O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 25.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1572/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 25287/21.02.2018 год. от Столична община [населено място] чрез процесуалния представител адв. Р. В.- САК срещу въззивно Решение Nо 222 от 10.01.2018 год. по гр.възз.д. Nо 4019/2017 год. на Софийския градски съд.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на районния съд, което е отхвърлен иска на Общината срещу „Младежка кооперация Ялта“ [населено място] за съдебна делба на изградените по силата на учредено право на строеж по Договор от 16.04.1997 година помещения.
С касационната жалба се поддържа , че решението на въззивния съд е неправилно , постановено в нарушение на чл. 97 ЗС, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите за приложимостта на чл. 97 ЗС при застрояване па площ , по-голяма от учреденото по договор за суперфиция, за основателността на тезата на съда ,че в тези хипотези се касае до приращение и не възниква съсобственост , без изрични мотиви на съда , на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Младежка кооперация Ялта“ С., с който чрез защитата – адв. М.Р. – САК се оспорва наличие на основания за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради неотносимост на поставените въпроси , както и поради наличие на съдебна практика в смисъла, в който се е произнесъл въззивния съд. Излагат се доводи за неоснователността на доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски в размер на 1000 лв.
Съставът на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1, т.3 и доводи на защитата на ответника по касация и предпоставките на чл. 280 ал.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваем съдебен акт, с които е разрешен гражданскоправен спор за съдебна делба и се явява процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
За да отхвърли предявеният иск за съдебна делба, решаващият съд е приел, тълкувайки клаузите на Договора за суперфиция, че по силата на построеното не е възникнала съсобственост със собственика на терена- СО, подлежаща на делба. Построеното в повече около 98.71 кв.м. , извън обема на учреденото право на строеж на обектите с идентификатор 68134.106.133.1.14 , 68134.106.133.1.15 и 68134.106.133.16 с договорена площ от около 1400 кв.м., доколкото не съставлява нов самостоятелен обект на правото на собственост, не може да бъде подведен под режима на чл. 92 ЗС, а следва да бъдат приложено правилото на чл. 97 ЗС.
Поставените в тази насока материално-правни въпроси за принципното разграничаване на двата института и условията, при които намират приложение съответно разпоредбите на чл. 92 ЗС или на чл. 97 ЗС в хипотези, аналогични на настоящата, не могат да обусловят извод , че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Налице е безпротиворечива съдебна практика, посочена в мотивите на съдебното решение, както и в отговора на ответника по касация, която е съобразена и приложена от въззивния съд в акта му по същество. Няма отклонения от виждането на съдилищата, че построеното извън обема на уреденото право на строеж, доколкото не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост не може да бъде основание за възникване на право на собственост в полза на собственика- суперфициент, нито съсобственост , ако са налице предпоставките на чл. 97 ЗС. В тези случаи отношенията между суперфициаря и суперфициента се уреждат на плоскостта на неоснователното разместване на блага.
Изведеният въпрос, свързан с „правилността на съдебния акт“ , в случай, че изводите на съда не съставляват самостоятелни правни съждения, а повтарят тези на цитираните съдебни решения, съставляват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила –арг. на чл. 236 ал.2 ГПК, поради което и не могат да ценени на плоскостта на дължимата преценка на съда в етапа на селекция и допускане на касационно обжалване.
По искането на ответника по касация за присъждане на разноски. При постановения правен резултат на недопускане на касационното обжалване искането се явява основателно и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, направени за защита пред съответната инстанция. При представения Договор за правна защита и съдействие No 779044/ 12.04.2018 година – л.17, следа да се приеме, че искането е доказано в размер на сумата от 1000 лв. ( хиляда лева).
По изложените съображения , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 25287/21.02.2018 год. от Столична община [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Р. В.- САК срещу въззивно Решение Nо 222 от 10.01.2018 год. по гр.възз.д. Nо 4019/2017 год. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Столична община ЕИК[ЕИК] да заплати на „Младежка кооперация Ялта“ [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от 1000 лв. ( хиляда лева), разноски за процесуална защита в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: