на несъблюдаване на разясненията на цитираното тълкувателно решение, настоящият състав намира , че правният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК по естеството си касае процесуалния проблем за предмета на иска в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред. до изм. ДВ. бр.49/2014 година / и предмета на доказване в контекста и на Решение No 303 от 14.01.2014 година по гр.д.No 5179/2013 год. на ВКС-ГК I г.о за начина на установяване обема на вещното право на конкретен ПИ, т.е. в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Г. Г. и Б. Т. чрез адв.Н. Ф.- АК Т., с който същите оспорват наличието на законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване , тъй като решението на въззивния съд е съобразено изцяло с разясненията на посоченото ТР на ОСГК на ВКС.Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- въззивно решение по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР /стар/.
За да отмени решението на първата инстанция , с което искът на Н. Н. е бил уважен , въззивният съд е приел, че имотната граница , заснета по КК понастоящем с РП от 2005 година е тази определена като регулационна граница между двата имота с плана от 1965 година , при действието на ЗПИНМ, който закон установява пряко вещно-правно действие на влезлия в сила регулационен план. Придадените части от парцел V-316 към парцел VII-316 през 1965 година / съответстващи на УПИ X-229 и УПИ IX-499 по плана от 1981 година и съответно на ПИ с идентификатор 73626.502.75 и ПИ идентификатор 73626.502.74 / не са собственост на ищеца Н. Н., тъй като същият не е придобил тези права от праводателите си като частен правоприемник, така като твърди с исковата си молба, поради която и няма погрешно заснемане на имота в КК на [населено място].
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения:
Изведеният/ доформулиран от съда/ правен въпрос за предмета на спора по исковете по чл. 54 ал.2 ЗКИР/ респ. стара редакция чл. 53 ал.2 ЗКИР/ не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване .За да разреши въпроса дали е налице твърдяното погрешно отразяване на регулационната линия между двата съседни имота, решаващият съд е разрешил преюдициално спора за собствеността на процесните 138-140 кв.м. изследвайки доказателствата за собственост на страната ищец. Искът по чл. 54 ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск, което предполага пълно и главно доказване на собствеността на ищеца по иска. Доводите на касатора Н. Н. , че следва съдът да базира изводите си само на актовете за собственост на ответника/ т.е. на искането да се каже кой нотариален акт е меродавен/ , са в разрез именно с разясненията на ТР No 8 от 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС относно предмета на спора, предмета на доказване и доказателствената тежест на страните относно установяване на правно-релевантните за спора факти и обстоятелства.
По искането за присъждане на разноски от ответниците по касация:
Искането е основателно. При недопускане на касационното обжалване ответниците по касация имат право да поискат от касатора да им възстанови направените за защита разноски в производството.
Видно от представения Договор за правна помощ и съдействие Т 0000024387/ 16.02.2017 год. / л. 15/ искането се явява основателно и доказано в размер на заплатената сума от 1000 лв. / хиляда лева/за адвокатска защита.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4815/20.12.2016 година на Н. С. Н. от [населено място], приподписана от адв. И. Я.- АК Б. срещу Решение Nо 139 от 22.11.2016 година по В.гр.д. Nо 148/2016 година на ОС-Търговище по чл. 54 ал.2 ЗКИР /ред. ДВ. бр.49/2014 год. /.
ОСЪЖДА Н. С. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. Б. Т. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и на Г. И. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] общо сумата 1000 лв. / хиляда лева/, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :