О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 08.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 612 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. А. Т. и Д. А. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. П., против въззивното решение от 20.11.2014 год. по гр. д. № 2017/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение от 17.06.2014 год. по гр. д. №1241/2012 год. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторите отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на недвижим имот в [населено място], СО „П.”, с идентификатор 10135.3506.1026 с площ от 1 012 кв. м., при посочените в решението граници.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, с оглед поддържаното от тях придобивно основание – давностно владение, за допустимо възражението им относно принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ответниците към миналия момент на колективизацията, както и липсата на идентичност на спорния имот с притежавания такъв към същия момент, обосноваващи незаконосъобразността на възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ в тяхно лице. Поддържат и неприложимост на разясненията в ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС към настоящия казус.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси, както следва: 1/. Възможно ли е лице, придобило правото на собственост по давностно владение, да противопоставя това право по отношение на лице, на което е възстановено правото на собственост по земеделска реституция и да оспорва същата, като възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на колективизацията, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията имот. 2/. Възможно ли е чрез давностно владение да се придобие имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ и може ли да се оспорва правото на собственост на бившия собственик от лице, което твърди да е собственик по давностно владение и предявава отрицателен установителен иск и 3./Възможно ли е съдът по реда на косвения съдебен контрол да преценява законосъобразността на решението за възстановяване на правата по ЗСПЗЗ като индивидуален административен акт, ако се твърди придобиване по давност от лицето, което оспорва този акт.
Касаторите поддържат произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение да противоречи на представеното решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК с 125 от 27.05.2014 год. по гр. д. № 114/2014 год. І г. о., в което е прието, че ползувател с права върху имота по пар. 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ може да придобие и по давност имота, собствеността върху който е била възстановена по ЗСПЗЗ, като тази възможност е извън предмета на произнасяне по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В писмения отговор ответниците С. Д. П., Р. Д. Я., И. Р. Т., Р. Б. Т. и Д. Д. В., чрез адв. К. С., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е бил уважен, и вместо това да постанови друго, с което отхвърлил същия, въззивният съд приел, че ответниците по иска се легитимират като собственици на спорния поземлен имот 1026 на основание издаденото на наследниците на Р. Р. решение за възстановяване на собствеността от 2006 год. и заповедта на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Статутът на имота като земеделска земя в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е бил спорен по делото, както и придобиването на собствеността върху част от него с площ 600 кв. м. от наследодателите на ищците, при условията на параграф 4а, представляваща по ПНИ имот 91. Съдът приел, че последните не могат да оспорват принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ответниците към момента на кооперирането на земята, независимо от претендираното от тях придобивно основание за разликата в площта на целия имот, за която по ПНИ е отреден спорния имот, възстановен на наследниците на бившия му собственик по ЗСПЗЗ, тъй като черпят правата си от тези на наследодателя им, на когото е било предоставено право на ползване. В настоящия случай приел за приложими разясненията в ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Съдът приел за непротивопоставим на правата на възстановените собственици поддържания от ищците по отрицателния установителен иск довод за придобивна давност с оглед липсата на необходимия по закон срок от индивидуализирането на имота със заповедта по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ през 2011 год., като се е позовал на цитираната съдебна практика в тази насока. Тъй като на признатото и възстановено право на собственост върху спорния имот 1026 по ЗСПЗЗ същите не могат да противопоставят изключващо го свое право, искът им е неоснователен.
Спорното право, представляващо предмет на предявения отрицателен установителен иск, е отричаното от ищците, сега касатори, право на ответниците по възстановяване на собствеността върху спорния имот. С оглед вида и обема на избраната от тях защита и с оглед разясненията в т. 1 на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно наличието на правен интерес за допустимостта на отрицателния установителен иск, произнасянето на въззивния съд е в рамките на предмета на спора – отричаното от тях право на ответниците, които имат доказателствената тежест да изчерпят всички основания за възникването му. Наличието на засегнато от спора право на ищците не е предмет на иска, а е относимо към обосноваване на правния им интерес за предявяването на отрицателен установителен иск. Затова и поддържаните доводи за придобивно основание за право на собственост на основание давностно владение не са предмет на иска, поради което и не са обусловили изхода на настоящия спор, който има за предмет отричаното от ищците право на ответниците. По този предмет е направения от въззивния съд извод относно наличието на възстановяване на собствеността върху земеделския имот, представляващ такъв по изработения ПНИ, на основание постановената заповед на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. На това право не може да се противопостави правоизключващо възражение за давностно владение, с оглед липсата на необходимия срок, считано от индивидуализиране на имота.
Следователно, произнасянето на въззивния съд по предмета на делото е в съответствие с разясненията както на ТР № 8/2012 год., така и на ТР № 9/2012 год. ОСГК на ВКС. Не е налице противоречие и с представеното към изложението на касаторите решение по гр. д. № 114/2014 год. на І г. о. ВКС, тъй като съдът не е отрекъл възможността да се придобие по давност имот, възстановен по ЗСПЗЗ, включително и от ползувател с права по параграф 4а, тъй като този въпрос не е предмет на настоящия спор. Ищците не са предявили иск за защита на своето вещно право, основано на довода им за придобиването му по давност, а релевирането му касае обосноваване на правния им интерес от предявения отрицателен установителени иск за установяване, че ответниците не са собственици на имота на основание реституция по ЗСПЗЗ, с оглед обосноваване на фактическата си власт върху имота. И тъй като същите не заявяват права върху имота към момента на колективизацията на земеделския имот, която претенция е предмет на защита по друг ред, то те не могат и да оспорват принадлежността на правото на собственост към този минал момент на наследодателя на ответниците, на които е възстановена собствеността по приключилата с издаването на заповедта по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ заповед на кмета. Поставените в изложението правни въпроси не са обусловили изводите на съда по предявения отрицателен установителен иск, поради което и не могат да обосноват наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите касаят допустимостта на иска с оглед обосноваване на правния интерес, произнасянето по който в положителен смисъл имплицитно се съдържа в постановеното по съществото на спора решение.
По тези съображения касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на основание поддържаното от касаторите основание.
С оглед този изход същите следва да заплатят на ответниците в настоящето производство направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1690 от 20.11.2014 год. по гр. д. № 2017/2014 год. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Т. А. Т. и Д. А. С. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. П., против него.
ОСЪЖДА Т. А. Т. от [населено място], [улица], вх. „Б” ет. 4, ап. 21 и Д. А. С. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 1, ап. 12 да заплатят общо на С. Д. П. от гр. Г. О., [улица], Р. Д. Я. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] И. Р. Т. от [населено място], [улица], № 3, ет. 7, ап. 19, Р. Б. Т. от гр. в., [улица], вх. „Б”, ет. 5, ап. 65 и Д. Д. В. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: