О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 18.01.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2932 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 181/11.05.2018 год. постановено по в. гр. д. № 99/2018 год. Смолянският окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение № 150/19.10.2017 год. постановено по гр. д. № 95/2017 год. на Златоградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Ч. срещу „Горубсо – Златоград“ АД и „Родопи еко проджектс“ ЕООД, двете със седалище и адрес на управление гр. Златоград, представлявани от Р. Х. Б. и Е. А. М., иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на 220/983 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 75/15.07.2008 год. на изп. директор на АГКК, целият с площ 983 кв. м. при описани съседи, като неоснователен и недоказан. С въззивното решение е потвърдено и определение № 28/30.01.2018 год. по гр. д. № 95/2017 год. на Златоградски районен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на Ч. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като неоснователно.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 2481/ 12.06.2018 год. в срок от ищцата С. И. Ч., [населено място], чрез пълномощника й адвокат Р. Х.. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Посочва се, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС – ищцата упражнява необезпокоявано фактическата власт върху имота, с намерение за своенето му от 08.11.2002 год. до настоящия момент, със съображения относно фактическия състав на давността и позоваването на нея като процесуално средство за защита на материалноправните й последици. Твърди се, че имотът е предназначен за „нежилищно застрояване“, съответно претендираната идеална част попада в хипотезата на чл. 19, ал. 6 ЗУТ, а не в тази по чл. 19, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 200 ЗУТ. „Горубсо – Златоград“ АД не е пасивно процесуално легитимирано и делото спрямо него следва да се прекрати, тъй като през 2006 год. е прехвърлило собствеността на имота на „Родопи еко проджектс“ ЕООД. По отношение на последното са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, по което искане инстанциите по същество не са се произнесли.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правните въпроси: при владение на реална част от недвижим имот, необособен като самостоятелен, съществува ли възможност да се придобие съответна идеална част от него и при извършване на покупко – продажба на недвижим имот, за който няма сключен предварителен договор или съставен нотариален акт, следва ли да се приеме, че след заплащане на сумата за имота и влизане във владение, за купувача започва да тече и давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърди се противоречие с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 2, ТР № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, определение № 28/19.01.2011 год. по гр. д. № 532/2010 год., ВКС, І г. о., решение № 532/25.05.2011 год. по гр. д. № 532/2010 год., ВКС, І г. о., решение № 599/26.07.2010 год. по гр. д. № 766/2009 год., ВКС, І г. о., решение № 418/08.06.2004 год. по гр. д. № 706/2003 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 325/23.04.1993 год. по гр. д. № 963/1992 год., ВКС, І г. о. и определение № 627/08.07.2009 год. по гр. д. № 188/2009 год., ВКС, І г. о.
Ответникът по касационната жалба – „Горубсо – Златоград“ АД, гр. Златоград, чрез пълномощника си адвокат А. А., в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва наличието на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът – „Родопи еко проджектс“ ЕООД, гр. Златоград, не взема становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторите в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че на 11.01.1999 год. между „Горубсо – Златоград“ АД и А. Т. Ч. е сключен договор, с който дружеството е отдало под наем собствената си търговска площ в [населено място], бул. „Б.“, с квадратура 92 кв. м., върху която е построен павилион през 1972 год. В края на м. юли 1998 год. павилионът е закупен от А. Ч. и продаден на ищцата Ч. с договор от 05.02.1999 год. На 19.09.2002 год. между „Горубсо – Златоград“ АД и ищцата е сключен договор за депозит, като последната е внесла депозит в размер на 500 лв. за водене на преговори за сключване на предварителен договор за покупко – продажба на земната площ, на която се намира павилионът в кв. 75, парцел 1802 по ЗРП на [населено място]. Видно от квитанция и касов бон на 08.11.2002 год. ищцата е внесла в дружеството сумата от 13 200 лв., „сума земна площ 220 кв. м., кв. 75, № 746“. От представените доказателства, включително изслушаните свидетелски показания, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала да е придобила процесната площ по давност. Между страните не е подписан предварителен договор, въпреки намеренията в договора от 19.09.2002 год., не е извършено и прехвърляне на собствеността в полза на Ч.. С нотариален акт № 93/19.04.2006 год. имотът е прехвърлен на „Родопи еко проджектс“ ООД. От началото на 2003 год. ищцата не е заплащала наем за ползваната от нея площ на „Горубсо – Златоград“ АД, което заедно с данните за водени преговори за прехвърляне на собствеността и внесената сума от 13200 лв. сочи на неуреденост на отношенията между ищцата и „Горубсо – Златоград“ АД, а не на намерение и действие за своене на имота. Поддържането на цветна градинка пред магазина от страна на ищцата и възможността да паркира колата си зад магазина, както и там да паркират колите, доставящи й стока, не установява владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като не се установява намерение за своене на имота.
Изложени са съображения, че процесната земна площ от 220 кв. м. не е определена като граници и местоположение. Искът е предявен не за реална част от ПИ, а за идеална част. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възможност за придобиване на идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху реална част от парцела, касае случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, т.е. до 1973 год. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ /отм./, но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ /отм./ и в последващия ЗУТ липсват правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от него. Съгласно чл. 200 ЗУТ владението върху определена реална част от ПИ може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част, и то само при спазване на изискванията за минимални площ и размери на парцелите. Ищцата не е могла да придобие по давност претендираните 220/983 идеални части от ПИ с идентификатор ***. Предвид т. 3Б, ТР № 4/14.03.2016 год. по тълк. д. № 4/2016 год. на ОСГК на ВКС независимо от прехвърляне на собствеността от „Горубсо – Златоград“ АД на „Родопи еко проджектс“ ООД през 2006 год., искът срещу „Горубсо – Златоград“ АД е допустим. Липсват и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо „Родопи еко проджектс“ ООД, тъй като ищцата не е направила своевременно такова искане, не е налице и условието искът да е вероятно основателен.
Във връзка с определението по чл. 248 ГПК въззивният съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие между „Горубсо – Златоград“ АД и адв. А. е представен преди последното съдебно заседание от 20.09.2017 год., в което пълномощникът на ищцата не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. То е направено едва с писмената защита, поради което е и преклудирано.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Въпросът „може ли владението върху реална част от недвижим имот, необособен като самостоятелен, да доведе до придобиване по давност на идеална част от него“, е обсъден от въззивния съд, но не е обусловил решаващите изводи за неоснователност на предявения иск. Основният извод е за недоказаност на упражнявано от ищцата давностно владение върху процесната идеална част по смисъла на чл. 79 ЗС. За да достигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетеля Я. А., подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение, като е приел, че от тях не се установява при дължимото пълно и главно доказване от страна на ищцата наличието на владение едновременно в двата му признака – обективен /упражняване на фактическа власт върху имота/ и субективен, който в случая не е налице /намерение да се държи вещта като своя/ в предвидения в закона срок. Съдът не е отрекъл по принцип възможността за придобиване на идеална част от имот по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част, при което за да се приложи институтът на правната конверсия следва да бъдат установени всички елементи на владението. Съобразил е, прилагайки служебно императивните разпоредби на закона, че след влизане в сила на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 1/02.01.2001 год./ разпоредбата на чл. 200 ограничава правото на придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места, като за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./ ЗУТ не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване съответна идеална част от имота, каквато в случая се претендира. В съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че дори ищцата да беше доказала елементите от фактическия състав на придобивната давност, действащият благоустройствен закон /ЗУТ/, при чието действие е изтекъл десетгодишният давностен срок, не предвижда възможност за придобиване на собствеността върху идеални части от парцел по давност, в рамките на владяната реална част от парцела /в този смисъл решение № 185/01.03.2010 год. по гр. д. № 280/2009 год., ВКС, I г. о., решение № 55/14.04.2014 год. по гр. д. № 12/2013 год., ВКС, II г. о./. Поради това поставеният въпрос е неотносим и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението на сочените основания. В допълнение следва да се посочи, че приложената съдебна практика не обуславя твърдяното противоречие в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото касае възможността за придобиване по давност на идеална част от жилище в рамките на владяната реална част от него, както и делба на съсобствено жилище, какъвто не е настоящият случай. Касаторът не е обосновал и значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота, непълнота или противоречие в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването. Наличието на уеднаквена практика на ВКС относно придобиването по давност на идеална част от недвижим имот в обема на владяната реална част от него, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, изключва възможността за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос също е неотносим, той не е предопределил изхода на спора и не кореспондира с установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея решаващи изводи за недоказаност на претенцията – по делото не е установено, че между „Горубсо – Златоград“ АД и ищцата действително е извършена покупко – продажба на процесния имот, предмет на договора за депозит, съответно е извършено прехвърляне на собствеността, не е установен фактът, че на 08.11.2002 год. ищцата е въведена във владение на имота, за да започне да тече срока по чл. 79 ЗС. От обуславящо значение за отхвърляне на иска за признаване правото на собственост върху спорните идеални части по давност е именно липсата на установено владение /конкретно намерение за своене на имота/. Твърденията на касатора за неправилно формирани фактически и правни изводи относно осъществяването на оригинерното придобивно основание, в какъвто смисъл е поставеният въпрос, представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, не са предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби, а при разглеждането им по същество. В случая въззивният съд е извършил обективна преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, на събраните по делото доказателства, релевантни за установяване факта на осъществено от ищцата владение върху имота, анализирал е свидетелските показания, както и е обсъдил всички доводи и възражения на страните /за процесуалната легитимация на „Горубсо – Златоград“ АД и постановяване на неприсъствено решение спрямо „Родопи еко проджектс“ ЕООД/. Не е налице общата предпоставка за допускане касационно обжалване – правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което не следва да се обсъждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им, както и за техния размер, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 181 от 11.05.2018 год. постановено по в. гр. д. № 99/2018 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от С. И. Ч., [населено място], чрез адвокат Р. Х., касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: