О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
Гр. София, 10.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2140 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2294 от 08.01.2018 г., предявена от В. Д. Д. и Ц. Д. А. чрез адвокат А. Ч. от АК – Р. против въззивно решение № 7371 от 03.11.2017 г. по в.гр.д.№ 11977/2016 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав.
Ответника по касация „Давекс” ЕАД, чрез адвокат Е. А. от АК – П., е подал отговор на касационната жалба. Възразява срещу допускане на обжалването. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е отменено решението на СРС, 120 състав от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 68802/2014 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от „Давекс” ЕАД срещу В. Д. Д. и Ц. Д. А. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като вместо това е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на В. Д. Д. и Ц. Д. А., че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], район С., одобрена със Заповед № РД-18-65 от 08.11.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част от ПИ /№/, собственост на ищеца „Давекс” ЕАД с площ от 960 кв.м. неправилно е заснета като самостоятелен ПИ /№/, собственост на ответниците В. Д. Д. и Ц. Д. А.. Решението на СРС е потвърдено в останалата му част, с която е признато за установено по предявения от „Давекс” ЕАД срещу В. Д. Д. и Ц. Д. А. иск с правно основание чл. 124 ГПК, че „Давекс” ЕАД е собственик на ПИ /№/, находящ се в [населено място], район С., бул. „П.. Цв. Л.” № , с площ от 960 кв.м., при граници – от всички страни имот с идентификатор /№/ по КККР.
Въззивният съд е приел, че процесния имот е идентичен с имот пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939 г., като с решение № 55 от 12.09.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево е възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ. Според регулационния план на местността от 1961 г., с изменения от 1971 г., имотът попада в парцел І – Д. „Печатни произведения – търговска база”. Предвиденото в плана мероприятие е било реализирано преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, а имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП „Складово-експедиционна база”, чиито активи са преминали към ДФ „Книгоразпространение”. Последната е приватизирана през 1994 г., в резултат от което процесният имот е придобит от купувача „Бърт” АД. През 2000 г. това дружество е направило непарична вноска в капитала на „Давекс” ЕАД, която включва имота на цялата складова база, включително и процесния терен, който е част от нея. От правна страна е прието, че ищецът „Давекс” ЕАД е собственик на спорния имот по силата на извършената приватизационна сделка и последващото му апортиране в капитала. Извършен е косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност на решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността и е прието, че ответниците нямат противопоставими права, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ. На първо място е изтъкнато, че е била налице пречката на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), сега § 11 от ДР на ЗПСК, за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. При открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОБП /отм./ или § 11 от ДР на ЗПСК. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно – на приватизираното търговско дружество, защото Законът дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. На следващо място е изложено, че решението на ОСЗГ е издадено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Отчетено е, че същото е постановено, след като с постановено по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ решение на Административен съд-София град, ІІ отделение, 31 състав по адм.д.№ 157/2007 г. е отменена заповед № РД-09-463 от 28.11.2006 г. на кмета на Район „Слатина”, като съдът е определил имот № 4870 с площ 960 кв.м. като незастроен, но е прието, че същото не обвързва със сила на пресъдено нещо „Давекс” ЕАД, което не е участвало като страна в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По тази причина няма процесуална пречка в производството по настоящото дело от негова страна да се твърди и да се доказва обратното относно застрояването на процесния имот. Установено е, че след внасянето в ТКЗС на бивш имот с пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939 г. от наследодателя на ответниците, този имот (възпроизведен с пл.№ 388 и част от общ имот пл.№ 4 по кадастралния план, емисия 1950 г.) е бил отчужден за държавна нужда на основание Заповед № 112 от 21.02.1961 г. на СГНС и рег.преписка № 197/1963 г. на РНС „В. Левски”. Заповед № 112 от 21.02.1961 г. е била издадена въз основа на Протокол № 6 от 03.02.1961 г. на Съвета за планово изграждане на населените места при СГНС, в който е посочена целта на мероприятието, за което е предприето отчуждението – взето от СПИНМ решение да се отреди терен за нуждите на ДТП „Печатни произведения-търговска база”. След първоначалното отреждане теренът е бил разширен със Заповед № 486 от 01.12.1971 г. на СГНС, оставена в сила със Заповед № 463А от 22.12.1973 г. Съдът е приел, че анализът на събраните по делото писмени доказателства /удостоверение от 11.11.2014 г., издадено от Столична община, Направление Архитектура и градоустройство, решение на Експертен съвет от 14.04.1961 г., обяснителна записка към генерален план за складова база на ДТП „Печатни произведения-търговска база” – София, позволителен билет № 230 от 30.03.1964 г., позволителен билет № 78 от 03.03.1975 г., акт за държавна собственост № 13837 от 02.10.1987 г., конкурсна документация, изготвена от органа по чл. 3 ЗППДОП (отм.) в производството по приватизация/, преценени в съвкупност с основното и допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза обосновава извод, че мероприятието, за което е предприето отчуждаването на група имоти за държавна нужда – изграждането на складова база на ДТП „Печатни произведения”, е комплексно по своя характер и е реализирано преди влизане в сила на реституционния закон през 1991 г. Теренът, отреден за складова база на ДТП „Печатни произведения”, представлява комплексно строително мероприятие, което включва изграждане на сгради и подходи /пътища/ към тях, подземна и надземна инфраструктура, необходими за функционирането им, т.е посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности. Поземлен имот с идентификатор /№/, идентичен имот пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939 г., попада в терена на складовата база за търговия на печатни произведения /т.е. в територията на поземлен имот с идентификатор №/. В северозападната част на имот /№/ попадат части от едноетажни стопански сгради, изградени със стени и покриви от леки, малоразмерни панели. Останалата част от имота е асфалтирана, служеща за преминаване и обслужване на сградите. Доколкото възстановеният на ответниците имот пл.№ 4870 представлява участък от терен, в който е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, представляващо пълно, комплексно и свързано осъществяване на строителство, като процесният имот обслужва функционално реализираното комплексно строителство, същият се явява засегнат от изпълненото в съответствие със закона мероприятие. Във възстановения имот попадат складови постройки, които имат характеристиките на извършен строеж по смисъла на закона и не позволяват възстановяване на собствеността. Обобщено е, че реализираният комплекс от строителни дейности има за последица изменение в характеристиката на земята, като я превръща във вещ с несамостоятелно значение и изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните собственици. Обсъден е изложеният във въззивната жалба на В. Д. Д. и Ц. Д. А. довод, че поради липса на представена строителна документация от Д. по ЗТСУ и ЗУТ, вкл. акт № 14, № 15, № 16, относно законността на двете складови постройки в терена, то не е налице пречка за реституцията на имота. Прието е, че липсата на строителна документация по ЗТСУ и ЗУТ не обуславя извод за незаконност на извършеното строителство в случая, доколкото (видно от допълнителното заключение на СТЕ) основната сграда, както и двете складови постройки са построени при действие и спазване изискванията на Закона за планово изграждане на населените места, а не на ЗТСУ и ЗУТ. СПИНМ при СГНС е допуснал строеж в терена, отреден за складова база на ДТП „Печатни произведения”, който обхваща основната сграда, двете стопански и други обслужващи постройки. С протокол № 22 от 16.04.1961 г. на Съвета за планово изграждане на населените места при СГНС са одобрени Генплан и силуетен план за складовата база, като обектът е предвиден да бъде включен за строеж през 1964 г. С Протокол № 18 от 24.03.1964 г. Съвет по ПИНМ приема да се допусне строеж в отредения терен за складова база на ДТП „Печатни произведения”. Проектът е съгласуван на 30.03.1964 г., като инвеститорът трябва да разработи нов Генплан и за другите сгради. Изработен е Генплан на 24.12.1969 г., в който са ситуирани, номерирани и другите сгради в терена на складовата база. Процесните две складови помещения са с номера 6-склад за химикали, и 7-склад за химикали, като в обяснителната записка е записано, че складове № 6 и 7 са в строеж. Отделно от това СГС се е мотивирал и с формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса пречка ли е застрояването за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съобразено е тълкуването на Закона, съгласно което разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята.
Произнасяйки се по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че спорната площ, макар да е собственост на ищеца и да се владее от него, неправилно е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен имот на ответниците по иска – ПИ с идентификатор /№/, вместо като част от собствения на „Давекс” ЕАД ПИ с идентификатор /№/. Доколкото в диспозитива на решението на СРС, с което е уважен предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК не се съдържа указание за допуснатата грешка в кадастралната карта относно спорната площ, то установеното по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК правно положение следва да намери съответно изражение в диспозитива по чл. 54, ал. 2 ЗКИР посредством указание за допуснатата грешка в кадастралната карта. Изложено е, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, поради което в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Със заключението на СТЕ е установено, че теренът на складовата база е създаден с две последователни регулационни отреждания- първото по Заповед № 112 от 21.02.1961 г. на ИК на СГНС за първоначално отреждане на терен за Д. „П. произведения”, и второто – по Заповед № 486 от 01.12.1971 г. на ИК на СГНС за неговото разширение. Бившият имот пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939 г. (последващ имот пл.№ 388 и част от общ имот пл.№ 4 по кадастралния план преди 1950 г., имот пл.№ 4 по плана за регулация от 1961 г., част от общ имот пл.№ 4 по плана за регулация от 1971 г., идентичен с поземлен имот с идентификатор №/) попада в терена на складовата база за търговия на печатни произведения, чиито имотни граници, материализирани на място със законно построена ограда, съвпадат с регулационните граници, установени с плана за регулация, одобрен със Заповед № 486 от 01.12.1971 г. на ИК на СГНС /последната приложена регулация относно терена/. Констатирано е наличието на твърдяната от ищеца грешка в одобрените със заповед № 18-65 от 08.11.2010 г. кадастрална карта и кадастрални регистри, доколкото границите на имота с идентификатор /№/ по КК и КР не съвпадат с имотните граници на складовата база, тъй като в очертанията й са нанесени възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, включително имот с идентификатор /№/, които са изключени от имот /№/ по КК и КР. От друга страна, с оглед изложеното по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът „Давекс” ЕАД е собственик на складовата база, в която е включен и процесния имот, по силата на приватизационна сделка и апортна вноска в капитала му, а ответниците не притежават противопоставими права, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ, тъй като издаденото в тяхна полза решение № 55 от 12.09.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е материално незаконосъобразно. При така установеното несъответствие в данните за процесния недвижим имот в кадастралната карта и кадастралните регистри, спрямо действителното му състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-65 от 08.11.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, преценено в съвкупност с безспорно установеното по делото право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката към момента на одобряването на плана, обосновава приемането на извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Иска се допускане на касационното обжалване с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
(1) „Налице ли е законосъобразност на издаденото Решение на поземлената комисия и проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ върху земя, находяща се в урбанизирана територия при неосъществено комплексно мероприятие по застрояване на терена и при неизградени или изградени временни обекти съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗТСУ /отм/ ?”
(2) „Налице ли е право на иск за собственост от страна на лице, придобило собственост върху територия без трайно обозначена, индивидуализирана и материализирани граници по силата на Договор за покупка на предприятие, спрямо конкретен недвижим имот с трайно определени граници съгласно приета и утвърдена кадастрална карта и кадастрални регистри?”.
Касаторите се позовават и на „противоречива практика и разнопосочно тълкуване на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ”, без да сочат конкретни примери, обосноваващи приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Поставените въпроси нямат обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Първият от тях предполага по делото да са установени обстоятелства, различни от доказаните в настоящото производство, а именно – че в случая не е осъществено комплексно мероприятие по застрояване на терена, респ. – че процесният терен е свободен от застрояване, евентуално – изградените обекти са такива по чл. 120 ЗТСУ (отм). Формираните от СГС в резултат от анализа на доказателствата по делото изводи са в противоположна насока, а във фазата по селектиране на жалбите касационната инстанция не извършва ревизия по отношение констатациите на въззивния съд по релевантните за спора факти. Вторият въпрос също изхожда от фактически предпоставки, противоположни на установените по делото, както и почива на разбирането, че отразяването на определена част от земната повърхност като самостоятелен имот в кадастралните карта и регистри има вещно-правни последици. Последното е несъвместимо с приетото в задължителната съдебна практика (ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014г. на ВКС, ОСГК). Поставянето на това питане цели да се подложи на преоценка постановеният от въззивния съд резултат по съществото на спора, което надхвърля предмета на произнасяне в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо ВКС приема, че по своя характер нито един от двата въпроса не представлява общо основание за допускане на обжалването, което само по себе си представлява пречка за неговото постановяване, без да се обсъжда дали е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следва да се има предвид още, че въззивното решение напълно съответства на формираната практика на ВКС по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която самият факт на провеждане на мероприятие на държавата представлява пречка за реално възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя, като е без значение дали са били спазени законовите процедури по отчуждаване на земята и предназначаването й за строителство и за други неземеделски нужди. Решението е съобразено и със задължителната практика по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, обективирана с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014г. на ВКС, ОСГК, поради което обжалването не може да бъде допуснато нито при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода от произнасянето и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 2 000 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване (л. 100).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7371 от 03.11.2017 г. по в.гр.д.№ 11977/2016 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав.
ОСЪЖДА В. Д. Д. и Ц. Д. А. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Давекс” ЕАД сумата 2 000 (две хиляди) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: