О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 12.12.2014год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6724/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Й. К., чрез пълномощника й адв. Ст. П., против въззивното определение от 23.05.2014 год. по ч. гр. д. № 3456/2014 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определението от 16.01.2014 год. по гр. д. № 31180/2013 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му по съображения за неправилност и необоснованост на извода на съда за недопустимост на предявените искове.
Ответникът [фирма] не е взел становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба против въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените установителни искове, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по приложените граждански дела на СРС от 2011 год. са влезли в сила, издадени са изпълнителни листове за вземанията на [фирма], въз основа на които са образувани и изпълнителни дела за събирането им. Длъжникът А. К. не е подала възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, нито е подала възражение пред въззивния съд на основание чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаването им в хипотезата на ненадлежно връчване /чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК/, в каквато насока са твърденията й в частната жалба пред въззивния съд. В случая са предявени отрицателни установителни искове за признаване, че ищцата не дължи сумите по изпълнителните листове, издадени въз основа на заповедите за изпълнение, поради погасяването им по давност, т. е. не са налице и предпоставки за предвиденото специално производство по оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК. Тъй като длъжникът не е упражнил правата си по предвидените в закона начини, приложими в заповедното производство, недопустимо е по общия исков ред да релевира основания за оспорване на невъзразеното вземане, поради което и предявените отрицателни установителни искове са недопустими.
В изложението жалбоподателката формулира въпроси относно връчването на преписи от издадените от заповедния съд заповеди за изпълнение, регламентирано в чл. 411, ал. 3 ГПК, в контекста на ненадлежно връчване на адреса й, обосноваващо извод за преценка на исковата молба като възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК. Поставен е и въпрос относно влизане в сила на заповедта за изпълнение при ненадлежното й връчване, като липсва релевиране на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението въпроси не са обусловили направения от въззивния съд извод за недопустимост на предявените искове за установяване, че сумите по издадените изпълнителни листове на основание заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК не се дължат от ищцата, сега жалбоподател поради погасяването им по давност към момента на подаване на заявленията от [фирма]. Както първоинстанционният съд, така и въззивният, в изпълнение на служебното им задължение да следят за наличие на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, са приели липса на правен интерес за ищцата, сега жалбоподател, да оспори вземанията, предмет на издадените изпълнителни листове, при липсата на надлежно излагане в исковата й молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземанията, предмет на влезлите в сила заповеди за изпълнение. С оглед приетото в т. 16 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС преценката дали твърдените факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, с оглед преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Твърденията в исковата молба за наличие на погасителна давност на вземанията не обхващат хипотезата на чл. 424 ГПК, поради което и съдът приел производството за недопустимо и това е релевантният правен въпрос за изхода на делото, а не поставените в изложението към частната касационна жалба, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения за такива обстоятелства.
Извън липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е налице нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, нито е налице позоваване от страна на жалбоподателката на такава. Поради това и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, водим от което настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 11074 от 23.05.2014 год. по ч. гр. д. № 3456/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: