О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 01.12.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2213 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответниците И. М. И., С. Ц. И. и М. Ц. И., всички чрез адв. Ст. Т., обжалват въззивното решение от 17.02.2017 год. по гр. д. № 677/2016 год. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.07.2016 год. по гр. д. № 648/2015 год. на Елинпелинския районен съд. С него е допусната съдебна делба между И. В. В. и касаторите на недвижим имот – дворно място, представляващо парцел ІV в кв. 1 по плана на [населено място], Софийска област, с площ 840 кв. м. при квоти: 3/6 ид. ч. за И. В. и по 1/6 ид. ч. за всеки от останалите трима съделители.
Касаторите поддържат становище за неправилност на решението по изложените съображения за липса на легитимация на ищеца като съсобственик на имота, поради неизпълнение на условието да плати цената, съгласно влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Искат отмяна на въззивното решение и вместо това искът за делба на имота бъде отхвърлен. Претендират присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса: Дали при обявяване на предварителен договор за окончателен купувачът става собственик от влизане в сила на решението по чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./, дори ако условието за плащане на цената в определения от закона срок не е било осъществено? противоречи на задължителната съдебна практика, според която решението по чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 362, ал. 1 ГПК замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни собственото си насрещно задължение. Цитирани и приложени са Р 455 по гр. д. № 3635/13 год. ІV г. о., Р 72 по т. д. № 659/10 год. І т. о., Опр. 1147 от 7.11.14 год. по гр. д. № 4425/14 год. ІІІ г. о.
Касаторът счита, че съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд – Р 477 по гр. д. № 1317/10 год. І г. о., приемаща обратната теза, че купувачът става собственик от момента на влизане в сила на решението, независимо от изпълнение на задължението му да плати цената, противоречи на горната задължителна съдебна практика. С оглед на това поддържа да е налице хипотезата на противоречиво разрешавани въпроси от ВКС, евентуално наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за промяна на неправилната съдебна практика в последното цитирано решение на ВКС.
Ответникът по жалбата И. В. В., чрез адв. М. Р., оспорва в писмения отговор поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноските.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба между страните, въззивният съд приел, че съделителят И. В. е придобил собствеността върху имота от датата на влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен предварителния договор с продавачите му Ц. И. и С. С., независимо от плащане на цената. С оглед обезсилване на горното решение по успешно проведения иск от останалите съделители, наследници на Ц. И., по чл. 362, ал. 2 ГПК, за 1/2 ид. ч. от имота, купувачът И. В. се легитимира като собственик само на другата 1/2 ид. ч., при които квоти е допуснато извършването на съдебната делба.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса за транслативния ефект на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който настъпва в момента на влизането му в сила, съответства на предвиденото в закона – чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, така и на правната теория, съгласно препратките в мотивите. Съдът се е позовал и на решението на ВКС по гр. д. № 1317/2010 год. І г. о., постановено по чл. 290 ГПК по правния въпрос: Има ли решението, постановено по чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./ вещнопрехвърлителен ефект или той настъпва след сбъдване на определеното в решението условие – купувачът да заплати остатъка от продажната цена по договора. Отговорът е обоснован с договорния характер на основанието и настъпването на правните последици от момента на сключване на договора, което при обявяване на предварителен договор за окончателен настъпва в момента, в който решението за това влезе в сила. От този момент купувачът става собственик, независимо дали към този момент е изпълнил задължението да плати уговорената цена, а при неизпълнение на това задължение на купувача законът предвижда обезсилване на решението по реда на чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 262, ал. 2 ГПК по искане на кредитора.
Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тази съдебна практика, по въпроса за легитимацията на купувача за собственик на имота от влизане в сила на решението по обявяване на предварителния договор за окончателен. Поставеният от касаторите в изложението им правен въпрос не намира различно разрешение в цитираната и представена към изложението друга съдебна практика – решение № 455 от 19.12.13 год. по гр. д. № 3635/13 год. ІV г. о. съдържа произнасяне по въпрос относно обусловеността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от изправността на ищеца или не, като е счетено, че и неизправната страна по предварителния договор може успешно да упражни преобразуващото си право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен. Прието е от решаващият съд за правилна цитираната практика, приемаща, че ако съдът стигне до извода, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение – да плати изцяло покупната цена, или остатъка от нея, той постановява в решението си по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, което може да бъде парично или непарично. Налице е позоваване на разпоредбата в закона, предвиждаща в този случай на неизпълнение на задължението на ищеца уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с едновременно постановяване изпълнението му, но не и същото да се възприема като пречка за успешно провеждане на иска.
И в соченото Р № 72 от 14.07.2011 год. по гр. д. № 659/2010 год. І т. о. произнасянето касае различен от сега поставения правен въпрос. Макар и да съдържа произнасяне относно същността на особеното исково производство по чл. 362 ГПК при отчитане на произтичащите от това негови особености, в резултат на което се постига заместване на обещания договор с постановеното съдебно решение, то позоваването на разпоредбата на чл. 362, ал 1 ГПК за случая, в който уважаването на иска се постановява при условие ищецът да изпълни своето задължение, произнасянето касае въпроса за вземането за цената, като съдът е приел, че същото не е предмет на делото, а оттук и на предявени възражения в тази връзка. Съдът приел, че проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено за режима на решението, с оглед поставяне на условие да се изпълни това задължение в рамките на законовия срок по чл. 362 ГПК, като при неизпълнение е налице регламентиране на последиците в закона – чл. 362, ал. 2 ГПК. Произнасянето не разкрива противоречие с приетото в решението, на което се е позовал въззивният съд, тъй като поставените правни въпроси са различни – в тези две решения изобщо не се поставя въпрос за значението на условието относно момента на транслативния ефект. Поради това доводите на касаторите за противоречива съдебна практика на ВКС в хипотезата на чл. 292 ГПК са неоснователни. С оглед на тези съображения представените от касаторите решения не могат да обосноват наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към релевантния за спора въпрос за легитимацията на ищеца за собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание влязлото в сила решение за обявяване за окончателен на предварителния договор. Изпълнението или неизпълнението на условието за плащане на цената /неточно обективирано в осъдителен диспозитив в решението от 18.01.2006 год. по гр. д. № 184/2005 год. на ЕлПРС/ е неотносимо към момента на сключване на договора /съгласно чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗЗД/ при липсата на данни за настъпване на последиците от неизпълнението, предвидени в чл. 362, ал. 2 ГПК относно спорната 1/2 ид. ч. /за другата 1/2 ид. ч. останалите съделители като наследници на единия продавач са провели успешно производство по обезсилване на горното решение в тази му част, от която всеки от тях притежава по равно, или по 1/3, при които квоти е допусната делбата/. С оглед на това и същите не са легитимирани да претендират чужди права – тези на другия продавач в качеството му на кредитор по вземането за цената.
С оглед съобразяването на въззивния съд със задължителната съдебна практика по обуславящия правен въпрос не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 68 от 17.02.2017 год. по в. гр. д. № 677/2016 год. на Софийския окръжен съд по подадената от И. М. И., С. Ц. И. и М. Ц. И., всички чрез адв. Ст. Т., касационна жалба.
Осъжда И. М. И., ЕГН [ЕГН], С. Ц. И., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 5, ап. 33 и М. Ц. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 7, ап. 39 да заплатят общо на И. В. В. от [населено място], [улица], вх. „Б” ет. 4, ап. 4 разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: