О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
София, 19.11.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 5206 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 2581 от 24.06.2015 г., подадена от Л. Л. Ф. срещу разпореждане от 13.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово.
С обжалваното определение е върната частна жалба вх.№ 1075 от 18.03.2015 г., подадена от Л. Л. Ф. срещу определение от 12.02.2015 г. по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово, гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово е приключило с постановяването на въззивно решение № 152 от 16.06.2014 г. Същото е съобщено на страните, като по отношение на Л. Л. Ф. е приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 4 ГПК. След два неуспешни опита да връчи съобщението за решението на административен адрес, въззивният съд е съобразил, че в производството пред районния съд (в о.с.з. 21.02.2012 г., л. 1-50) Л. Л. Ф. е заявил искане да бъде призоваван на електронен адрес, който е посочил лично – [електронна поща]. Съответно – по този ред Ф. е призован от РС за о.с.з.29.01.2013 г. (л.1-80), така е уведомен за произнасянето на РС по молбата му с вх.№ 558 от 24.01.2013 г. (л.1-83, л.1-86), за връщането на частна жалба вх.№ 557 от 24.01.2013 г. (л.1-87, л.1-92), призован е за о.с.з.12.03.2013 г. (л.1-99), уведомен е за задължението за заплащане на ДТ относно приетата за допустима с определение № 853 от 30.09.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 381/2013 г. на ОС – Габрово частна жалба с вх.№ 557 от 24.01.2013 г. (л.4 и л.10 от в.ч.гр.д.№ 27/2014 на ОС – Габрово), във връзка с което е предприел в срок съответното процесуално действие (л.11, 12 и 13 от в.ч.гр.д.№ 27/2014 на ОС – Габрово). Видно от копието на електронния запис (л.37 от в.гр.д.№ 115/2014 г. на ОС – Габрово), уведомяването на Л. Л. Ф. за въззивно решение № 152 от 16.06.2014 г. по в.гр.д.№ 115/2014 г. е извършено на 21.10.2014 г. в съответствие с чл. 44, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 4 ГПК (съобразно последната разпоредба съдебните книжа се считат връчени с постъпването им в посочената информационна система, което обстоятелство в случая е удостоверено с копие от електронния запис за това в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 ГПК). При тези данни и съобразно чл. 60, ал. 3 ГПК се налага извода, че едномесечния срок за подаване на касационна жалба по чл. 283 ГПК е изтекъл на 21.11.2014 г., петък, присъствен ден, а Л. Л. Ф. е подал заведената с вх. № 4210 от 24.11.2014 г. касационна жалба след изтичането му – на 22.11.2014 г. с пощенска пратка № R PS 1359 00181P Y.
Независимо от горното администриращият съд е приел, че касационната жалба е подадена в срок и е дал указания по чл. 285 вр. чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с разпореждане от 24.11.2014 г.
В отговор на това разпореждане, с молба вх. № 4616 от 23.12.2014 г. Л. Л. Ф. е поискал предоставянето на правна помощ и освобождаване от заплащането на държавна такса. Последвало е разпореждане от 23.12.2014 г., с което ОС е указал на Ф. да представи декларация по образец и данни за доходите си и своето семейно и имуществено състояние, трудова заетост и здравословно състояние. Мотивиран от неизпълнение на разпореждането от 23.12.2014 г. и произтичащата от това невъзможност да се направи обоснован извод за съществуването на предпоставки за предоставянето на правна помощ и освобождаване от заплащането на държавна такса, с определение от 12.02.2015 г. окръжният съд е оставил без уважение молбата на Л. Л. Ф. за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС.
Срещу определението от 12.02.2015 г. е подадена частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., която е оставена без движение с разпореждане от 18.03.2015 г. с указания за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Наред с това е указано да се представи изложение на касационни основания и приподписване от адвокат, които процесуални изисквания в случая не са приложими. Л. Л. Ф. е уведомен за указанията отново по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК на 23.03.2015 г., като в срока за изпълнение (на 30.03.2015 г.) по пощата е подадена неподписана молба, заведена с вх.№ 1347 от 01.04.2015 г. и съдържаща искане за освобождаване от ДТ по ЧЖ с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. С разпореждане от 02.04.2015 г. са дадени указания молбата да бъде подписана в 3-дневен срок, а в противен случай ще последва връщане. Указанията са съобщени на 26.04.2015 г., като от страна на Л. Л. Ф. не са предприети никакви действия за изпълнението им.
Последвало е постановяването на обжалваното разпореждане от 13.05.2015 г., с което, мотивиран от неизпълнението на разпореждането от 02.04.2015 г. (както в определения от съда срок, така и впоследствие – до датата на произнасяне), окръжният съд е приел, че липсва валидно заявено искане за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса в размер на 15 лв., както и е налице неизпълнение на по-рано дадените указания от 18.03.2015 г. за заплащане на същата, с оглед което е върнал частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г.
Постановеният от окръжния съд на 13.05.2015 г. акт съставлява разпореждане по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. По тази причина и на основание чл. 279 ГПК подадената срещу този акт частна жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК в редакцията на нормата до изменението на ГПК със ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.). В тази хипотеза от страната – жалбоподател не се изисква да обоснове наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, на което съответно кореспондира липсата на задължение за съда, компетентен да осъществи контрол за законосъобразност върху определението / разпореждането по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, да се произнася по поставени от жалбоподателя правни въпроси, които според него са обусловили обективираната с обжалваното определение / разпореждане правораздавателна воля.
Ето защо настоящият състав на съда приема поставените от Л. Л. Ф. в частната му жалба с вх. № 2581 от 24.06.2015 г. шест правни въпроси (а именно: 1/ следва ли по силата на закона да се вменява задължение на молителите по чл. 95 ГПК да попълват декларация по образец на всеки съд, след като такъв образец не е нормативно установен; 2/ ползва ли се с материална обвързваща решаващия съд доказателствена сила съобщението, изготвено по образец на ГПК за отразеното в него; 3/ задължен ли е съда, когато дава указание за попълване на декларация по образец изрично да приложи образеца и респективно ако не стори това представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на крайния съдебен акт; 4/ кой съд е компетентен да реши искането за предоставяне на безплатна помощ – въззивния съд, на който акта се обжалва или касационния съд, пред който се обжалва; 5/ искането за предоставяне на безплатна правна помощ представлява ли процесуален въпрос по своята правна природа и 6/ с предявяването на касационна жалба поставя ли се началото на касационно производство) като обобщение на оплакванията срещу правилността на обжалваното определение, а не като правни проблеми, изискващи принципни отговори с тълкувателен характер, даването на каквито се следва единствено в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 278, ал. 4 ГПК вр.чл. 269 ГПК , в отговор на заявените от жалбоподателя оплаквания, настоящият състав на съда намира следното:
Заявено е искане разпореждането да бъде обявено за нищожно, но не са налице основания за това. Актът на ОС е постановен от надлежен състав на съда, в пределите на правораздавателната власт на съда, в предписаната от закона писмена форма, подписан е и изразената в него воля на съда е разбираема, без при това да се нуждае от тълкуване.
Във връзка с поставените от жалбоподателя въпроси под №№ 4, 5 и 6 ВКС приема, че е сезиран с довод за недопустимост на разпореждането, като постановено от некомпетентен съд. Д. е неоснователен. Противно на разбирането на жалбоподателя, не касационния, а въззивният съд е компетентен да се произнася по всички въпроси, свързани с администрирането на подадените касационни жалби, включително по исканията за освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ. Администриращият съд проверява дали жалбата е подадена в срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда ли от легитимирана страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря ли на изискванията по чл. 284 ГПК. Сред условията за редовност на касационната жалба се включват изискванията да е представено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което, както и касационната жалба, да са приподписани от адвокат при отсъствие на доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя или упълномощения от него представител извън кръга на лицата по чл. 32, т. 1 ГПК. Само редовна жалба се връчва на насрещната страна за отговор и едва тогава цялото дело се изпраща в по-горната инстанция. Следователно искането за предоставяне на правна помощ, предпоставящо изпълнението на изискванията по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, следва да бъде разгледано от администриращия въззивен съд, преди изпращане на делото в по-горната касационна инстанция. По тази причина постановените от ОС – Габрово актове след депозирането на касационната жалба, включително обжалваното разпореждане, са процесуално допустими и не е налице основание за обезсилване на разпореждането от 13.05.2015 г.
На основание чл. 278, ал. 4 ГПК вр.чл. 269, изр. 2 ГПК относно правилността на обжалваното разпореждане контролът следва да се ограничи в рамките на наведените оплаквания с частната жалба.
Противно на заявеното от жалбоподателя оплакване, по делото се съдържат съобщения за дадените указания за отстраняване на нередовностите на частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., първото от които е връчено по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК на 23.03.2015 г. (л.56 от в.гр.д.№ 115/2014 г.) и в изпълнение на което Л. Л. Ф. е бил длъжен да представи пред администриращия ОС документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в срок до 30.03.2015 г. включително. Това указание не е било изпълнено както в срок, така и по-късно. Вместо това по пощата е подадена неподписана молба за освобождаване от държавна такса. Подаването на тази молба съставлява порочно процесуално действие, като за отстраняване на порока са дадени указанията от 02.04.2015 г., за които е изпратено съобщение на 03.04.2015 г. Отрязъка от съобщението, удостоверяващ връчването му се съдържа на л.60 от в.гр.д.№ 115/2014 г., като призовкарят е отразил получаването на съобщението на 26.04.2015 г. от пълнолетно лице от адреса, посочен по-рано в частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. В тази връзка и по повод въпрос № 2 следва да се отбележи, че всяко съобщение, изготвено по утвърдения образец на книжата, подлежащи на връчване по реда на ГПК, съставлява официален документ и по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с материална обвързваща решаващия съд доказателствена сила за отразеното в него.
Неотносимо към законосъобразността на обжалваното разпореждане е оплакването на жалбоподателя, че същото съдържа невярна констатация, че молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ не е подписана. На първо място такава констатация изобщо не присъства в разпореждането. ОС е констатирал, че неподписана е молбата (с вх. № 1347) от 01.04.2015 г. за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., което отговаря на данните по делото. Предвид липсата на изпълнение на указанията да се подпише молбата от 01.04.2015 г., правилно ОС е приел, че изобщо не е сезиран с искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. Това от една страна означава, че са неотносими оплакванията, намерили израз в поставените от жалбоподателя въпроси под №№ 1 и 3. Поставянето им би попадало в предмета на произнасяне, ако предмет на разглеждане бе самата частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. срещу определението от 12.02.2015 г., но в случая това не е предмет на настоящото производство, занимаващо се със законосъобразността на разпореждането за връщане на посочената частна жалба.
Липсата на валидно заявено искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. и едновременно с него – липсата на изпълнение на указанията от 18.03.2015 г. , които са надлежно съобщени на 23.03.2015 г., мотивират настоящата контролна инстанция да приеме, че към 13.05.2015 г. са били налице предпоставките за приложение на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК за връщане на частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г.
В обобщение – атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: