О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 10.04.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2817 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. И. С. и Г. И. Г., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Л. Б. от АК-Р., обжалват в срок въззивното решение от 29.11.2016 год. по гр. д. № 742/2016 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.07.2016 год. по гр. д. № 5815/2014 год. на Русенския районен съд.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искат обезсилването му и прекратяване на производството по делото, респ. неговата отмяна, със законните последици.
В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по формулираните от тях правни въпроси е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК, при което поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение следва да се приеме да е това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017 год. с оглед данните за постъпване на касационната жалба/. Според изложението материалноправният въпрос, обусловил изводите на съда, е: „Може ли ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС да се легитимира надлежно като собственик на част от недвижим имот, позовавайки се само на „грешки при въвод във владение” и без да са релевирани в исковата молба други фактически твърдения, за да се обоснове способът на придобиване? Следва ли въззивният съд, когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост, да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност?”, а изведеният процесуалноправен въпрос касае приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК относно това „следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да изложи мотиви, въз основа на кои от приетите за установени факти и обстоятелства основава решението си? Може ли то да се основава само на избрани от него доказателства по делото, без да изложи съображения защо не кредитира останалите такива ?”.
Ищецът в производството, ответник по касационната жалба – С. С. Г. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по съображенията в представения писмен отговор – не са формулирани правни въпроси, конкретно не е посочен допълнителен селективен критерий, представената съдебна практика не е относима към настоящия спор, евентуално и оспорва касационната жалба като неоснователна с искане обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за собствеността на имот с площ от 6 кв. м., представляващ част от УПИ ХХVІІ-512 в кв. 28 по плана на [населено място], заключена между съществуващата сега ограда и вътрешната регулационна линия между УПИ ХХVІІ-512 и ХІ-355, заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 7 на скицата-приложение № 6 към заключението на вещото лице инж. М. Ч., неразделна част от постановеното решение. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищецът С. Г. се легитимира като собственик на УПИ ХХVІІ-512 на основание представените доказателства за извършена делба на съсобствения УПИ ХІІ-354 в кв. 28. Въз основа на заключението на приетата техническа експертиза е установено местонахождението на поставената между двата съседни УПИ ограда при извършения въвод във владение от ЧСИ въз основа на влязло в сила предходно решение по иск за собственост на имот с площ от 12 кв. м., като е установено, че така материализираната с телена мрежа ограда не съвпада нито с регулационната линия между двата УПИ, предмет на съдебно решение по гр. д. № 444/88 год. на Русенския окръжен съд, нито с постановеното по предходното дело съдебно решение, с което настоящият ищец и трети за спора лица са осъдени да предадат владението на наследодателите на настоящите ответници този спорен имот от 12 кв. м. Несъответствието е с площ от 6 кв. м., попадаща в УПИ на ищеца С. Г., дължащо се на несъответствие между координатите на точките при въвода, поради което и уважил предявения от него иск за собственост за тази площ. Съдът намерил за неоснователен довода за недопустимост на предявения иск поради разрешаването на спора за собствеността между страните с влязло в сила решение по предходното дело № 5286/2005 год. на РРС, изпълнението по което е осъществено при въвода от 2014 год., тъй като не е установено по делото идентичност в местоположението на спорната площ от 6 кв. м. с тази по предходното дело от 12 кв. м., в каквато насока е констатацията на вещото лице за разликата от 0.37 м. при пресечната точка между уличната и дворищната регулация.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като изводът на въззивния съд е обоснован въз основа преценката на събраните по делото доказателства за легитимацията му. Уважаването на иска за претендираната площ от 6 кв. м. е обусловено от преценката за местонахождението й в имота на ищеца при съпоставка с регулационната линия между двата съседни УПИ, като материалноправният въпрос, формулиран от касаторите в изложението представлява израз на недоволството им с така направения от въззивния съд извод, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил решаващия извод на съда. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това както поставеният материалноправен въпрос, така и формулираният процесуалноправен такъв сочат на доводи за неправилност на извода за основателност на иска поради процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата относно легитимацията на ищеца и местонахождението на спорната площ от 6 кв. м. Затова същите не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Не е налице и вероятност въззивното решение да е недопустимо при данните по делото за липса на идентичност между спорните 6 кв. м., предмет на настоящия спор и площта от 12 кв. м., предмет на предходното дело, по което е постановено влязло в сила решение, предмет на изпълнението по въвода на ЧСИ от 2014 год. Тежестта да се установи твърдението за такава идентичност на спорните площи е на касаторите, в каквато насока не са налице доказателства по делото, напротив данните са за различни спорни площи по двете дела. Поради това не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване, при който изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника направените от него в настоящето производство разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 463 от 29.11.2016 год. по гр. д. № 742/2016 год. на Русенския окръжен съд по подадената от С. И. С. и Г. И. Г., чрез пълномощника им адв. Л. Б. от АК-Р., касационна жалба против него.
Осъжда С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] и Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 7, ап. 18 да заплатят общо на С. С. Г. от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1 разноски в размер 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: