О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№28
София, 13.02.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 4772 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 6262 от 26.05.2014 г., подадена от К. К. К. и К. К. К. от [населено място] срещу определение № 904 от 17.04.2014 г. на САС, ГК, ІV състав, постановено по в.гр.д.№ 1421/2013 г., с което са оставени без разглеждане като недопустими молбите на К. К. К. и К. К. К., подадени на 13.03.2014 г. и на 20.03.2014 г. за поправка и допълване на решението, постановено по посоченото дело на 19.02.2014 г.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С. Щ. Щ., с който се оспорва основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът намира, че същата е неоснователна.
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Съгласно правната теория и съдебната практика, такива са налице в случаите на несъответствие между формираната действителна правораздавателна воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Позовавайки се на тези две хипотези, К. К. К. и К. К. К. са депозирали молби на 13.03.2014 г. и на 20.03.2014 г. Видно от съдържанието на молбите, обаче, със същите не се търси поправка и/или допълване на решението в смисъла на тези понятия, вложен от законодателя в разпоредбите на чл.247, ал.1 и чл.250, ал.1 ГПК, а са изложени несъгласия с формираната правораздавателна воля, като се иска изменение на решението, включително досежно постановения от въззивния съд краен резултат по спора. Постановяването на подобно изменение е извън правомощията на съда, който е постановил акта, доколкото съгласно чл.246 ГПК след като обяви решението си по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. След като исканите от съда процесуални действия не попадат в обхвата на неговите правомощия, то молбите за извършването им се явяват процесуално недопустими. Като такава същите правилно са оставени без разглеждане от САС.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 6262 от 26.05.2014 г., подадена от К. К. К. и К. К. К. от [населено място] срещу определение № 904 от 17.04.2014 г. на САС, ГК, ІV състав, постановено по в.гр.д.№ 1421/2013 г., с което са оставени без разглеждане като недопустими молбите на К. К. К. и К. К. К., подадени на 13.03.2014 г. и на 20.03.2014 г. за поправка и допълване на решението, постановено по посоченото дело на 19.02.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: