Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. София, 24.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2183 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от „Осми март” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда”,ж. к. „Толстой“, бул. „Рожен” № 2, представлявано от Н. Й., чрез пълномощника адв. Д. П., с посочен съдебен адрес, молба за отмяна на влязлото в сила решение от 7.07.2016 год. по гр. д. № 2056/2010 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 15284/2002 год. на Софийски районен съд и вместо това са уважени предявените срещу молителя искове по чл. 108 ЗС за имот с площ 22 400 кв. м., находящ се в кв. 16 по плана на [населено място], м. „Н.-В. р.-З.” и попадащ в п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, п. * – „За чисто производство, складове и администрация” и п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, заедно с находящите се в него сгради, подробно описани, до размер на посочените идеални части.
Решението е влязло в сила на 19.06.2018 год., при условията на чл. 296, т. 3 ГПК /с постановяване в производството по чл. 288 ГПК по гр. д. № 3618/2017 год. ВКС, ІІ г. о. определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/.
Молителят поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора относно собствеността на спорния имот, които не са му били известни при решаване на делото и не е могъл да се снабди с тях своевременно, поради което и иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответниците по молбата за отмяна, чрез пълномощника им адв. Ем. Т. в представения писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Ал. Т., оспорват наличието на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържат становище, че непредставянето на приложените писмени доказателства по време на продължилото от 2002 год. до 2018 год. производство по разглеждане на делото се дължи на неполагане на дължимата грижа от дружеството, ответник по иска, сега молител, да се снабди с тях. Молят да се остави без уважение подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение и им се присъдят направените по делото разноски.
Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 117 от 19.07.2019 год. по настоящето дело.
Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното:
В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху процесния имот, отчужден по ЗНЧИМП от 1947 год. /отм./, в полза на ищците, наследници на акционерите на „Фортуна” АД до размера на притежаваните от тях дялове в капитала. По възражението на ответното дружество, сега молител, относно легитимацията на ищците на правоимащи по реституцията с оглед действието на Парижкия мирен договор от 1947 год., предвиждащ задължението на България да признае действието му /чл. 6 от договора/ като изземе и предаде на СССР за репарационни цели имуществата на италиански физически и юридически лица, съдът приел същото за неоснователно. Съображенията за този извод са, че няма данни за изпълнение на задължението както на българската държава, така и на италианското правителство да компенсира своите поданници и юридически лица за нарушените им в изпълнение на чл. 74, б. А от мирния договор интереси /чл. 74, б. Е от договора/, в това число и ищците, респ. дружеството, чието имущество е било национализирано. Съдът приел и, че сключеното през 1965 год. споразумение с Италия по финансови въпроси не установява заплащане на обезщетение за национализираното имущество на „Фортуна” АД, съответно – неговите акционери, поради което и приел за недоказано твърдението на молителя, че процесният имот е послужил за репарационни цели, което да препятства възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ. Доказателства за издаване на акт на държавен орган за предаването на имота като репарация в изпълнение на горните международни договори и спогодби липсва, поради което и е прието, че отнемането на собствеността на акционерното дружество „Фортуна” в полза на държавата е влизането в сила на национализационния закон, на основание чл. 1 от него и действащата Конституция от 1947 год. С влизане в сила на реституционния закон – ЗВСОНИ, и на основание чл. 2, ал. 1 от него, настъпва и възстановяване на собствеността на наследниците на бившите акционери, които не са били обезщетени, при наличието на установените от събраните доказателства, в т. ч. и заключения на технически експертизи, предпоставки за съществуването на имота до размерите, в които е бил отчужден, както и че същият се намира към този момент в собственост на държавата.
При горните съображения за легитимацията на ищците като собственици на съответните идеални части от спорния имот, върху който ответното дружество, сега молител упражнява фактическата власт без да има правно основание за това, въззивният съд е уважил предявения ревандикационен иск.
С оглед на горните съображения при разглеждане на делото молителят е поддържал доводи относно преминаване на собствеността върху процесния имот на основание задължението на Италия по сключения мирен договор за репарации в полза на СССР, както е налице и произнасяне на съда по тях въз основа на представените и събрани писмени доказателства, както и заключение на приета експертиза на вещото лице Ил. Б.. Въпреки ангажираните от молителя доказателства при висящността на производството, представените с настоящата молба такива действително са новооткрити с оглед снабдяването с тях при извършването на справки от молителя в други архивни единици от фондовете на ЦДА, за което не може да му се вмени задължението да знае за съществуването им именно там, както и това да ги представи по делото. Тези писмени доказателства обаче не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като не установяват относими към спорния въпрос факти с оглед тяхното съдържание. Част от тях представляват кореспонденция с оглед приети становища на българското правителство, респ. негови представители, по отделни въпроси, част от които и спорния такъв, но същите нямат правното значение на предвиденото в мирния договор остойностяване на активите на италианските граждани, съобразно предвидената процедура с постигане на съгласие от съответния орган /чл. 74, б. А, т. т. 3, 5 от мирния договор/, за да се приеме, че именно правата на италианските акционери в национализираното АД „Фортуна” са послужили за репарационни цели. Още повече, че в мирния договор са предвидени изключения в тази насока, което изисква установяване на твърдения факт по един несъмнен начин. Представените нови писмени доказателства, вкл. и тези под № № 4, 5, 6, както и тези, установяващи превод на парични суми от българска страна в полза на СССР не установяват поддържаното твърдение, а част от същите кореспондират с направения в решението извод за национализацията на „Фортуна” АД през 1947 год. /напр. доказателствата № 1, 2, 25, Доклад на л. 31 от делото, които са от 1949 год./. Поради това не може да се приеме в настоящето производство за отмяна на влязло в сила решение, че представените доказателства /приложените към молбата за отмяна, така и представените в откритото съдебно заседание/ са от съществено значение за делото, с оглед евентуално друг извод по спора за собственост по приключилото дело. Производството за отмяна по глава ХХІV от ГПК представлява средство за защита само срещу неправилни решения и то – само, когато неправилността е резултат от изчерпателно изброените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания.
Както е прието в съдебната практика, отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства. Дори и да се приеме наличието на такава с оглед представените новооткрити писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на молителя, както се посочи вече същите не могат да обосноват постигане на различен изход по спорния предмет поради липсата на другата предпоставка – да са от съществено значение за делото. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която хипотеза в случая не е налице. Поради това подадената молба за отмяна, макар и процесуално допустима, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед този изход на настоящето производство молителят следва да понесе направените от ответниците разноски в размер на 19 396.15 лв., съгласно представения списък. При установения по делото материален интерес, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от обема на представените доказателства, и обема на осъществената процесуална защита от пълномощниците на ответниците, заплатеното от тях адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Поради това съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Осми март” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда”, ж. к. „Толстой“, бул. „Рожен” № 2, представлявано от Н. Й., чрез пълномощника й адв. Д. П., молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 7.07.2016 год. по гр. д. № 2056/2010 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 15284/2002 год. на Софийски районен съд и вместо това са уважени предявените срещу молителя искове по чл. 108 ЗС за имот с площ 22 400 кв. м., находящ се в кв. 16 по плана на [населено място], м. „Н.-В. р.-З.” и попадащ в п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, п. * – „За чисто производство, складове и администрация” и п. * – „За чисто производство, складове и администрация”, заедно с находящите се в него сгради, подробно описани, до размер на посочените идеални части.
Осъжда „Осми март” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда”, ж. к. „Толстой“, бул. „Рожен” № 2, представлявано от Н. Й., да заплати на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., А. У. Ф. Ф., Н. М. Б., Д. Д., С. Д., А. М. Б., Е. П., А. П., В. П., А. П. М., А. М. Р. В., М. Д. В., Д. Ч. /Ц./, Ф. Ф., Г. Л. /Д. Л./ Е. Ф., А. М. И. Б., А. Ф. Б., Е. А. Б. и Д. Р. Б. направените в настоящето производство разноски в размер на 19 396.15 лв. /деветнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и 15 ст./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: