О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 12.12.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3299 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3303 от 09.05.2016 г., подадена от Д. К. Б., С. А. Г. и К. Н. Б. чрез адвокат Л. Д. от САК против въззивно решение № 150 от 21.03.2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав постановено по в.гр.д. № 845/2013 г.
Ответникът по касация В. Д. Б. чрез адвокат В. Н. от САК е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата.
Ответниците по касация Р. Г. Б., Е. Г. Б. и Г. Г. Б. чрез адвокат З. Т. от САК са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразяват срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.
Ответниците по касация Л. А. М., Л. Д. Б., Р. М. П., П. Л. П., Г. Х. К., Л. Н. Н., М. Д. А., С. С. Д., В. С. Д., С. С. П. и Г. Д. Я. не са депозирали отговори на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като е придружена и от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 128 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 444/2007 г. по описа на РС – [населено място] в частта, в която в дял на Е. К. Б., починала в хода на производството, продължило в лицето на наследника й по завещание Д. К. Б., е разпределена ливада с площ от 6,150 дка, десета категория, в местността „Д. р.”, цялата с площ от 12,300 дка, съставляваща имот № 034062, при граници и съседи: имот № 034034, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 034035, имот № 034030, имот № 034029, имот № 034025, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 034027, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 034039 и имот № 718015, възлизаща на 1 065 лева, както и в частта, в която в дял на Д. К. Б. е поставена ливада с площ от 6,150 дка, десета категория, в местността „Д. р.”, цялата с площ от 12,300 дка, съставляваща имот № 034062, при граници и съседи: имот № 034034, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 034035, имот № 034030, имот № 034029, имот № 034025, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 034027, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 034039 и имот № 718015, възлизаща на 1 065 лева, както и в частите, в които е определена стойността на дяловете, както и в частите, в които са присъдени суми за уравнение на дяловете и в частите, с които страните са осъдени да заплатят държавна такса върху превишението на дела им, и вместо това в дял на Д. К. Б. на основание чл. 292 ГПК (отм.), в качеството й на наследник по завещание на починалата в хода на производството Е. К. Б., е разпределен имот – ливада, в [населено място], м. „Д.р.”, с идентификатор 15285.3.779, с площ от 6 150 кв.м., при съседи имоти с идентификатори 15285.3.132, 15285.3.151, 15285.3.780 и 15285.3.115, на стойност 799,50 лева, а в в дял на Д. К. Б. на основание чл. 292 ГПК (отм.) – в лично качество, е разпределен имот – ливада, в [населено място], м. „Д. р.”, с идентификатор 15285.3.780, с площ от 6 150 кв.м., при съседи имоти с идентификатори 15285.3.114, 15285.3.137, 15285.3.131, 15285.3.121, 15285.3.122, 15285.3.135, 15285.3.151, 15285.3.779 и 15285.3.115, на стойност 799,50 лева. С въззивното решение са определени стойности на дяловете, както следва : на дела на Р. Г. Б., Е. Г. Б. и Г. Г. Б. – 530 лева, на дела на Л. Д. Б. и Р. М. П. – 248 лева, на дела на С. А. Г. – 191 лв.; на дела на Г. Х. К. – 539 лв.; на дела на Л. Н. Н. – 598 лева; на дела на К. Н. Б. – 673 лева; на дела на Л. А. М. – 550 лева, на дела на Г. Д. Я. – 401 лв.; на дела на П. Л. П. – 476 лв.; на дела на В. Д. Б. – 318 лв., на дела на М. Д. А. – 321 лв.; на дела на С. С. Д. – 152 лв., на дела на В. С. Д. – 142 лв., на дела на С. С. П. – 114 лв., на дела на Е. К. Б., починала в хода на производството, продължило в лицето на наследника й по завещание Д. К. Б. – 799,50 лв. и на дела на Д. К. Б. – 799,50 лева. Р. Г. Б., Е. Г. Б. и Г. Г. Б. са осъдени да заплатят за уравнение на дяловете на съделителя Д. К. Б. общо сумата 82 лева, на съделителя С. А. Г. – сумата 19 лева, а на съделителя Г. Д. Я. – сумата 10 лв., заедно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изплащане на сумите. Л. Д. Б. и Р. М. П. са осъдени да заплатят за уравнение на дяловете на Г. Д. Я. – сумата 10 лв., заедно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изплащане на сумите. Решението на районния съд е потвърдено в частите, в които е извършено разпределение на делбените имоти сред останалите съделители (извън Д. К. Б. – лично и като наследник по завещание на Е. К. Б.) по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Окръжният съд се е произнесъл и по размера на дължимите от съделителите държавни такси за производството.
За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че с оглед броя на допуснатите до делба недвижими имоти (22 земеделски терена) и броя на съделителите (19 участници в съсобствеността), неподеляемостта на 21 от имотите, възможността да се обособят отделни имоти от един от тях (имот 15285.3.120), одобрения проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] с образуването на два нови поземлени имоти, неравното участие на страните в съсобствеността (определено от влязлото в сила решение за допускане на делбата), то съставянето и предявяването на разделителен протокол и тегленето на жребий е невъзможно. По тази причина е прието делбата да бъде извършена при условията на чл. 292 ГПК (отм.), като делбените имоти се разпределят на съделителите, без да се тегли жребий. Конкретното разпределение между съделителите е извършено съобразно варианта, предложен от вещото лице Д., при отчитане актуалната стойност на делбените имоти, като е прието, че при това разпределение е налице най-голямо съответствие на реалния дял, който ще получат съделителите, и притежавания от тях дял в съсобствеността.
По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Към жалбата има представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, но в същото касаторите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.
Отделно от това касаторите не са обосновали нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените в представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК оплаквания за противоречие между въззивното решение и задължителната практика (каквато не само не е представена, но дори не е посочена) са относими към основанията за обжалване на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не и към тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответниците по касация Р. Г. Б., Е. Г. Б. и Г. Г. Б. са заявили искане за присъждане на разноски и с представения ДПЗС от 10.06.2016 г. са доказали заплащането в брой на сумата 500 лева във връзка със защитата си пред ВКС, поради което искането им е основателно.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 150 от 21.03.2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав постановено по в.гр.д. № 845/2013 г.
ОСЪЖДА Д. К. Б., С. А. Г. и К. Н. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Г. Б., Е. Г. Б. и Г.Г.Б. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: