О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 18.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2012 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2945 от 27.03.2017 г., подадена от Р. С. Т. и Г. Л. Т. чрез адвокат С. В. от АК – П. против въззивно решение № 78 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 62/2017 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, въззивен гр. състав.
Ответникът по касация С. А. Г. чрез адвокат И. Ц. от АК – П. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е допустимо и правилно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 961 от 08.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 1662/2016 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е уважен предявеният от С. А. Г. срещу Р. С. Т. и Г. Л. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахнат бордюрите, поставени на пътя към гаража в източната част от поземлен имот с идентификатор 55155.504.640 по КККР на [населено място], целият с площ от 277 кв.м. с адрес [населено място], [улица], която част е определена за общо ползване.
С исковата молба е посочено, че иска по чл. 109 ЗС е оценяем и цената му възлиза на сумата 1 882,90 лв. – данъчната оценка на притежаваната от С. А. Г. 1/2 идеална част от гаража, пречка за ползване на който представляват бордюрите, поставени на пътя към този обект. С исковата молба е представено удостоверение на [община] с изх.№ Д0010302 от 02.11.2015 г., съгласно което данъчната оценка гаража е 3 914,30 лв., половината от която е сумата 1 957,20 лв. С отговора на исковата молба ответниците са заявили възражение относно цената на иска по чл. 109 ЗС. Възражението е разгледано от първоинстанционния съд, който в о.с.з.04.10.2016 г. е възприел посочената от ищеца цена на иска по чл. 109 ЗС.
С т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум (претендира се ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия), цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В случая цената на иска е определена на 1 882,90 лв., като този въпрос е разрешен окончателно от първоинстанционния съд при условията на чл. 70, ал. 1 ГПК. Въпросът е относим при преценка дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Последният извод произтича от мотивите към т.т. 1 и 2 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които решенията по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС нито учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти, като както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника са вън от предмета на делото по негаторния иск. Предвид така разяснения характер на тази претенция се налага извода, че по отношение на негаторните искове не е приложимо изключението по чл. 280, ал. 3 (преди ал. 2), т. 1 ГПК, въведено с ДВ, бр. 50 от 2015 г. и въззивните решения по тях (като решения по граждански дела) подлежат на касационна проверка, само в случаите, когато цената на иска надхвърля сумата 5 000 лв. В случая това не е така, поради което касационното обжалване е недопустимо, независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание, че акта му подлежи на обжалване пред ВКС.
С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а образуваното въз основа на нея касационно производство – да бъде прекратено като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба с вх. № 2945 от 27.03.2017 г., подадена от Р. С. Т. и Г. Л. Т. чрез адвокат С. В. от АК – П. против въззивно решение № 78 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 62/2017 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, въззивен гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2012/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: