O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 23.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 532 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 129518 / 05.11.2014 год. на П. А. Н. , И. П. Н. , Ц. П. Н.- Г. , Н. Д. Б. и В. Д. Н., всичките от гр С. чрез адв. И. Т. С.- САК срещу въззивно Решение Nо 16827 от 09.09.2014 година по гр. възз.д.Nо 5159/2013 год. на Софийския градски съд по отхвърления иска за съдебна делбата на недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място] , [улица]No 6 , съставляващо УПИ II-2, кв.43[жк]м.Ц. г.ч.- район С. на СО, с идентификатор 68134.512.431 по КК на града.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с което искът за съдебна делба е отхвърлен , приемайки , че ответникът [фирма] е собственик на имота- терен и построените в него магазини ,при придобито владение на основание договори от 2003 година със Столична община и изтекла придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че решението на въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР 1/2010 год. на ОСГК на ВКС, Определение No 231 от 13.06.2013 год. по гр.д. Nо 2797/2013 год. на ВКС-2 отд. ГК, Решение Nо 59 от 07.06.2010 год. по гр.д. Nо 140/2009 год. на ВКС-ГК, Решение Nо 166 от 15.10.2012 год. по гр.д.353/2012 год. на АС-Варна , Решение 383 от 2.11.2011 год. по гр.д. 1388/2010 год. на ВКС- 1 отд. ГК доколкото касаторите имат предвид / с оглед на наведени доводи, но не и при формулиран от тяхна страна правен въпрос/ въпросът за противопоставимостта на реституционното решения по ЗВСОНИ спрямо трети лица , придобили имота преди реституционното решение“.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] чрез адв. М. Б. САК , с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване при липса на точно формулирани правни въпроси и приложена относима към същите задължителна или противоречива съдебна практика , възразява се , че посоченото ТР 1/2010 година касае приложимостта на чл. 7 ЗВСОНИ , но не и правната норма , на която е реституиран имота респ. се поддържа тезата , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са допуснати нарушение, които да водят до отмяната му, ако касационното обжалване бъде допуснато.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- съдебна делба първа фаза , настоящият състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Доколкото може да се приеме , при въведените оплаквания по същество на касационната жалба доводи, че има изведен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК за противопоставимостта на реституционното решения по ЗВСОНИ спрямо трети лица, придобили имота преди реституцията , за който се поддържа , че е произнесен в противоречие на ТР 1/2010 год. на ОСГК на ВКС, самият касатор , с искането си за прилагане на разясненията по аналогия към настоящата хипотеза, изключва възможността за допускане , тъй като селекцията може да бъде извършена само и доколкото се касае до приложението на една и съща правна норма по делата , в противоречие с определена задължителна съдебна практика. Посоченото ТР на ОСГК на ВКС има за предмет тълкуване последиците при възстановяване на правото на собственост на основание чл. 7 ЗВСОНИ т.е. на онези ограничени хипотези на възстановяване на собствеността, когато имотът е разпореден от държавата в полза на трети лица, но при нарушение на нормативен акт, или при използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт. Прилагането на ТР по аналогия не може да има , особено когато фактическия състав на реституцията по чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ е напълно различен от този, при който може да се извърши възстановяване на собствеността по чл. 7 ЗВСОНИ.
С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС по приложение на законовите критерии за селекция изрично се приема , че противоречивата съдебна практика може да бъде ценена само спрямо влезли в сила решения на съдилищата.
Определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК не са от тази категория , поради което и искането за селекция на база изложеното по Определение No 231 от 13.06.2013 год. по гр.д. Nо 2797/2013 год. на ВКС-2 отд. ГК, не може да бъде ценено.
Решение Nо 59 от 07.06.2010 год. по гр.д. Nо 140/2009 год. на ВКС-ГК е неотносимо към поставения правен проблем , тъй като засяга само хипотезата на възстановяване на собственост , отнета на законово основание- хипотезите на чл. 1 ал.1 ЗВСОНИ и не може да се приеме , че касае и хипотези на ‚незаконно или не по установения ред отнемане на собственост в хипотезите на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, поради което не може да бъде извършена селекция в исканата от касатора насока.
Решение Nо 166 от 15.10.2012 год. по гр.д.353/2012 год. на АС-Варна касае хипотеза на зачитане на правния ефект на влязло в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ спрямо трети лица , чието правно разрешение не може да бъде приложено по аналогия към настоящите факти и правоотношения , поради което и на него не може да бъде базирана оценката на ВКС за селекция и допускане на касационното обжалване.
Посоченото с касационната жалба Решение 383 от 2.11.2011 год. по гр.д. 1388/2010 год. на ВКС- 1 отд. ГК се засяга въпроса за заличаване на придобивна давност , изтекла до 25.11.1997 година .това решение също е неотносимо към поставения въпрос , тъй като в хипотеза, разгледана по настоящото производство , се касае за изтекла давност, чиито срок е изтекъл за времето след 2003 година , когато имотът е придобит от ответника по договорите със Столична община ., поради което това решение също не може да бъде критерий за селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 129518 / 05.11.2014 год. , заявена от П. А. Н. , И. П. Н. , Ц. П. Н.- Г. , Н. Д. Б. и В. Д. Н., всичките от гр С. чрез адв. И. Т. С.- САК срещу въззивно Решение Nо 16827 от 09.09.2014 година по гр. възз.д.Nо 5159/2013 год. на Софийския градски съд по отхвърления иска за съдебна делбата на недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място] , [улица]No 6 , съставляващо УПИ II-2, кв.43[жк]м.Ц. г. ч.- район С. на СО, с идентификатор 68134.512.431 по КК на града.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :