О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
гр. София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 2692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „частна касационна жалба“) с вх. № 5543 от 17.06.2019 г., подадена от М. Я. Д. срещу част от Определение № 238 от 08.05.2019 г. по гр.д.№ 4056/2018 г. на ВКС, I г.о.
В обжалваната част на атакуваното определение е прието, че касационната жалба, подадена срещу частта от въззивно решение № 2837 от 08.05.2018 г. по в.гр.д.№ 7994/2017 г. на СГС, в която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, е процесуално недопустима и подлежи на връщане съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се касае за искове, които нямат обуславящо значение за иска за делба и са за парични вземания с цена под 5 000 лева (с цена от по 4 236 лева).
Ответниците по частната жалба Е. Б. Ф. и А. Б. Г. са подали отговор на частната жалба, в който поддържат, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Частната жалба не съдържа оплаквания, касаещи атакуваното произнасяне, независимо от което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, за да се произнесе, настоящият състав на ВКС служебно провери релевантните факти и законосъобразността на обжалвания акт.
По делото е установено, че с молба от 28.09.2016 г. по реда на чл. 346 ГПК настоящите ответници по частната жалба Е. Б. Ф. и А. Б. Г. са предявили претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Същите са съединени с иска за делба, като цената на всяка от тях поотделно възлиза на сумата 4 236 лв. (след увеличението на цената на всеки от исковете от сумата 3 000 лв., допуснато от първоинстанционния съд в о.с.з. 10.04.2017 г.). Касае се за облигационни претенции, а не за вещни искове или съединени с тях обуславящи ги искове, поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение, постановено по иск с цена до 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС (така: Определение № 15 от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 113/2014 г. на ВКС, II г.о., Определение № 9 от 09.01.2017 г. по гр.д.№ 2820/2016 г. на ВКС, II г.о., Определение № 60 от 28.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 653/2017 г., III г. о.). Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че предходният състав на ВКС правилно е върнал касационната жалба срещу въззивното решение в частта по исканията за сметки, доколкото за допустимостта на касационната жалба от значение е цената на всеки един от исковете поотделно, а не техния сбор.
Изложеното в частната жалба (за тежко физическо и финансово състояние на жалбоподателката, искане за намаляване на присъдените суми с минимум 50%, искане за намаляване погасителната давност от 5 на 3 години) релевира обстоятелства и искания, които са ирелевантни и извън предмета на извършената проверка за законосъобразността на обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от Определение № 238 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4056/2018 г. на ВКС, Първо г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: