О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
Софишя, 29.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6585 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.05.2014 год. по гр. д. № 77/2014 год. Разградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 18.11.2013 год. по гр. д. № 785/2012 год. на Разградския районен съд, с което е допусната съдебна делба на описаните недвижими имоти в землището на [населено място] между посочените наследници на П. С. Т., починал на 31.07.1980 год., при посочените квоти, като са изключени от делбата Ц. В. Г. и С. В. Г., поради заявени откази от наследството на баща им.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от А. П. С., К. М. К. и Н. Д. Н., чрез пълномощника им адв. В. К., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Поддържат становище за неправилно определяне на квотите от наследството на общия наследодател, с допуснатото увеличение на същите по колена на наследниците на общия наследодател с оглед направения от Ц. Г. отказ от наследството на нейния баща. Необосновано е прието, че такъв отказ е направен и от нейния брат С. Г., което според касаторите обосновава извод за нищожност на делбата поради неучастие на този съделител в нея. Освен това съдът не се е съобразил с направения във въззивното производство отказ на останалите съделители да приемат дела, от който са заявени отказите на наследниците в коляното на една от наследниците на общия наследодател.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като е поставен въпроса за задължението на въззивния съд да конституира съделител в делбата, при наличието на данни за участието му в съсобствеността и с оглед приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН, съгласно който при неучастие на такъв делбата е изцяло нищожна. Считат, че въззивният съд е процедирал в противоречие с представеното решение № 446 от 31.05.2000 год. по гр. д. № 331/99 год. І г. о. на ВКС. Извън това основание касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по представените от тях откази от наследство е в противоречие с решение № 310 от 29.05.95 год. по гр. д. № 127/95 год. І г.о. на ВС, в което е прието, че отказ от наследство може да се заяви устно само пред съд по съдебно дело, каквато е и настоящата хипотеза.
Ответниците по касационната жалба не са взели становища.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на останалите в наследство от общия на страните наследодател П. С. Т., починал на 31.07.1980 год., възстановени земеделски земи в землището на [населено място], въззивният съд приел, че делът от коляното на починалата през 1994 год. дъщеря на общия наследодател Ц. Г. следва да уголеми дяловете на останалите наследници по колена, на основание чл. 53 ЗН, поради направените от съделителите Ц. и С. Г. откази от наследството на техния баща В. Г.. Съдът приел направените от страните пред него откази от това наследство да са без правно значение, тъй като не са по предвидения в закона ред.
Предмет на произнасяне пред въззивния съд с оглед доводите във въззивната жалба е въпросът дали частта от наследството на общия наследодател П. Т., от която съдът приел, че е налице отказ от С. и Ц. Г., низходящи на В. Г., наследник на дъщерята на общия наследодател Ц. Г., уголемява дела на останалите наследници по колена, така както е приел първоинстанционният съд. В тези рамки, очертани от въззивната жалба, е и произнасянето на съда, който възприел това разрешение, без да изследва въпроса за участието в съсобствеността на съделителите и в зависимост от това да направи извод между кои лица следва да се допусне делбата. Наследниците в коляното на Ц. Г. са участвали в производството, но са изключени от делбата поради отказ от наследството на техния баща, с което е обоснован извода на съда за увеличаване на дяловете на останалите колена наследници с този дял. Произнасянето на съда в този смисъл е относимо към поставеният в изложението на касаторите въпрос относно приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН, като същият следва да бъде уточнен в смисъл на необходимост от изясняване на понятието участие, респ. неучастие в извършване на делбата – дали е свързано с участието в делбеното производство или с участието в признаване на правата в съсобствеността, за да се приложат предвидените в тази разпоредба последици.
Незачитането на заявените от съделителите във въззивното производство откази от наследството е обусловило и направения от съда извод за увеличение на дяловете по колена на наследниците с дела от коляното на дъщерята Ц. Г., поради което и се констатира твърдяното противоречие с решението № 310 от 29.05.95 год. по гр. д. № 127/95 год. І г. о. на ВС, в което е прието, че е допустим и устно направен отказ от наследство в хипотезата на чл. 51 ЗН.
С оглед на горното следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 63 от 7.05.2014 го. по гр. д. № 77/2014 год. на Разградския окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 60 лв. по сметка на ВКС и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: