О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 19.11.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3920/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на „8-ми март” АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Н. Й., чрез адв. Д. П., против определение № 2026 от 18.06.2019 год. по в. ч. гр. д. № 2897/2019 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 4119 от 15.02.2019 год. по гр. д. № 474/2019 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разпореждането на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Агенция по вписванията от 15.11.2018 год. вх. рег. № 76308, акт № 136, том 20 от 15.11.2018 год. за вписване на възбрана върху 31.9777 % ид. ч. от посочените недвижими имоти.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението по изложените съображения за предвиден ред за обжалване на акта на съдията по вписванията в чл. 87 ЗКИР, във вр. с чл. 540 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, с искане за отмяната му и вместо това се отмени и разпореждането на съдията по вписванията за вписване на възбраната върху описаните имоти като неправилно. Изложени са доводи за липса на данни за притежаваните от дружеството, жалбоподател идеални части от недвижимите имоти, върху които е вписана възбраната, за начина на определянето им, липса на индивидуализация на възбранените имоти, както и липса на изрични пълномощни за подаване на искането за вписване на възбраната.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В приложеното към частната касационна жалба изложение се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Има ли предвиден ред за обжалване от длъжника на акта на съдията по вписванията, с който се вписва възбрана? 2. Длъжен ли е съдът преди да наложи възбрана върху идеални части да провери каква е идеалната част, притежавана от длъжника? 3. Може ли съдът да впише възбрана върху недвижими имоти при наличие на разминаване в описанието им в исковата молба, в съдебно решение, вписване в имотен регистър, вписване в кадастъра и реално съществуващи имоти на място? и 4. При подаване на молба за вписване на възбрана от пълномощник следва ли да има изрично пълномощно от всички молители?
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че вписването на възбрана от съдията по вписванията въз основа на издадена обезпечителна заповед на съда по гр. д. № 279/2003 год. /по описа на САС/ не подлежи на обжалване с частна жалба. Неоснователно е твърдението, че такъв ред за обжалване е предвиден в разпоредбата на чл. 87 ЗКИР, препращаща към общите правила на охранителните производства, глава 49 ГПК. Същите предвиждат ред за обжалване на охранителния акт само и единствено, когато съдът отхвърля молбата за неговото издаване. Съгласно чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава не подлежи на обжалване. Поради това съдът приел, че частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.
Касационното обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – поставяне на правен въпрос, обусловил решаващия извод за недопустимост на частната жалба срещу акта на съдията по вписванията за вписване на възбрана. Първият от поставените от жалбоподателя въпроси по своята същност представлява оплакване по правилността на извода в обжалваното определение, че не е налице предвиден в закона ред за обжалване на вписването на възбраната, в т. ч. и в сочените от жалбоподателя законови разпоредби. Същото не може да бъде обсъждано в настоящето производство по предварителна селекция на касационните частни жалби, а едва и само ако се допусне касационното обжалване при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това и този довод не може да обоснове наличието на общата предпоставка, което е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед недопустимостта на частната жалба срещу вписване на възбрана от съдията по вписванията, съдът не се е произнасял по останалите формулирани в изложението въпроси относно определянето на притежаваната идеална част от имотите, върху които се вписва възбраната, индивидуализацията на същите, както и наличието на изрични пълномощни за подаване молбата за вписване на възбраната. Затова и тези въпроси не са обусловили решаващата воля на съда в обжалваното определение, за да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен това, същите са относими към защитата на ответника срещу налагане на възбраната, чрез обжалване на определението на съда по допуснатото обезпечение на предявения иск, съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК, както правилно е прието в обжалваното определение.
В случая липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество, водим от което, настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2026 от 18.06.2019 год. по в. ч. гр. д. № 2897/2019 год. на Софийския апелативен съд по подадената от „8-ми март” АД, чрез адв. Д. П., частна касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: