О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4179 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 171 от 22.04.2015 год. по гр. д. № 83/2015 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция в правомощията си по чл. 269 и чл. 271 ГПК, е отменил първоинстанционното решение от 5.01.2014 год. по гр. д. № 84/2013 год. на районния съд, [населено място] и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявените от З. З. С. и Н. З. Т. против И. С. С. и Ц. Н. С. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците С., че ищците са собственици по наследство от майка им К. И. Т., починала на 10.02.1982 год., на по 1/14 ид. ч. всяка от тях от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор 67653.916.317.1, със застроена площ 64 кв. м., на три етажа, с административен адрес в [населено място], [улица], подробно описана, построена върху общински поземлен имот с идентификатор 67653.916.317 с площ 429 кв. м., при посочените граници по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба вх. № 2241 от 27.05.2015 год. от З. З. С. и Н. З. Т., чрез пълномощника им адв. Н. М., с оплаквания за неговата неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за обсъждане на всички доказателства в тяхната взаимовръзка и излагане на съображения кои от тях съдът кредитира и кои не да е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираните и приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Формулирани са и материалноправни въпроси, касаещи най-общо упражняването на фактическа власт върху наследствен имот от част от съсобствениците и последиците относно правата на другите съсобственици, неупражняващи такава фактическа власт върху имота, при спецификата на казуса с продажбата на целия имот и представлява ли тя действие по отблъскване на последните, поражда ли тази продажба правно действие и по отношение на тях, по които въпроси според касаторите произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 1 от 6.08.2012 год. по т. д. № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС и с установената съдебна практика, според която приобретателят на недвижим имот не може да придобие повече права от своя праводател и действителния собственик не губи своето право при разпореждането с имота от несобственик.
Ответниците по касационната жалба И. и Ц. С. в писмен отговор, чрез пълномощника им адв. Н. М., поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед цената на предявените искове, респ. липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е подадена на 27.05.2015 год., поради което и съгласно параграф 14 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015 год./ разглеждането й подлежи при досегашните условия и ред, в т. ч. чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди горното изменение на закона. Съгласно разпоредбата в предходната й редакция ДВ бр. 100/2010 год. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявените обективно съединени искове за собственост на 1/14 ид. ч. от жилищната сграда се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение на [община] № 1175 от 19.07.2011 год. за данъчната оценка на целия имот, включваща такава за земя и сграда, въз основа на което се установява данъчна оценка за сградата в размер на 22 452.90 лв. Цената на предявените искове за по 1/14 ид. ч. от нея възлиза на сумата 1 603.78 лв., т. е. под 5 000 лв. Спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Размерът на цената на исковете под минималния размер за достъп до касационно обжалване обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията преди изм. с ДВ бр. 50/2015 год., приложим с оглед датата на подаване на касационната жалба преди влизане в сила на ЗИД ГПК /Д. в. бр. 50/2015 год. – параграф 14 ПЗР/. Поради това същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед този изход в настоящето производство касаторите следва да заплатят на И. и Ц. С. направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., съгласно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. З. С. и Н. З. Т., двете от [населено място], чрез адв. Н. М., против въззивното решение № 171 от 22.04.2015 год. по гр. д. № 83/2015 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 4179/2015 год. на ВКС, ІІ г. о.
ОСЪЖДА З. З. С. от [населено място], [улица] Н. З. Т. от [населено място], [улица] да заплатят общо на И. С. С. и Ц. Н. С. от [населено място], [улица], вх. „Г”, ап. 36 разноски за настоящето производство в размер на 650 лв. /шестотин и петдесет лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: