О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 14.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1675 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1579 от 19.01.2017 г., подадена от И. Х. С. чрез адвокат Р. Д. от АК – В. против въззивно решение № 1617 от 14.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1643/2016 г. на ОС – Варна. С него е потвърдено решение № 1484 от 13.04.2016 г. (поправено с решение № 2269 от 09.06.2016 г.), постановено по гр.д.№ 8220/2014 г. на РС – Варна, г.о., 21 състав, с което е изнесен на публична продан недвижим имот представляващ жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.66.1, находяща се в [населено място], [улица], със ЗП 71 кв.м., изградена в имот с идентификатор 10135.1503.66, ведно с припадащите й се ид.части от дворното място върху което е построена, с пазарна оценка 81 850 лева, като след извършване на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: за [фирма] – 4/20 ид.части, за И. Х. С. – 4/20 ид.части, за В. Г. Д. – 3/20 ид.части, както и за В. Г. Д. и Ц. Н. Д. в режим на СИО – 9/20 ид.части, които части са от жилищната сграда ведно с припадащите й се идеални части от дворното място върху което е построена. С въззивното решение е потвърдено и решение № 2269 от 09.06.2016 г. по гр.д.№ 8220/2014 г. на РС – Варна, в частта, с която съдът е допуснал тълкуване на решение № 1484 от 13.04.2016 г. в смисъл, че припадащите се идеални части от дворното място върху което е построена допусната до делба жилищна сграда се определят по правилата на чл. 40, ал. 1 ЗС, и в частта, с която съдът е отхвърлил молбата от 28.04.2016 г., подадена от И. Х. С. на основание чл. 247 и чл. 250 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и направеното в условията на евентуалност искане за допълване на решение № 1484 от 13.04.2016 г.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което да бъдат уважени заявените от касатора оспорвания.
Ответниците по касация [фирма], В. Г. Д. и Ц. Н. Д. не са подали отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е съобразил, че с решение № 1969 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 8220/2014 г. по описа на РС – Варна е допусната съдебна делба на процесната жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.66.1, която да се извърши между съделителите [фирма] с квота 4/20 ид.части, И. Х. С. с квота 4/20 ид.части, В. Г. Д. с квота 3/20 ид.части и В. Г. Д. и Ц. Н. Д. в режим на СИО с квота 9/20 ид.части, които части са от жилищната сграда ведно с припадащите й се идеални части от дворното място върху което е построена. Със заключението на СТЕ е установено, че сградата е реално неподеляема при квотите, при които е допусната делбата, като не могат да се обособят дори само два реални дяла. Предвид последното и на основание чл. 348 ГПК е споделен извода на РС – Варна, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан. По поставения от въззивника (сега – касатор) И. Х. С. спорен въпрос следвало ли е РС да индивидуализира размера на припадащите се идеални части от дворното място, в което е построена сградата, окръжният съд е приел, че направеното искане за конкретизация на точните идеални части, припадащи се към всяка отделна квота, е неосноватено. Съдът се е позовал на решението по допускане на делбата, съгласно което до делба е допусната само жилищната сграда между настоящите съделители при посочените квоти, ведно с припадащите й се идеални части от дворното място върху което е построена тя, като по отношение на дворното място е прието, че то няма самостоятелен статут, защото представлява обща част на сградите построени върху него предвид наличието на т.нар. „хоризонтална етажна собственост”. Като правилно е споделено разбирането на РС, че дворното място съставлява обща част и за другия изграден в него обект, който не е предмет на настоящата делба, а е собственост на трети за делото лица. В тази хипотеза припадащите се на всеки от двата самостоятелни обекта идеални части от мястото следва да бъдат определени по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС в друго производство, а не в хода на настоящото производство по делба на жилищната сграда с идентификатор 10135.1503.66.1.
В представеното от касатора изложение на касационните основания са поставени следните въпроси:
(1) Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част ? – с довод, че е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с Р № 22 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 145/2011 г. на ВКС, І г.о., Р № 47 от 27.02.2015 г. по гр.д.№ 3666/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 429 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на ВКС, І г.о., както и противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с Р № 2305 от 01.10.1974 г. по гр.д.№ 1152/1974 г. на ВС, І г.о. и Р № 398 от 04.06.1987 г. по гр.д.№ 208/1987 г. на ВС, І г.о., както и
(2) Относно задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК? – с довод, че е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с Р № 13 от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 4287/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 3 от 15.03.2016 г. по гр.д.№ 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Р № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 5 от 05.02.2016 г. по гр.д.№ 3583/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По отношение на въпрос № 1 не се установява наличие на противоречие между произнасянето на въззивния съд и релевираната практика на ВКС и решенията, постановени при действието на отменения ГПК. На първо място се констатира различие между настоящия и казуса, разрешен с Р № 22 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 145/2011 г. на ВКС, І г.о. Видно от акта на ВКС, І г.о., обект на делбата е била единствената сграда в дворното място, което придобива статут на обща част именно в резултат от делбата, докато в настоящия случай дворното място е обща част за процесната сграда и друга, притежавана от трети за спора лица. Именно последното препятства определянето на общите части в рамките на делбеното производство, доколкото в него не участват всички притежатели на самостоятелни обекти в т.нар. „хоризонтална етажна собственост”. С Р № 47 от 27.02.2015 г. по гр.д.№ 3666/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса „Прекратява ли се действието на алеаторен договор при последвало производство за делба, в което прехвърлителката по договора е възвърнала изцяло собствеността върху имота, предмет на алеаторния договор”, какъвто правен проблем изобщо не стои в настоящия случай. С Р № 429 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на ВКС, І г.о. е разрешено дело за делба, предмет на което са били два имота – само дворните места, като особеното в случая е било това това, че в единия УПИ има построено жилище, лична собственост на едната съделителка, а в другия УПИ – сграда на два етажа, които представляват отделни жилища и са лична собственост на други двама съделители, при което е разгледан въпросът „Дали в този случай делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан или следва да се съобрази, че теренът на един от имотите, в който има сграда на два етажа, представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не може да бъде предмет на разпореждане отделно от сградата или от отделните обекти в нея”. Видна е липсата на каквато и да е близост между настоящия и казусите по другите дела, поради което постановените по тях решения съставляват неотносима съдебна практика с произтичащото от това отсъствие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С Р № 2305 от 01.10.1974 г. по гр.д.№ 1152/1974 г. на ВС, І г.о. съдът се е произнесъл по въпроса продължава или следва да се прекрати производството по делбеното дело, ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата е настъпило сливане на правата на съделителите (в казуса – с оглед впоследствие влязло в сила решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД), което също съставлява неотносима съдебна практика. Касационният съд не споделя и виждането на касатора, че след настоящата делба ще остане неликвидирана съсобственост (в която връзка е позоваването на Р № 398 от 04.06.1987 г. по гр.д.№ 208/1987 г. на ВС, І г.о.), обосновано с различието между признатите с решението по допускане на делбата квоти и тези, произтичащи от сделките, въз основа на които страните по делото са придобили права в собствеността на дворното място. Този проблем не е в обхвата на втората фаза на делбеното производство, доколкото установяването на обектите, върху които съществува съсобственост, лицата с права в съсобствеността и обема на тези права е задача на първата фаза от делбеното производство. По тези въпроси районният съд се е произнесъл с влязло в сила на 03.06.2015 г. решение и те не подлежат на преразглеждане в рамките на производството по извършване на делбата. В мотивите на съдебния акт ясно е посочено, че делбата не се допуска по отношение на дворното място и причината за това разрешение, което личи и от диспозитива на акта, а притежаваните от страните права в съсобствеността на дворното място са трансформирани в припадащи се идеални части от дворното място, съответни на дяловете в процесната жилищна сграда.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който обуславя изхода по конкретното дело, произтича от предмета на спора и е от значение за решаващата воля на съда, както и при наличие на някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Освен това в случая не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с изискванията, вменени му с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът приема, че въпрос № 2 не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1617 от 14.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1643/2016 г. на ОС – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: