О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. д. № 2993 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12100 от 23.04.2015 г. на адв. В. П., процесуален представител на [фирма], Л. К. Т. и В. Г. Т. против определение № 904 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 868/2015 г. на Окръжен съд – [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че въззивният съд не се е произнесъл относно възражението на частните жалбоподатели за недължимост на сумата от 507,61 лв., представляваща начислен ДДС върху данъчната основа на адвокатското възнаграждение за противната страна и фактически е оставил същото без разглеждане. На следващо място са изложени аргументи, че частната жалбоподателка В. Г. Т. има правен интерес от обжалване по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение, както и на определението, с което се отказва спиране на изпълнението, поради което неправилно въззивният съд е оставил без разглеждане подадените от нея частни жалби.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника си адвокат С. З. подава писмен отговор, с който смята същата за недопустима и неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но в частта й, в която жалбоподатели са [фирма] и Л. К. Т. е процесуално недопустима предвид разясненията по т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В тази й част с частната жалба се атакува произнасянето на окръжния съд, с което са потвърдени разпореждането за незабавно изпълнение и определението, с което се отказва спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, което по своя характер е въззивно определение, постановено в заповедното производство и не подлежащо на касационно обжалване. Ето защо в тази й част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, без да се обсъждат наведените доводи срещу законосъобразността на въззивното определение, включително досежно въпроса за присъдените със заповедта за изпълнение 507,61 лв. – ДДС върху данъчната основа на адвокатското възнаграждение за [фирма]. За пълнота следва да се отбележи, че (противно на становището на жалбоподателите) окръжният съд не е приел, че в тази й част адресираната до него частна жалба е недопустима, а е коментирал довода по т.5.7. като оплакване срещу правилността на разпореждането за незабавно изпълнение, което обаче е неотносимо към въпроса за правилността на това разпореждане, доколкото подлежи на обсъждане в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Този подход напълно съответства на обхвата на сезирането на въззивния съд, доколкото е била предявена единствено частна жалба по чл. 419, ал.1 ГПК, а не и такава по чл. 413, ал. 1 ГПК. Заедно с това становището на въззивния съд, обективирано в мотивите му, кореспондира с разясненията по т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Частната жалба е процесуално допустима в частта й, в която жалбоподател е В. Г. Т., но е неоснователна по същество.
С обжалваното по настоящото производство определение, в правомощията на въззивна инстанция, Пловдивския окръжен съд е оставил в сила разпореждане от 20.10.2014 г., обективирано в Заповед № 889 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и определение от 18.02.2015 г. по гр. д. № 1840/2014 г. на Асеновградския районен съд, с което е отказано спиране изпълнението по изп. д. № 387/2014 г. по описа на ЧСИ М. К., като същевременно е оставил без разглеждане подадените до него частни жалби срещу тези актове, изходящи от В. Г. Т., поради липсата на активна процесуална легитимация.
За да постанови този резултат, въззивният съд правилно е приел, че макар принудителното изпълнение да е насочено срещу недвижим имот на жалбоподателката, ипотекиран от нея за обезпечение на солидарните задължения на другите двама жалбоподатели – [фирма] и Л. К. Т., произтичащи от договор за банков кредит, това не я прави страна в заповедното производство и адресат на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което тя не разполага с процесуалното право на частна жалба.
Касационната инстанция изцяло споделя разбирането, че, доколкото в случая срещу третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо задължение не е подавано заявление и съответно – не издавана заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК във връзка с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, то това лице не е страна – длъжник в заповедното производство. По тази причина то не е легитимирано да обжалва нито разпореждането за незабавно изпълнение, нито отказа да се спре изпълнението при условията на чл. 420 ГПК. Противно на разбирането, застъпено в частната жалба, с право на жалба срещу съдебен акт разполагат единствено страните в производството, в рамките на което той е постановен, а по силата на процесуалното правоприемство такова право на жалба имат и универсалните правоприемници на страните в производството. В полза на жалбоподателката не може да се обоснове съществуването на процесуалното право на частна жалба с аргументи, извлечени от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК (съгласно която изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ). В тези случаи ипотекарният длъжник става страна в изпълнителното производство (след насочването на изпълнението върху ипотекирания имот), но той не е страна в заповедното производство, развило се преди това само срещу длъжниците по обезпеченото задължение. Съответно – ипотекарният длъжник може да търси защита на правата си по реда на гл. ХХХІХ ГПК, но не и по реда на обжалване на актовете, постановени в заповедното производство.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено в обсъжданата част.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 904 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 868/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от В. Г. Т. частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение от 20.10.2014 г., обективирано в Заповед № 889 по гр. д. № 1840/2014 г. на Асеновградския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 904 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 868/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от В. Г. Т. частна жалба против определение от 18.02.2015 г. по гр. д. № 1840/2014 г. на Асеновградския районен съд, с което е отказано спиране на изпълнението по изп. д. № 387/2014 г. по описа на ЧСИ М. К..
В тази част настоящото определение е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 12100 от 23.04.2015 г. в частта, в която е подадена от [фирма] и Л. К. Т. срещу определение № 904 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 868/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] в частите, в които са потвърдени разпореждане за незабавно изпълнение от 20.10.2014 г., обективирано в Заповед № 889 по гр. д. № 1840/2014 г. на Асеновградския районен съд и определение от 18.02.2015 г. по гр. д. № 1840/2014 г. на Асеновградския районен съд.
В тази му част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Да се връчи препис от акта съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: