О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 07.10.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 3483 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 6577 от 19.07.2019 г., подадена от Г. А. Г. чрез адвокат М. М. от САК срещу определение № 149 от 08.07.2019 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по гр.д.№ 2472/2019 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение № 323 от 31.03.2008 г. по в.гр.д.№ 2191/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което потвърдено решение № 2437 от 18.07.2007 г. по гр.д.№ 5821/2005 г. на Варненския районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от З. И. П., който поддържа, че частната жалба е основателна.
Постъпил е отговор и от А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д. чрез адвокат Т. П. от АК – В., които поддържат, че частната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение, предходният тричленен състав на ВКС, Първо г.о. е приел на първо място, че, въпреки дадените от администриращия районен съд указания за привеждане на молбата в съответствие с разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, и след подаването на уточнителната молба от 29.10.2018 г. молбата за отмяна е останала нередовна, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Прието е още, че молбата за отмяна е и просрочена.
Обжалваното с настоящата частна жалба определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Последните са изчерпателно посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Подадената молба за отмяна не е съдържала изложение, отговарящо на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане № 39305 от 04.10.2018 г. администриращият районен съд е указал на молителката да отстрани тази нередовност. Указанието е съобщено надлежно на 19.10.2018 г., но не е изпълнено, както правилно (в изпълнение на правомощията си, разяснени с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК) е приел и предходният съдебен състав. Практиката на Върховния касационен съд е категорична, че производството за отмяната на влезли в сила решения, като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирани основания. Когато се касае до искане за отмяна поради обстоятелството, че страната молител не е удовлетворена от постановен от съда правен резултат по цитираните съдебни решения, без изложението да сочи на обстоятелства, които обективно да осъществяват някоя от хипотезите на установените от закона в чл. 303 ГПК или чл. 304 ГПК основания, то производство по отмяна не може да бъде проведено. Като се е произнесъл в този смисъл, предходният състав на ВКС е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 286 ГПК.
Обоснована е и констатацията, че в разглеждания случай с молбата за отмяна не са представени нови доказателства, нито има твърдения за нови обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на атакуваното решение. В такава хипотеза тримесечният срок за упражняване на правото да се търси отмяна при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (съобразно дадената от страната правна квалификация на искането за отмяна) започва да тече от момента на влизане в сила на решението, в случая – от 29.12.2008 г. Молбата за отмяна е подадена на 27.08.2018 г., т.е. след преклудиране на правото по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради изтичане на установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок, поради което (като просрочена) е процесуално недопустима.
С оглед настоящото произнасяне в тежест на жалбоподателката следва да се присъдят направените от ответниците по частната жалба А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д. разноски в настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 08.07.2019 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по гр.д.№ 2472/2019 г.
ОСЪЖДА Г. А. Г. ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д. сумата 300 (триста) лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: