О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 03.11.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 3526 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 11330 от 15.04.2014 г., подадена от Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я., приподписана от адвокат Р. Н. от САК, и насочена срещу въззивно решение № 253 от 26.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 2236/2013 г. на ОС – [населено място].
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1, ал.2 и ал.3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт – въззивно решение по гражданско-правен спор за съдебна делба в първата фаза.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. Б. Т. чрез пълномощника му адвокат Н. Н., който счита, че касационната жалба следва да се допусне за разглеждане на посочените в нея основания, като по същество е основателна.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от останалите ответници по касация: Ю. Н. Н., А. Д. У. и Б. Д. Я..
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 1578 по ПНИ на с.о.„П.”, землището на [населено място], с площ от 1 400 кв.м., а по скица – 1 388 кв.м. Решението на първата инстанция с № 1306 от 04.05.2007 г., постановено по гр.д.№1042/06 г. по описа на ВРС, XXXV състав, е отменено в частта относно съделителите и квотите, при които е допусната делбата, като вместо това е постановено съдебната делба на посочения недвижим имот да се извърши между Ю. Н. Н., А. Д. У., Р. Б. Т., Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. при следните квоти: 204/420 ид.ч. за Ю. Н. Н., 168/420 ид.ч. за А. Д. У., 24/420 ид.ч. за Р. Б. Т., 12/420 ид.ч. за Б. Д. Я., 4/420 ид.ч. за Н. С. Я., 4/420 за Г. Н. Я. и 4/420 за М. Н. Я..
За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит от общата наследодателка А. Ф. Л. (починала на 24.11.1975 г.) на възмездно правно основание по време на валидно сключен на 02.02.1941 г. църковен брак с Е. А. Л.. Съдът е приел, че този брак (като заварен към датата на влизане в сила на Наредбата–закон за брака – 27.05.1945 г.) по силата на преходни разпоредби на Наредбата–закон за брака е приравнен по правни последици на граждански брак. Изложени са мотиви защо съдът приема, че А. Ф. Л. и Е. А. Л. са имали валидно сключен брак, независимо от изпълнението или неизпълнението на задължението по чл.152 от Закона за лицата, Обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г. (след извършването на обреда на бракосъчетанието женитбата да бъде обявена пред местното длъжностно лице по гражданското състояние, след което да се състави акт за женитба), съответно – независимо от обстоятелството, че липсва отбелязване в регистрите на Община – [населено място] бракът между посочените лица да е бил обявен.
В продължение на тази линия на разсъждение, на основание чл.103 СК (в сила от 22.05.1968 г., отм. от 01.07.1985 г.) въззивният съд е приел, че имотът е придобил статут на съпружеска имуществена общност. Идеална част от имота (600/1400 ид.ч.) е била дарена от А. Ф. Л. на сина й Я. Н. Я. на 03.06.1975 г., което е станало със съгласието на съпруга й Е. А. Л., видно от съдържащото се в текста на материализиращия сделката нотариален акт официално удостоверяване за това обстоятелство. Съдът е приел, че съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата при действието на Семейния кодекс от 1968 г., като съпругът Е. А. Л. попада в кръга на наследниците й, наред с четирите й деца. На следващо място, с атакуваното решение е прието, че Е. Л. е съставил валидно саморъчно завещание в полза на настоящата ответница по касация А. Д. У., с което я е назначил за свой универсален правоприемник. Съобразно тези обстоятелства въззивният съд е определил кръга от съсобствениците, които следва да участват в извършването на съдебната делба и квотите им в съсобствеността.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите твърдят наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позовавайки се на значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на произнасянето по следните въпроси: „Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл.152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата” и „Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти”.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „Може ли съдът да основе своите изводи, без да обсъди наведените доводи и възражения и събраните по тях доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля”.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценката за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК, намира следното:
Настоящият състав на съда констатира, че липсва задължителна съдебна практика и по двата поставени правни проблема, обусловили решаващата воля на въззивния съд, поради което намира, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС по въпросите „Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл.152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата” и „Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти”. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.З ГПК.
Касационното обжалване не следва да се допуска по въпроса „Може ли съдът да основе своите изводи, без да обсъди наведените доводи и възражения и събраните по тях доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля”, доколкото в тази му част изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа позоваване за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, т.е. отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Тези доводи не могат да бъдат предмет на обсъждане във фазата по селектиране на касационните жалби, а следва да получат своя отговор с акта по чл.293 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 11330 от 15.04.2014 г., подадена от Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я., приподписана от адвокат Р. Н. от САК, и насочена срещу въззивно решение № 253 от 26.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 2236/2013 г. на ОС – [населено място].
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………………….. година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: