О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4510 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 91622 от 16.07.2015 г., подадена по пощата на 14.07.2015 г. от Л. С. Г. и Т. Р. Р., приподписана от служебния им адвокат М. Ц. от САК, против въззивно решение № 3203 от 11.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 11385/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ „а” състав.
Ответникът по касация П. В. И. чрез адвокат М. М. от САК е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, евентуално – срещу основателността на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5295 от 23.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 52126/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, с което е отхвърлен предявения от Л. С. Г. и Т. Р. Р. против П. В. И. иск по чл. 75 ЗС за защита на владението им върху недвижим имот, представляващ апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].
Въззивният съд е приел, че от 1979 г. до 30.06.2011 г. настоящите касаторки са владяли процесния имот, но като собственици, а не като фактически владелци. На 30.06.2011 г. са се разпоредили със собствеността. Направена е разлика между владението като едно от правомощията на носителя на право на собственост и владението като фактическо състояние, упражнявано от владелец – несобственик, като е посочено, че само второто, фактическото владение, се защитава с владелчески иск по чл. 75 ЗС. Фактическо владение ищците са упражнявали от 30.06.2011 г. На 04.11.2011 г. са отстранени от имота поради проведено принудително изпълнение, като към посочената дата не е изтекъл установения в Закона срок от 6 месеца, след който фактическото владение може да бъде защитавано с иска по чл. 75 ЗС. Освен това е прието, че липсва нарушение на владението на ищците, срещу което те да бъдат защитени на основание чл. 75 ЗС. Производството пред ЧСИ Б. е започнало въз основа на молба на взискател, към която е приложен изпълнителен лист, легитимиращ взискателя като лице, имащо право на принудително изпълнение. Изпълнителното производство е образувано за принудително предаване на владението на процесния имот. ЧСИ е въвел взискателя във владение на имота в рамките на своите правомощия, което изпълнително действие не може да се възприеме като нарушение, срещу което да се даде защитата по чл. 75 ЗС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите :
(1) Следва ли да се ползва от посесорната защита по чл. 75 ЗС владелец, който е осъществявал фактическо господство над имота като владелец – собственик, а по-късно е продължил тази фактическа власт и като владелец – несобственик ? Може ли да се позове същият на общо владение в претендирания период, присъединено с владението, което е осъществявал в качеството си на собственик на имота ? Следва ли да се прави разлика между владението като едно от правомощията на носителя на право на собственост и владението като фактическо състояние, упражнявано от несобственика ? – с довод, че въззивното решение противоречи на Р № 142 от 23.09.2013 г. по гр.д.№ 522/2012 г. на ВКС, І г.о., както и че произнасянето на ВКС се налага с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото ;
(2) Налице ли е нарушение на владението, когато е извършено действие по отстраняване на владелеца от съдия-изпълнител ? – с довод, че въззивното решение противоречи на Р № 142 от 23.09.2013 г. по гр.д.№ 522/2012 г. на ВКС, І г.о. и на Р № 53 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 6031/2014 г. на ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Не е налице противоречие между атакуваното решение и тълкуването на закона, съдържащо се в общите мотиви на Р № 142 от 23.09.2013 г. по гр.д.№ 522/2012 г. на ВКС, І г.о. С последното, както и в останалата задължителна практика по приложението на чл. 75 ЗС (включително другото цитирано от касаторките решение на ВКС – Р № 53 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 6031/2014 г. на ВКС, І г.о.), последователно се провежда разлика между владението като едно от правомощията на собственика и владението като фактическо състояние, упражнявано от несобственик, като се приема, че с посесорните искове по чл.75 и 76 ЗС може да се търси защита на нарушено владение като фактическо състояние. Защитата на владението като част от триадата правомощия на собственика (владение, ползване, разпореждане) се осъществява посредством иска по чл. 108 ЗС. Въззивното решение е съобразено с така формираната задължителна практика, което изключва допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК самото наличие на задължителна практика по въпроса (споделяна от настоящия състав) препятства допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На следващо място – не е налице противоречие между въззивното решение и посочената от касаторките задължителна практика по втория въпрос. Въззивният съд не е отрекъл принципната възможност да се получи защита на владението, когато твърдяното нарушение се състои в отстраняване на владелеца от имота, извършено от съдебен изпълнител. Тази защита, обаче, може да бъде реализирана не срещу всякакъв проведен въвод във владение, а само срещу такъв, представляващ незаконосъобразно изпълнително действие (така: Р № 45 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 242/2010г. на ВКС , І г.о. и цитираното от касаторките Р № 53 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 6031/2014 г. на ВКС, І г.о.). В разглеждания случай Л. С. Г. и Т. Р. Р. са поддържали, че проведеният на 04.11.2011 г. въвод е незаконосъобразен, поради нарушение на чл. 524 ГПК. Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства (протокол от 31.10.2011 г. – л. 34-36) СГС е приел, че ЧСИ е въвел взискателя във владение на имота в рамките на своите правомощия, като е отчетено обстоятелството, че на 31.10.2011 г. въвод не е проведен, а на основание чл. 523, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е констатирал заявените от касаторките права върху присъдения имот, които изключват правата на взискателя, поради което е отложил изпълнението и им е дал тридневен срок да поискат от районния съд спиране на изпълнението. Този факт обосновава извод, че – противно на доводите на касаторките – проведеният на 04.11.2011 г. въвод не е незаконосъобразен. Съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 523, ал. 2 ГПК, което е сторил, а обстоятелството, че касаторките са бездействали в определения им тридневен срок и дори не са сезирали районния съд с искане за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК, не опорочава процесуалната законосъобразност на проведеното на 04.11.2011 г. изпълнително действие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3203 от 11.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 11385/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ „а” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: