O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 23.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 336 /2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 124733/ 02.10.2017 година от А. Г. Т., Д. П. К., С. П. Х., В. К. П. и М. К. Х.- Г. чрез процесуалния им представител адв. С. С. САК срещу Решение Nо 6115 от 25.08.2017 година по гр. възз. д. Nо 18803/2014 год. на Софийския градски съд- ВО,IV”в” състав.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо I- 124-31 от 28.04.2014 година по гр. д. Nо 49885/2012 година на Софийския районен съд, ГК-124 състав по уважения положителен установителен иска за собственост и е постановил ново решение , с което заявеният от А. Г. Т., Д. П. К., С. П. Х., В. К. П. и М. К. Х.- Г. иск на основание чл. 108 ЗС срещу А. Д. П., З. Г. И., И. Н. Д., В. Н. Д., М. Й. И. ( на лично основание и като правоприемник на починалия в хода на делото И. Г. И.) и К. Г. И. иск в неговата установителна част за признаване право на собственост на недвижим имот- незастроен поземлен имот находящ се в [населено място], [улица]No 6 , с площ от 1155 кв.м. с идентификатор по КК 02659.2194.1109 , представляващ бивш УПИ XIII-1109 от кв. 32 по плана на [населено място], местността вилна зона –Б. с площ от 1180 кв.м., при посочените граници , е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по преценка доказателства по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК ( редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год.) се обосновава с тезата , че процесуално правния въпрос – ако въззивният съд , като съд по съществото на спора не е обсъдил установеността на фактите по делото и всички доводи на страните ,свързани с тях, направените оспорвания за нищожност и материално-правна незаконосъобразност, налице е противно на установената задължителна съдебна практика, разрешение по процесуалния въпрос относно задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК- е произнесен в противоречие с Р Nо 326 от 20.12.2012 година по гр.д. Nо 177/2012 година на ВКС-ГК, III отд.
По въпросите : „Длъжен ли е съдът да приеме за разглеждане оспорването на решение на ОбСЗГ относно нищожност и незаконосъобразност , когато е налице такава конкуренция на права , при която само ако са налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността, правата на ищците по сделка с ТКЗС биха били отречени съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ ? При хипотеза по чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ следва ли да се изхожда от относителната недействителност на договора за покупка на земя от ТКЗС, до доказване на конститутивния и легитимационен ефект на административния акт за възстановяване на собствеността по реда на косвения съдебен контрол , за да се установи, дали е нищожно или материално незаконосъобразно възстановяването ?“ се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ( редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год.) по въпроса : „Упражняващият фактическа власт върху имот, закупен от ТКЗС , има ли право на защита по общия ред“ , произнесен според касаторите в противоречие със съдебната практика, обективирана с Р Nо 138 от 23.03.2010 год. по гр.д. Nо 2463/2008 година на ВКС –ГК, II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация А. Д. П., З. Г. И., И. Н. Д., В. Н. Д., М. Й. И. ( на лично основание и като правоприемник на починалия в хода на делото И. Г. И.) и К. Г. И., чрез процесуалния им представител адв.А. Ж.- САК, с който отговор се оспорват доводите на касаторите , че няма годен титул за собственост , основан на валиден реституционен акт по ЗСПЗЗ, който легитимира доверители му като собственици на процесния имот, бивша земеделска земя, разпоредена от ТКЗС. Поддържа се, че решението за възстановяване на собствеността на органа по земеделска реституция е представен и приет от въззивния съд , на този акт се базира решението на втората инстанция. Поддържа се довод, че решението е правилно и законосъобразно, сочи се и се представя съдебна практика в насока на точното приложение на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените и поддържани с касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК ( редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година ), намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед характера на заявения иск – за собственост, касационната жалба е процесуално допустима.
Решаващият и основен мотив на въззивният съд да приеме, че исковете на ищците А. Г. Т., Д. П. К., С. П. Х., В. К. П. и М. К. Х.- Г. не могат да бъдат уважени се базира на фактите, че праводателите на ищците са закупили процесната част от 1180 кв.м. с Договор за покупко-продажба от 02.10.1961година, сключен с ТКЗС „Д. Б.”- Б., като към закупения имот по регулация са придадени 80 кв.м., съгласно нот.акт № 153/1963 година, а ответниците противопоставят като легитимационен титул: Решение на ОбСЗГ „О. к.” № 5153/2004г., с което им е възстановена собствеността върху процесния имот, прогласено за нищожно с влязлото в сила на 05.09.2013г. решение на СРС, 31 състав от 03.06.2013г. по гр.дело № 49657/2012 година и влязло в сила, прието по реда на чл.266, ал.2 от ГПК във въззивното производство, ново Решение на ОбСЗ „О. к.” № 1490/ 05.06.2015 година, с което собствеността върху процесния имот, надлежно индивидуализиран в административния акт (след проведена процедура по чл.11,ал.4 и чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ), е възстановен на ответниците. От правна страна въззивният съд е приел, че възникналата конкуренция на права между ищците, като правоприемници на приеобретателите на процесния имот по сделката, сключена с ТКЗС и ответниците – като реституирани собственици на имота по реда на ЗСПЗЗ , се дава от чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ и разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ ( в сила от 22.11.1997 г.) и е свързано с незачитането на вещно-правното действие на прехвърлителната сделка, сключена с ТКЗС, макар и сделката да е действителна и валидна, поради реализираните от страна на ответниците основания за възстановяване собствеността на лицето, респ.- неговите наследници, собственици на имота преди включването му в ТКЗС. Като от фактическа страна няма спор, че не е налице нито едно от предвидените от закона изключения, при които транслативното действие на сделката се запазва.
В конкретния случай ищците не са навели твърдения за наличие на някое от законовите изключения, визирани от чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ : законно застрояване на имота или започнал законно разрешен строеж към 01.03.1991година.
Ищците са поддържали, че следва да се зачете, установено от наследодателите им владение върху процесния имот от 1961 година, което е продължено от тях след смъртта на наследодателите, и дава основание за придобиване на собствеността на оригинерно основание. Въззивният съд е разгледал искането и е дал отрицателен отговор на възможността за придобиване на собствеността, разпоредена бивша собственост на ТКЗС (земеделска земя ) на основание чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ , които разпоредби изрично изключват правната възможност на ищците за придобиване на процесния имот по давност в сочения от тях период от време.
След преценка на наведените доводи и правни съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания.
С разясненията на ТР 1/ 2009 година на ОСГТК се приема , че разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, изисква от касатора да формулира конкретен процесуално – правен или материално-правен въпрос, чието разрешение по конкретния спор, е обусловило постановения с обжалваното решение неблагоприятния за обжалващата страна резултат на делото. Доколкото основният правен въпрос касае разрешението на възникналата конкуренция на правни основания за собствеността на процесния имот- земеделска земя , даденият от съда приоритет на титула на собственост от земеделската реституция е напълно съобразен с точното прилагане на закона- чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и фактите по делото. Въпросите касаещи евентуалната нищожност респ. материална незаконосъобразност на решението на ОбСЗГ за възстановяване на собствеността на ответниците не може да се счита за обуславящ изхода на делото предвид на представеното ново решение на органа на поземлената реституция, надлежно прието пред втората инстанция. Искането за проверка по реда на косвения съдебен контрол е направено в съдебното заседание, в което документът е приет и приобщен към доказателствения материал по делото, но без аргументи в каква насока са евентуалните пороци на административния акт, буславящи нищожност или материална незаконосъобразност. Оспорената липсата на идентичност между възстановения имот и този, закупен от ТКЗС, не съставлява възражение, което изисква косвен съдебен контрол за материална законосъобразност, а доколкото по силата на изслушаната експертиза е установена идентичността на имотите , то поставените въпроси са извън контекста на предмета на спора.
Релевираните процесуални въпроси се явяват необуславящи изхода на делото, тъй като същите имат характера на доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изграждане на волята на съда за крайния изход на спора. Проблемите на доказването, събирането и анализа на доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост, могат да обусловят извод за отклонения от задължителната съдебна практика само когато съдът е действал contra lege. Доколкото решаващият съд излага своите съображения , неудовлетворителния за страната касатор резултат, не може да съставлява основание за допускане на касационното обжалване.
Въпросът, касаещ придобиване на земеделската земя , продадена на наследодателите на ответниците от ТКЗС, незастроена до момента на реституцията и формите на защита са получили своя негативен отговор изцяло съобразно буквата на закона – чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, чл.10, ал 7 ЗСПЗЗ във вр. с чл.5 , ал 2 ЗВСОНИ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 124733/ 02.10.2017 година, заявена от А. Г. Т., Д. П. К., С. П. Х., В. К. П. и М. К. Х.- Г. чрез процесуалния им представител адв. С. С. САК срещу Решение Nо 6115 от 25.08.2017 година по гр. възз. д. Nо 18803/2014 год. на Софийския градски съд- ВО, „IV”в” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: