О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 03.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5433/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадена от Д. М., чрез адв. В. Д., частна жалба против определението от 25.06.2014 год. по гр. д. № 1961/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 14.04.2014 год. по същото дело в частта му за разноските и за присъждане на пълния размер на направените такива от него във въззивното производство.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон с искане за неговата отмяна и вместо него се постанови друго, с което се уважи искането му за присъждане на всички направени разноски.
Ответникът по жалбата – [фирма], [населено място], представлявано от В. Д., като управител на ЕС на сграда „Д.” в комплекс „С. Р.”, [населено място], чрез пълномощниците му адвокатите Р. Н. и Е.. Г., поддържа становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението, респ. оспорва същата като неоснователна по съображения в представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна приема следното:
Настоящето производство е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по отправено до него искане по чл. 248 ГПК за първи път, поради което и неговото определение ще подлежи на директен контрол от настоящата инстанция като втора такава – в този смисъл е т. 24 от ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС. Поради това и доводите за наличието, респ. липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъждат.
Частната жалба е подадена в срок /пощенско клеймо от 23.07.2014 год. на приложения на л. 26 от образуваното касационно производство по гр. д. № 5434/2014 год. пощенски плик/, от надлежна страна, поради което и образуваното по нея производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че възражението на другата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, като е изложил съображения за действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената от процесуалния представител защита, обуславящи присъждане на минималния размер за всеки от обективно съединените искове, съгласно предвидения такъв в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й до изменението с ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год. с оглед датата на уговореното и заплатено възнаграждение – 16.09.2013 год. Затова и намерил, че присъдената с въззивното решение част от заплатеното по представения договор за правно обслужване адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. /по 150 лв. за всеки от 12-те иска/ не следва да се изменя съгласно искането в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на направените във въззивното производство разноски в пълния им размер от 3 911.66 лв.
Обжалваното определение е правилно, поради което и следва да се потвърди. Данните по делото обосновават направения извод за липса на фактическа и правна сложност на делото с оглед правното основание на предявените искове за отмяна на взетите от ОС на ЕС решения, като броят им, обосновал извода за предявени 12 отделни иска, не е основание да се приеме за обуславящ сложността на делото както от фактическа, така и от правна страна с оглед релевираните от ищеца нарушения. Прието е от въззивният съд, че незаконосъобразността на взетите решения произтича от допуснатото нарушение на материалния закон при провеждане на общото събрание – чл. 16, ал. 2 и чл. 19 ЗУЕС с оглед избора за негов председател и секретар на лица, които не са собственици на обекти в етажната собственост. Отчетен е и обема на осъществената от пълномощника на жалбоподателя защита във въззивното производство, състоящ се в подаването на писмен отговор на въззивната жалба на управителя на ЕС, писмени молби за неявяване в двете открити заседания с поддържане на доводите в представения писмен отговор и писмена защита. С оглед на тези обстоятелства обосновано е прието за основателно възражението на другата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, с присъждане на част от направените във въззивното производство разноски в размер на предвиденото в Наредба № 1/2004 год. минимално адвокатско възнаграждение за всеки от исковете, като правилно е приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 28/2014 год. с оглед момента на сключване на договора за правно обслужване.
По тези събражения настоящият състав счита доводите на жалбоподателя за неоснователни, а обжалваното определение за правилно и като такова същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение с № 1741 от 25.06.2014 год. по гр. д. № 1961/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: