О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5117 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по :
* касационна жалба с вх.№ 10058 от 12.08.2016 г., подадена от С. И. С. и приподписана от адвокат Р. Ж. от АК – С. З. , както и
* насрещна касационна жалба с вх.№ 12707 от 21.10.2016 г., подадена от Д. Н. С. и приподписана от адвокат Г. Й. от АК – С. З.
против въззивно решение № 210 от 04.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1170/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, І-ви гр.състав .
Подалите жалби насрещни страни взаимно ги оспорват, като възразяват срещу наличието на основание за допускане на обжалването по искането на срещупоставената страна. Претендират разноски.
Ответниците по касационната жалба на С. И. С. – С. Н. Н. (действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. К.), К. Г. М., С. Г. М., И. Н. Т., Й. И. Ш., Ц. К. П., М. К. С., И. С. Й. и З. М. Й., не са се възползвали от правото по чл. 287, ал. 1 ГПК да подадат отговори.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в сроковете по чл. 283 ГПК и по чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК.
По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, след като частично е отменил решение № 115 от 29.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 2722/2014 г. по описа на РС – гр. Стара Загора, Окръжен съд – Стара Загора е признал за установено по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Д. Н. С. и С. Н. Н. (действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. К.), че ищецът С. И. С. е собственик на реална част с площ 6,6 кв.м., разположена непосредствено до източната граница на собствения му имот с идентификатор 68850.509.4508 и на западната граница в имота на ответниците Д. Н. С. и С. Н. Н., която реална част е включена неправилно в имот № 68850.509.4507, разположена е по цялата западна част на последния имот, с неправилна форма и е отбелязана в червен цвят в комбинираната скица, Приложение № 10 на вещото лице, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението, при граници – на запад имот ид. № 68850.509.4508, на север имот ид. № 68850.509.4505, на изток – имот ид. 68850.509.4507 и на юг – завършва в една точка в най – крайната част на границата между имоти №№ 68850.509.4508 и 68850.509.4507, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18 – 1 от 08.01.2008 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК – [населено място] относно границата между ПИ с № 68850.509.4508 и ПИ с № 68850.509.4507 по отношение на описаната част с площ 6,6 кв.м. Решението на РС – гр. Стара Загора е потвърдено в останалата му част, с която предявеният от С. И. С. срещу Д. Н. С. и С. Н. Н. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отхвърлен по отношение на останалата реална част от имот № 68850.509.4507 с площ над 6,6 кв.м. до претендираните 14 кв.м. и е отхвърлен предявеният от С. И. С. срещу К. Г. М., С. Г. М., И. Н. Т., Й. И. Ш., Ц. К. П., М. К. С., И. С. Й. и З. М. Й. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае за установено, че към датата на одобряване на кадастралната карта С. И. С. е бил собственик на реална част от ПИ № 68850.509.4505 с площ 1 кв.м., разположена непосредствено до североизточния ъгъл на ПИ № 68850.509.4508 и в югозападния ъгъл на имот № 68850.509.4505 и същата реална част неправилно е включена в имота на посочените ответници, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри (одобрени с цитираната заповед на изпълнителния директор на АГКК – [населено място]) относно границата между ПИ № 68850.509.4508 и ПИ № 68850.509.4505.
В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят С. И. С. е формулирал следните въпроси:
(1) „Допустимо ли е при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът да приеме за вярна имотна граница между два поземлени имота такава, която не съвпада със съществуващата на място материализирана граница /ограда и сгради/ и не съответства на правата на собственост на страните и на геодезическото заснемане на имотите ?”
(2) „При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви, защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства ?”
(3) „Допустимо ли е съдът да поставя задача на вещо лице да даде отговор на правни въпроси от съществото на спора ?”
(4) „Допустимо ли е съдът да мотивира своето решение въз основа на заключение на вещо лице по поставени от съда в задачите правни въпроси ?”
Поддържа се противоречие с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, изразило се в отказа на съда да допусне допълнително заключение на изслушаната от ОС съдебно-техническа експертиза. Противоречието с Р № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и с Р № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о. се е изразило в липсата на обсъждане на скица-проект на инж. Т. Н. и СТЕ на ВЛ инж. Н. П..
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, произтича от предмета на спора и е от значение за решаващата воля на съда, както и при наличие на някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. По аналогичен начин се разрешава и искането за допускане на обжалването, аргументирано с довод, че направените от съда изводи относно релевантните за спора факти са необосновани. Необосноваността на решението е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание. Този порок съставлява подвид на нарушението на процесуалните правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното положение по спора. Първият поставен от касатора въпрос обобщава именно оплакванията му за необоснованост на формирания извод, че пространствените предели на правото му на собственост не надхвърлят тези, установени с приетото от въззивния съд заключение на съдебно-техническата експертиза, поради което той не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. По аналогичен начин следва да се разреши искането и досежно останалите поставени от касатора питания (№№ 2, 3 и 4). Същите обобщават оплакванията му за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, които при това не намират опора в данните по делото. След като е допуснал всички допустими и относими към спорното право доказателства по своевременно заявените от страните искания, съдът е обсъдил в съответствие с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК доказателствата и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право, а несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Поставената на ВЛ Г. задача изцяло преповтаря поставените от касатора въпроси, на които е отговорено изчерпателно и компетентно. Данните по делото не сочат на извод да са били налице предпоставки за служебно събиране на доказателства по реда на чл. 195 – чл. 206 ГПК, поради което и не е налице противоречие с разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Представената с исковата молба скица – проект, изготвена от инж. Т. Н., по своето естество е частен свидетелстващ документ и по силата на чл. 180 ГПК не обвързва съда въз основа на него да приеме нещо различно от това, че е съставен от соченото за негов автор лице. Заключението на ВЛ инж. Н. П. в никаква степен не ползва заявената от касатора претенция, тъй като установява, че границите между имоти №№ 68850.509.4508, 68850.509.4507 и 68850.509.4505 е нанесена в съответствие с отразеното на предходните кадастрален и действащ план за регулация. В останалата му част заключението само констатира наличието на извършеното от инж. Т. Н. геодезическо заснемане и резултатите от него, които, както се посочи по силата на чл. 180 ГПК не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Предвид изхода от произнасянето по първоначалната касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Д. Н. С. не следва да се разглежда.
На основание чл. 81 ГПК, заявеното искане и представените доказателства (л. 33 и 34 от настоящото дело) касаторът С. И. С. следва да заплати на Д. Н. С. направените разноски за защита пред ВКС – сумата 200 лв. – заплатено възнаграждение на адвокат Й. за изготвянето на отговор срещу касационната жалба, съгласно ДПЗС № 088151 от 29.09.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 210 от 04.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1170/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, І-ви гр.състав .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещна касационна жалба с вх.№ 12707 от 21.10.2016 г., подадена от Д. Н. С. и приподписана от адвокат Г. Й. от АК – С. З. против въззивно решение № 210 от 04.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1170/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, І-ви гр.състав.
ОСЪЖДА С. И. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. С. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: